Видение за състоянието на църквата в България
24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25. но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.
26. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?
28. Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29. А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.
30. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
(Матей 13)
Църквата в България е уподобена на тази нива, която е засята с жито, между което има поникнали плевели. До преди две десетилетия тази нива е била пуста и безводна и не е раждала жито. Само малка групичка работници са стояли в средата на нивата, обединени около дървото на живота Исус Христос. Те са черпили сила и живот директно от Бога и са устояли, като са опазили вярата и благовестието (спомнете си не беше ли така по времето на социализма?) .
През изминалите двадесет години нивата на Божието царство е засявана многократно. Много хора са чули благата вест, много души са спасени. Но колко от тях сега са в църквата на Христос? Колко от тези, които са останали имат здрав, устойчив и победоносен християнски живот?
Църквата е като нивата от притчата. Днес житото е слабо и болнаво, а плевели има навсякъде. Истинското благовестие отстъпва пред лъжливи поучения и пророчества:
И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
(Матей 24:11-13)
Ученията на лъжеучители и лъжепророци избуяват като плевели, които са намерили добра почва в българската църква за своето съществуване и набират все по-голяма сила. Така се отнема от плодородието на почвата и житото, което е преобраз на вярващите хора, става слабо, анемично и болнаво. Църквата има вид на благочестие, но е лишена от силата му (II Тимотей 3-5). Във вярата на хората няма плодоносност, няма сила за благовестие, тази сила, за която четем в Новия Завет.
Светът също осъществява своя натиск към вярващите. Работим все повече, но получаваме по-малко. Купуваме си вещи и уреди, но те бързо се развалят. Голяма част от парите ни отиват за храна, която е некачествена и за лекарства, защото стресът и ниското качество на продуктите ни разболяват. Медиите разпространяват слухове и всяват паника всред хората...
Бог няма да изкорени плевелите преди Голямата жътва. Те ще продължат да съществуват до мига, в който Бог изпрати своите ангели. Но дотогава ние можем да направим нещо. Като вярващи хора, знаещи че Господ Исус Христос ще се върне за една чиста и свята невяста нека обединим усилията си и да се молим за църквата в България.
„...за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна.“
(Ефесяни 5:26-27)
Нека се молим за работници, които Бог да изпраща (Матей 9:38). Нека се молим за църква, която да устоява на трудности и изпитания, да побеждава света (Матей 16-18),и портите на ада да не й надделяват.