(свидетелство)
Трябваше да мина покрай едно куче, за което знаех, че налитало на хора. Бог ми каза да мина покрай него, да не се обръщам назад и окото ми да не трепне.
Когато през умът ми мина мисълта, че кучето може да ме нападне или застигне, аз се почудих и питах Бог:
- "Добре де, ако ме нападне аз трябва ли да стоя? Мисля, че трябва да се защитя." Бог не ми отговори конкретно на въпроса, но ми повтори това, което ми каза по-рано и добави да бъда силен и смел.
Минах покрай кучето, което беше на около двадесет метра от мен и както беше тихо по едно време то се разлая, и аз се стреснах.
Вятъра духаше право в очите ми, идеше ми да ги затворя, но знаех, че не трябва понеже Бог така ми беше казал. Кучето не ме нападна, даже не дойде до мен, нито тръгна някъде.
Дяволът веднага използва този момент и се опита да ме убеди, че аз съм страхливец, но слава на Бога, че Той ми проговори и ми обясни някои неща за мен. Едно от тях беше, че не съм се показал като страхливец заради стреснатото ми състояние, а напротив, без да разбера съм проявил сила и смелост защото послушах гласът Му и направих това, което Той ми каза.
"НЕ Е СМЕЛ ТОЗИ, КОЙТО НЯМА СТРАХ,
А ТОЗИ КОЙТО ВЪПРЕКИ СТРАХЪТ СИ ПРАВИ, ТОВА КОЕТО ТРЯБВА,
ТОВА КОЕТО ГОСПОД МУ Е КАЗАЛ ДА НАПРАВИ!"
Това е поуката, която Господ изрече в моя ум след тази случка.
Всеки има страх от и за различни неща. Не знам колко и какви по характер хора ще прочетат това свидетелство, но се надявам поуката, която ми даде Бог да ви послужи в момент на страх, колебание, съмнение, несигурност, неверие...
... и ще се радвам, и вие, читателите на този сайт, да споделяте свидетелства за да може все повече хора да придобиват увереност с Бога!
Момчил Славов