Свидетелства
от Тодорка Крушева, с. Ягодово, община Пловдив
В Батак
Ще ви разкажа един истински случай. Една година наши православни вярващи заедно с нашия православен свещеник решили да отидат в Батак и да посетят мястото, където е било Баташкото клане. Това ставаше със записване, за да се знае колко човека искат да отидат там и да организират автобуси.
Аз и още две мои сестри в Господа решихме да отидем и ние с тях, но някои от православните реагираха така: „Отче, тия евангелистки какво ще правят с нас?“. Православният свещеник им отговори така: „Не се занимавайте с тях, защото те са много по-вярващи от вас.“ Тогава всички замълчаха и автобусът тръгна.
Когато пристигнахме в ханчето, нашият свещеник и баташкият свещеник проведоха службата. Точно тогава в мен дойдоха думи:
„О, човеци непокорни, непокаяни и зли,
никой не поиска да се покори,
как ще продължите в този гнусен свят,
покайте се, защото ви чака вечен ад!“
Тогава аз не знаех какво да направя. Казах само на тези мои две сестри и те ме попитаха какво ще стане сега. Аз не знаех как да постъпя. Всъщност, тези думи бяха отправени към всички присъстващи. Там имаше хора от различни села и градове на България. Имаше и екскурзианти от други страни. Убоях се да кажа тези думи пред всички. Замълчах си.
Когато се качихме в автобуса и потеглихме обратно за домовете си, отново дойдоха думи към мен: „Защо не им каза? Това беше за тях.“ Разбрах, че Святият Дух ме изобличава. Тогава вече още повече се изплаших. Обадих се на брат Илия Миланов от Сливен. Разказах му всичко подробно как се случи, как не се подчиних, как бях изобличена.
Брат Илия ме попита има ли с мен някой от моя квартал. Аз му казах, че има с мен две сестри в Господа и че те знаеха това, защото то се случи пред тях. Имаше и отделно още две жени от квартала. Брат Илия ме посъветва да им кажа и на тях. След като им казах, се успокоих.
Поуката, която си направих е да внимавам на словото на Святия Дух и да бъда покорна.
Лично преживяна среща с Бог
Мили братя и сестри в Господа, искам да ви разкажа какво ми се случи. Една вечер си легнах и по някое време чувам, че някой вика моето име „Тодорке, Тодорке...“. Огледах се. Въпреки, че моят съпруг беше в стаята до мен, той не чуваше това. Кучето, което стоеше до пътната врата и то не чуваше.
След малко чух, че някой за втори път викаше моето име и после за трети път. Тогава реших да изляза и когато стигнах отвън до вратата видях, че там имаше човек. Кучето не беше го усетило. За моя изненада, това беше един много възрастен човек. Попитах го: „Какво има, дядо?“, а той ми отговори: „Дай ми да ям, много съм гладен.“ Отключих портата и го поканих да дойде с мен в кухнята, за да му дам да се нахрани, но той ми отказа; „Не, не, аз ще чакам тука.“
Влязох сама в кухнята, отворих хладилника и започнах да слагам в една найлонова чантичка каквото имаше. Сложих салам, създърма, маслинки, хляб и излязох да ги дам на стареца, но него вече го нямаше.
Понеже ние живеем в пресечка между две улици, отидох до едната улица, но той не беше там. Отидох до другата улица, той не беше и там. Прибрах се вкъщи и оставих всичко в хладилника. Отидох в стаята да си легна и видях часовника. Беше един часа през нощта и тогава си дадох сметка, че това не беше обикновено посещение.
Този необикновен старец, когото дори кучето не усети, беше Бог. Той се беше преобразил на старец, за да ме изпита, дали ще му дам да яде посред нощ.
Тази случка ме предупреди, че трябва да бъда готова по всяко време за всичко и на разположение на Бога.
Съновидение 1
Край моето село Ягодово има много хубава голяма поляна. На тази поляна се събираха много хора. Една нощ аз сънувах тази поляна и искам да ви разкажа този сън.
