"ИСКАЙ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЛУЧИШ"
ЧАСТ I
3
КАКВО НЕ Е НАРЕД
Молитвата е слово, отправено към Небесния ни баща. Образно казано тя е и нашия вик към небето. Молим се и се надяваме да бъдем чути от Бога. Очакваме Той да се намеси, когато Му кажем нашите желанията. Докато говорим на глас своите молби ние разкриваме своята същност. Стават явни наши отношения, наши мечти, наши намерения. Задавали ли сме си въпроса само Бог ли научава какво има в нашите мисли и в сърцето ни? Знаем ли отговора му?
Библията разказва, че небето е населено с ангели, а земята - с хора. Духовните същества не са ограничени във време и пространство като хората. Те могат свободно да се придвижват навсякъде. Следователно те могат да бъдат навсякъде и по всяко време.
А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
/Йов 1:6-7/
Не е само този пример. Нека погледнем и в Новия завет.
Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".
Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".
Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
/Матей 4:1-11/
Истина е, че около нас има много свидетели. Говоря за духовните създания. Всичко, което ние правим и говорим, никога не остава скрито. Общото между историята на Йов и Исус беше, че и в двата случая Сатана се намеси във физическия им живот. И двамата бяха предали живота си в ръцете на Бога, но и двамата пострадаха от Сатана. Сатана отне всичко на Йов, освен жизненото му дихание. Сатана изкушаваше Исус в пустинята. Той беше там и Библията ни разказва точно какво се случи. Нещо повече, по-късно Сатана подтикна хора, за да разпънат Исус на кръст. Искам да вникнем в това, за което говоря. Всички тези събития се развиха на земята, в нашата реалност, тук, където сме ние. Дяволът и неговите подчинени са толкова реални, колкото е и Бог!
Когато Исус отиде в Гадаринската земя, Той срещна човек, обладан от демони. Впоследствие човекът беше освободен, но многото демони влязоха в свинете и всичките свине се издавиха в езерото /Марк 5:8-13/. Обърнете внимание на 10 стих:
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
Това е още един пример за реалността, в която живеем. Навсякъде около нас е пълно с духовни създания, едни от които са заселени върху определени територии, а други са се вселили в живи същества.
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
/Ефесяни 6:12/
От казаното следва да си направим извода, че всичко, което говорим и правим внимателно се слуша от облак свидетели, които са около нас - ангели, демони, сили на началства и власти в поднебесната, и добри и зли. Те ни чуват. Те ни гледат. Нашият живот за тях не е тайна. Понякога неволно от устата на човека излиза недобра дума или пък извършва действие, подтикнат от неправилно отношение и изведнъж казаното става факт, а стореното се оказва, че води след себе си купища неприятности. Случвало ли ви се е да се похвалите и изведнъж да претърпите загуба? Или пък да се молите за едно, но когато разговаряте по същата тема, без да знаете защо, да изкажете нещо противоположно? В крайна сметка се случва точно това, което не сте искали.
Най-често това, което ни връхлита е това, от което сме се страхували да не стане. Мислили ли сте, защо лошите неща се случват по-бързо, а за хубавите трябва да почакаме? Защо страховете ни се материализират бързо, а за надеждите е нужно време? Как става така, че като че ли някой ни измъква наградите и хубавите моменти и ни оставя повече трудности? Моето обяснение е свързано точно с този облак свидетели от духовни същества, който ни заобикаля.
Ангелите са на небето. Така казва Библията. Бесовете са на земята. Част от духовните създания бяха изгонени от Небето, когато решиха да последват Сатана и се превърнаха в демони и нечисти духове. Божието слово ни казва, че когато Адам предаде властта си на дявола, последният дойде на земята, за да я владее и управлява. С него дойдоха и изгонените духовни същества. И те са тук, макар и да не ни се иска да е така. Нечистите духове са навсякъде около нас. Те ни дебнат, както това прави и самият дявол. Улавят всяка лоша дума и погрешно желание и бързат да го изпълнят. Всичко негативно, което изговаряме бързо бива използвано и докато се усетим, се развива. Всяко неправилно отношение бързо бива употребено за раздори и разцепления. Изобщо злото не си губи времето.
За молитвите ни трябва да мине повече време. Молитвата трябва да пробие през поднебесната и да стигне до Божия престол. Да, Святият Дух е с нас, но Тронът на благодатта, откъдето идват всички добри отговори все още е на небето. Нашите молитви се насочват нагоре. Там, в духовни места нещо се случва, решението се взима и после отговорът трябва да дойде на земята. Това не важи само в случаите, когато отговорите са обвързани с наши решения, които вече сами сме взели. Ако сме решили предварително какво ще правим, просто няма нужда да се молим.
Отговорите ние откриваме в сърцето си, в мислите си или получаваме като слово, като резултат от пряката намеса на Святия Дух. В личните си взаимоотношения с Него получаваме преки указания кой път да следваме. В този случай обичаме да казваме, че сме наясно е нещата, защото имаме пряко водителство и остава само да действаме.
***
В света, както казахме, не е така. Тук все още господар е Сатана. Той и неговите подчинени се противят с всички средства на нашето благополучие и човешкото щастие, като спират нашите молитви/1/. Най-често това се случва с изопачаване на информацията. Доказано е, че при споделяне на дадена информация от един човек на друг / забележете, дори и да са един до друг двамата събеседници/, в самия момент на протичане на информацията по информационния канал вече се губят 25% от истинността й. Това е закон на информатиката. Научно е доказан, но обяснението на този факт е библейско.
Тъмните сили умишлено възпрепятстват нашите молитви. Те ограбват информацията. Не ви ли се е случвало да кажете нещо, а да ви разберат погрешно? На мен ми се случва понякога. Колкото и точно да се изразя, все ще ми се наложи да се обяснявам допълнително.
Дяволът се цели в думите ни и в слуха ни. Ако успее да разруши канала на информация, значи е успял да вкара неразбирателство. Тази деградивна намеса може да засегне изговорените думи, както вече споменах, но може и да обърне изпратената информация в ума на събеседника ни. Най-често това става като информацията се пречупва през личните очаквания и човек чува това, което иска. Когато егоизмът не е преборен, човекът срещу нас все няма да е разбрал правилно казаното. Добре, че Бог е над всичко и неговата милост е към хората.
Ето съветът, който имам за вас: Говорете. Говорете и не мълчете, ако усетите, че не сте добре разбрани. Не се затваряйте и не се изолирайте. Не се наранявайте. Не винаги причината е във вас. Опитвайте се да обяснявате ако трябва и по пет пъти едно и също нещо и се молете, та дано да ви разберат правилно. И се молете наум, в същото време на самия разговор, за да ви помогне Бог.
***
Това са независещи от нас обстоятелства, но има и такива, за справянето с които сме отговорни само ние.
Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.
Просите и не получавате, защото зле просите, за да изживявате в сластите си.
/Яков 4:2-3/
Този пасаж ни казва да погледнем вътре в нас. Бог няма благоволение в това, да искаме неща, които да разпалват нашите човешки страсти. Светостта е Неговият отговор за живота ни. Всичко, което ни привлича към светското ще бъде премахнато от нас, ако разбира се позволим. Ако направим лошия избор да се противим, може да пропуснем и Небето.
Вместо да ни разглезва, Бог иска да ни възпитава. Затова и ще ни лиши от неща, които не са полезни за нашето духовно възрастяване/2/. Книгата Галатяни 5 глава ни дава подробен списък с нещата, които са т.н. дела на плътта. Подобен списък можем да намерим и в Римляни 1 глава и на други места в Библията. Ако нашите молитви имат за цел да угаждат на плътското ни естество, за сметка на светостта, малко вероятно е да бъдат удовлетворени.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
/Яков 1:6-7/
***
За да поискаш нещо от Бога трябва да си убеден, че е по волята Му, тази воля, която Той споделя в Словото Си. Но това само по себе си не е достатъчно условие. Понякога, дори и да искаме по Божията воля, ако имаме и най-малкото съмнение - това няма да Му е угодно. Няма ли пълна вяра, няма и резултати, защото Бог възнаграждава тези, които не се съмняват/3/. Колебливите остават със своите съмнения, и вместо да вървят напред и да благоуспяват, а заедно с тях и Божието царство, лъкатушат по пътя на своето непостоянство. Ще се блъскат в търсене на правилния път, но все ще се връщат, откъдето са тръгнали, както това става с морските вълни и бреговете. Най-често пропускат точното време и място и после съжаляват за пропуснатата Божия благодат.