На поляната имаше много хора. Отидох до тях да ги питам защо са се събрали. Видях, че всички са непознати за мен. Попитах една жена и тя ми каза, че някой си господар ги е поканил да ходят на една нива, за да събират класове. Аз ѝ казах, че щом са поканени, трябва да отидат. Жената ми отговори, че и аз съм поканена. Останах с тях.
Дълго чакахме да дойде господаря и да ни заведе на нивата, но той не дойде. Тогава аз казах: „Слушайте, човеци, Господарят няма да дойде, ние трябва да идем при Него. Ще Го търсим и ще Го намерим.“
Тръгнах първо аз и другите след мен. Излязохме от ливадата и тръгнахме по една широка магистрала. Движехме се от запад на изток. Повървяхме малко и пътят се раздели на две. Аз тръгнах в дясното платно. Обърнах се и видях, че хората преминаваха в лявата страна на магистралата.
Вървяхме още малко и моят път свърши. Пред мен имаше много тясна трънлива пътечка, а до мен вървяха няколко душички – възрастни женички. Едната ми каза така: „Ние сме до тук, а ти?“ Аз им казах, че ще продължа и ще намеря господаря. Попитаха ме, не ме ли е страх. Бях сигурна, че Бог е с мен и продължих нагоре.
По едно време пред мен се появи една голяма бяла палатка, на която края не се виждаше. Пътечката водеше точно срещу вратите на палатката. Вратите бяха отворени и от двете страни на вратите имаше по един ангел. Отидох до тях и ги поздравих. Единият ангел ме въведе в палатката.
Там имаше много рафтове, а на тях наредени купчинки с дрехи за мъже, жени, деца. Ангелът даде и на мен дрехи и ме накара да ги облека. Даде ми дълга бяла дреха, бели чорапи, бяла кърпа за главата и бяло наметало. Аз реших, че тези дрехи ще ги облека върху моите, за да може по-лесно да ги сваля като си тръгна. Но ангелът знаеше какво си мисля и каза да съблека всичко мое и тогава да облека белите дрехи. Започнах да се събличам, сгъвах дрехите си и ги слагах долу до моя десен крак. Облякох белите дрехи и когато погледнах да прибера моите дрехи, те вече бяха изчезнали. Не видях обувки.
Ангелът ме попита дали съм готова и ме поведе. От източната страна на палатката се отвори голяма врата. Ангелът ми каза да вляза там. Преминах тази врата и видях голяма златна нива с едри класове, които висяха надолу. До нивата стоеше същия старец, който беше в дома ми и ми поиска храна през оная нощ. Аз го познах и отидох до него да го поздравя. Попитах го кой е, а той ми каза, че тая нива е негова и той я пази. Тогава ме попита „Готова ли си?“. Аз казах „Да, готова съм.“ И той ми каза „Следвай ме.“
Влезна в златната нива и аз вървях в неговите стъпки. Когато се обърнах, всички класове бяха прави, нямаше стъпкани класове. За втори път ме попита „Готова ли си?“. Аз отговорих „Да“. Продължихме навътре в нивата. После за трети път се обърна към мен и ме попита „Готова ли си?“ Аз пак казах „Да.“ Тогава той ми каза: „Стой тук и чакай, докато дойде времето.“ И аз се събудих.
Бог ми се откри в този сън. Той събира тези, които са готови да се включат в голямата жътва.
35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който
жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват
заедно и който сее и който жъне.
Йоан 4
Съновидение 2
Намирах се в средата на голяма златна река. Водата беше златна и в нея се къпеха много ангели. Те бяха еднакво високи на ръст, в лицата бяха еднакви и много красиви. Едните бяха с крила, други без крила. Бяха много красиви, много.
Вярвам, че на небето ще бъдем като ангелите прекрасни. Аз бях в съня си само на 2 метра от тях и успях да преживея този прекрасен момент, макар и на сън.