***
Стигнахме и до егото, до „Аз-ът“ на човека. Отговорите може да не идват до нас и поради егоизъм или славолюбие/4/. Има състояния на сърцето и ума, които трудно се разбират от самите нас. Ние се виждаме по определен начин и често той не съвпада с представата на хората за нас. Вероятно и в Божиите очи сме съвсем различни. Често, понеже не обичаме да приемаме истината за душевното си състояние, я оставяме настрани. Пренебрегваме неправилни отношения, които изпълват сърцето ни, вместо да намерим разумен подход за справяне. Така може да си ходим в заблудата, че сме идеални, а другите грешат в преценката си за нас. Или пък сме убедени, че Вселената трябва да се върти около нас. Виждаме себе си твърде важни в собствените си очи и се надяваме да имаме малко повече власт, за да повлияем на света.
Но Бог не мисли по този начин. Той добре знае на кого къде му е мястото и го поставя точно, където трябва. От това честолюбието на човека страда и неговата амбициозност е болезнено потушена. Но си представете какво би станало, ако вместо да служим на хората искаме да властване над тях! Това не е примера на Исус, който предпочете да измие нозете на Своите ученици, вместо да очаква те да го направят за Него.
***
Неправилно е и да вярваме, че когато се молим за други хора, нещата се случват, а когато се молим за нас- не/5/. Това се забелязва при хора, които разбират силата на молитвата, но не разбират, че не молитвата грабва отговорите, а вярата. Причината не е в това за кого се молим, за себе си или за друг, нито в това, че Бог има любимци. Причината е в непълнотата на собствената вяра. Имаме вяра за промяна на обстоятелствата, но ни липсва вяра, че на нас ще ни се даде. Ние гледаме на Бога с нашите ограничения и Му приписваме несъществуващи качества. Изразяваме недоверие в любовта Му към нас. Така ние затваряме собствените си представи за Божието величие и поставяме Всемогъщия в рамката на собствения си ум.
Той е добър към всички. Нека не забравяме защо Исус дойде на този свят и защо отиде на Кръста. Нека отново прочетем Йоан 3:16 и да обърнем внимание на думите, че Бог дойде заради всички, включително и заради нас. И ако ти се молиш за себе си, Той ще пропусне ли това ?
***
А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
/II Коринтяни 9:8/
Молитвата понякога е изказ на желание, но отношението на сърцето винаги е определящо. Има моменти, когато се молим отчаяно, като изцеждаме и последната капка надежда от себе си, а сърцето ни е толкова свито от притеснение, че едва ли остава място в него за вяра. В този случай емоциите ни са повлияни от силно безпокойство/6/. Без да се усетим, ние сме позволили на вярата да си отиде. Защото безпокойството е по-близо до страха, отколкото до надеждата.
Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
/Филипяни 4:6/
Докато даваме ухо на това, което става около нас винаги ще сме неспокойни. Поне трябва да опитаме да предадем тревогите си на Бога, защото Той може да помогне във всяка ситуация. Този изпит се взима, само ако лично го преживееш. Колкото и знание, и съвети да се чуят, ако сам не застанеш в молитвена изповед и не декларираш желанието си да предадеш страховете си на Исус, и не ги изгониш от живота си, те ще продължат да те измъчват.
Казва се, че съвършената любов премахва всеки страх. Бог е любов и в Него няма страх. Пълното отдаване на Бога и задълбоченото разбиране за Неговата любов към нас ни позволява да правим опити да Му се доверяваме все повече и повече, защото доверието се гради само в действащи взаимоотношения.
Безпокойството е силно оръжие срещу вярващите хора, затова и битката не свършва тук. Веднъж освободен от страхове, бъди сигурен, че духът на безпокойство ще се опита пак да се настани там, където е бил. Нужно е да се отблъсква всеки опит за повторно навлизане и да се продължи в надежда. Всички се безпокоим за определени неща, но нека си припомняме, че Бог има най-доброто за нас и решаващата дума.
***
Стигнахме до благодарението, което е задължителен атрибут в молитвения ни живот. В нашата радост е нашата сила.
Нужен е един ретроспективен поглед, за да видим колко повече поводи имаме за благодарности към Бога, отколкото за оплаквания. Фактът, че слънцето грее над нас, че дишаме, че сме живи е всекидневно основание да хвалим Своя Създател. По-често ние се вглеждаме в проблемите и това емоционално ни смачква/7/.
Божиите врати се отварят с хваление и при цар се влиза с благодарност. Ако имаме разбирането, че Бог е Царят, винаги ще можем да му отдадем заслужената слава. Отчаянието е преграда пред нашите молитви. Тъгата и теготата ни пречат да видим Божието величие и крадат надеждата ни в Неговата милост.
***
Нека да видим кое още може да не е наред в молитвения ни живот. Да се молиш от задължение си е поне на половина изгубено време/8/. Вече говорихме за това. Сърце, което не стои в смирение няма да преживее Божието благоволение. Бог вижда в сърцата ни, макар и да сме добри артисти, не можем да Го заблудим.
Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
/Псалм139:2-4/
Вътрешните ни борби не са тайна за Него. Да се молим, когато сме разкъсвани от противоречия, е като да се подчиняваме на закон, който не одобряваме, но знаем, че имаме изгода. При силна воля това състояние може да продължи дълго време. Резултатът е голямо напъване и малък отзвук. Накрая идва едно голямо разочарование от Бога и човек спира да се моли.
Молитвата не трябва да е задължение. На времето, отделено за нея, трябва да гледаме с копнеж. Само когато тя стане любим приоритет в ежедневието ни, ще се радваме на достатъчно отговори.
***
Да си дисциплиниран и разумен не е лошо, но да очакваш чудо с разума си е по-скоро логика, отколкото вяра. Който много обича да си обяснява кое, защо и как става, и да навързва причинно-следствени връзки, ще пропусне радостта от общението си с Бога и чудото на снабдената нужда/9/. Такъв подход затваря духовните ни очи и не дава да се видят проявленията на Святия Дух. Това най-често е спънка за образовани и високо интелигентни хора, тъй като те непрекъснато се опитват да си обясняват случващите се явления и да анализират последвалите събития. На тях им е трудно да се отпуснат в Божието присъствие, защото умовете им непрекъснато са натоварени с мисли. Мислят за работата си, за ситуации, за семейство си и за какво ли не.
За да чуеш гласа на Святият Дух трябва да си изпразнен от собствените си мисли. Божиите чудеса не идват с гръм и трясък. Най-често те са безшумни и неясни за светския човек. В повечето случаи само духовните ни сетива ги улавят. Това става в тишината на ума ни, когато нищо не смущава сърцето ни.
Ако се научим да слушаме в молитва Бога, ще видим много субития и хора така, както Той ги вижда. Говоря за моментите на просветление, когато откриваме, че хората около нас се променят или пък съдбите на цели общности или народи преживяват своя духовен обрат, неща, които обикновения човек не вижда с естествените си сетива.
***
А сега отново да си припомним за тези хора, които се молеха с дълги молитви, за които можем да прочетем в три евангелия. Исус осъди тези хора, вместо да ги похвали.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане.
/Матей 23:14/
Да се молиш така, че да те видят и да те похвалят си е лицемерие/10/. Показваш добро поведение, но мотивът е лош. Има си място за молитвите, там, където да откриеш тайните си и да получиш подкрепа. Подобна „жертва“, каквато направиха фарисеите е плод на манипулативно поведение. Те желаеха да бъдат похвалени за своята духовна извисеност.
Бог разпознава мотивите на човешкото сърце, защото ни вижда какво сме правили преди да се помолим, знае какво ще направим и после.
Да си представим, че отиваме при баща си и сме си наумили да извлечем полза за себе си. Започваме да му се молим и обясняваме така нещата, че той да каже да и да ви даде това, което му искате. Може след време да съжаляваме, че сме го манипулирали по този начин, но в случая сме доволни, че сме получили каквото сме искали. Целта е оправдала средствата.
Само че хората винаги разбират, когато сме ги използвали. И това ги наранява. Бог със сигурност прощава, но готови ли сме да чуем обръщението “лицемерецо“ ?
Бог не прие молитвите на фарисеите. Ако Го манипулираме - ще разбере. Искаме ли да Го нараним ?
***
Да си неуверен е едно, но да си уверен в неправилните неща е голям проблем. Според обществените закони наследството се пада на преките наследници – семейството. Родителите оставят притежанията си за децата си. Чуждите хора само разбират кой какво е получил като дял от бащиния си имот. Така е и при молитвата. Този, който не е приел Христос за свой Господ и Спасител няма дял с Него/11/. Не е достатъчно само да си декларирал, че ще вярваш.
Понеже които се управляват от Божия Дух,
те са Божии синове.
Защото не сте приели дух на робство,
та да бъдете пак на страх,
но приели сте дух на осиновение,
чрез който и викаме: Авва Отче!
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух,
че сме Божии чада.
И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога,
и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
/Римляни 8:14-17/
Вярата в Бога започва от изповедта, но продължава с това да проумеем, че сме осиновени и сме сънаследници с Христос на Божиите обещания. Тази истина дава сигурност и изпълва сърцето с почтителност. Само когато се почувстваш като син на Бога, можеш да Му кажеш „Татко мой, моля те...“. И как да ти откаже Татко, ако Му се помолиш така?
Спъваме се в тази истина. Ние повече приемаме Бог като Господ, отколкото като баща. Забравяме, че когато се новородим Святият Дух идва да живее в нас /Гал.4:6/. Той е и залогът за нашето осиновление. Ако не можем да назовем Бога свой баща, значи не сме го преживяли.
***
Успехът на молитвата се определя и от радостното ни упование в Бога. Липсата на такова заключва небето/12/.
А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
/Евреи 11:6/
Доскоро четях тези стихове и си мислех, че е достатъчно да вярваш, че има Бог. Когато Го вярваме, ние Му угаждаме – така разбирах написаното. Бях доволна, защото си мислех, че щом вярвам в Бога, значи всичко е наред. Оказа се, че дълго време се молех за определен проблем без резултат. Реших да се моля за мъдрост и застанах пред Бога с въпрос какво не ми достига, за да се случат нещата. Тогава чух тихия глас на Святия Дух, който ме попита: „А ти вярваш ли, че искам да те възнаградя?“.
Истината беше, че не вярвах в това. И в този момент прозрях какво казваше втората част на посочените стихове. Не беше достатъчна вярата ми. Трябваше да имам убеденост, че Бог иска да ми даде награда, на мен, която считах себе си за недостойна.
Чувството за малоценност ни отделя от Бога /13/. Бог обича да награждава. Всеки, който застава в молитва пред Него трябва да го вярва. Най-често хора, преживяли отхвърляне и несподелена любов в живота си не са способни да приемат, че могат да им се случат добри неща. Бог обича да показва милост и да раздава награди, Той Го може.
***
Чувам в молитвените събрания как хора се опитват да убедят Бог кое е добро за тях. Дори се изненадвам от предложенията, които отправят към Бога, в които Му казват кое и как да направи, и кога. Спомням си как една сестра изваждаше аргумент след аргумент, докато се молеше, само и само да обясни на Бога защо Той трябва да изпълни това, за което тя Го молеше. Може би тази сестра имаше нужда сама себе си да убеди в правилността на своите искания. Мисля си колко нейни молитви Бог е отхвърлил.
Нека да не даваме съвети на Бога, по-добре да Му искаме такива/14/. И не е нужно надълго и нашироко да се обясняваме. Първо да бъдем наясно със себе си, да изчистим мислите си и мотивите си, да се справим с объркването и после да се молим.
***
Спомням си добре думите на моя пастор. Той често обичаше да казва: “Ако не знаеш накъде си тръгнал, как ще разбереш, когато стигнеш?“ Ако не знаеш какво точно искаш, ако не можеш ясно, точно, кратко да го назовеш, как ще разбереш, че си го получил/15/. Многословието е отегчително и досадно. То е загуба на време. Изчистената и ясна картина пред очите ни върви с ясно формулиране на представи и желания.
Господ в отговор ми рече:
Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици,
за да може да се чете бърже.
/Авакум 2:2/
***
Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,
/Исая 29:13/
Има научени по папагалски фрази и действия. Хората обичат да подражават на успелите влиятелни персони. Така е и в църквата. Виждаме как се молят големи евангелизатори и как служат велики мъже и жени на Бога, и се стремим да правим същото. Да копираме поведение или да си изплагиатстваме слово си е провал/16/. Понякога може да има жестоки последици.
Познавах една добра жена. Служеше от дълги години в църквата. Беше успешна в нейното си служение, но много се впечатляваше от освободителните събрания, които се провеждаха. След едно такова посещение тя се впусна смело в духовни битки. Използваше постоянно стиха от Матей 16:19. Смело „вързваше“ и „развързваше“ в молитва всичко, което преценяваше, като повтаряше, че така трябва.
Скоро в офиса на служението им дошла една възрастна жена. Въпросната сестра чула нуждата й и започнала да се моли заедно с двете си помощнички. Както се молили, изведнъж видяла картина с духовните си очи. Тя била на жена в черно, която се навела над тях и сестрата чула ясно един вътрешен тих глас, който я предупредил, че това е дух на смърт. Сестрата вързала и този дух и всички приключили с молитвата. Само че историята не спира до тук. Духът на смърт останал. След 6 месеца откриха рак на служителката и след 1 година тя почина.
Тази случка ме убеди в нещо - ако искаме да опазим здравето си и живота си трябва да стоим в своето призвание и да не правим нищо за Божието дело от себе си.
***
Накрая искам да ви разкажа още една история за един брат, който от опит позна Божията воля за себе си. Всеки път, когато той извършваше някакъв грях, било в мисли, думи или дела, Бог го оставяше на последиците на собствените му решения. След трудности и неуспешни опити, когато той отново се покайваше и обръщаше с искрено сърце към Бога, Бог отговаряше по чуден начин на молитвите му. От опит той разбираше къде грешеше и от опит позна силата на молитвата.
Грехът е проблем пред молещия се християнин/17/. Хора, които не са навикнали на дисциплина в детството си най-често са податливи на непостоянство в решенията си. Те един път правят добри неща, след ден или два се връщат в стари навици. Остават с доброто си намерение да се променят, но продължават да живеят в капана на греховете си.
За хора, които лесно попадат в изкушения, е добре да работят върху волята си, за да устояват. Ако не го направят доброволно, Бог ще ги смири и дисциплинира, но е по-болезнено. Лошите дела са дела на тъмнината и човек, който ги прави не принася угодни на Бога молитви, освен една- молитвата на покаяние.
***
Двама души възлязоха в храма да се помолят,
единият фарисей, а другият бирник.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше:
Боже бъди милостив към мене грешника.
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи;
защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
/Лука 18:10-14/
След покаяние Бог ще ни приеме, защото Той обича и прощава. Възгордяването не Му харесва/18/. Затова и не послуша думите на фарисея. Смиреното сърце няма да бъде презряно и съкрушеният дух е началото на възхода.
Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен.
Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
/I Йоан 3:7-9/
Който върши грехове не е познал Бога. Как тогава принася молитвите си? На Бог ли се моли? Ами нали не Го познава? Гордост, омраза, завист, непростителност и други подобни чувства са показателни, че тъмнината е повече от светлината в нас. Това са скрити грехове, за които няма извинение. Те са идоли в нашите сърца, на които се покланяме/19/. Те стоят в нас поради нашия избор и крадат радостта ни. От всички Божии заповеди точно идолопоклонството е първото „НЕ“, което Божията ръка написа. То носи наказания и проклятие, а не благословения.
Освен идолите, скрити в сърцата ни има и такива, които са видими. Мисля си, че всеки грях, от който не можем да се откажем, си е идол. Като пример мога да посоча тютюнопушене, пристрастяване към алкохол, чревоугодничество и т.н. Ако тези неща присъстват в живота ни, те стоят между нас и Бога.
***
Вероятно има и други неща, които биха възпрепятствали молитвите ни. Сами можете да продължите този списък от 19 точки. По-важното е всеки да каже НЕ на нещата, които стесняват канала на общуването му с Бога или го прекъсват. Стига да го иска, Бог винаги е готов да помогне: било чрез хора или директно. Убедена съм, че всички сме сигурни в едно - ако нещо в молитвения ни живот не върви, то причината определено не е в Бог.