ДА ДРЪЗНЕШ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИШ
/есе за делото и живота на Джон Уиклиф/
Животът в средновековното общество на Западна Европа е белязан от единство на властта. За това допринасят политическите институции на Римската империя, изградената йерархическа структура на Римокатолическата църква и предаността към последната. Засилването на властта на църквата е обусловено от стандартизирането на тайнствата и изповедта на вярата. Вярата беше отстъпила пред религията и истинското поклонение – пред ритуалите.
Спокойствието е само привидно. Отделни личности дръзват да прокламират идеи, различни от разпространените от църквата. Дори цели общества се устремяват да търсят истината за своето спасение. Някои от тези мислители-новатори заплащат за идеите си с живота си, други попадат под анатема и книгите и учението им биват забранени. Но делото на реформиране на църквата се осъществява.
За да стане трасформация в човешкото мислене и да се осъществи промяна на дело никога не е достатъчен един човек. Делото на Господ го доказа. Исус подготви много ученици, на които разкри своите идеи за Божието царство. А пътят на Исус беше прокаран от Йоан Кръстител. Така и делото на Реформацията е подготвено и прогласено от много хора, един от които е Джон Уиклиф.
Джон Уиклиф съумява да се възползва от националистичните настроения в периода на Вавилонския плен. Англичаните негодуват срещу задължението да изпращат пари на папата в Авиньон, поради враждата им с френския крал. Освен това са налице закони, които пречат на папата да се грижи за духовенство и църковните дела в Англия. Английският парламент спира изплащането на ежегодните такси за издръжка на папската власт. В тази обстановка Джон Уиклиф дръзва да се противопостави на папата и да обяви идеите си за връщане към идеала на Църквата, представен в Новия Завет.
Още докато е в колежа, Уиклиф се отдава на изучаване на Писанията. Библията все още съществува само на древни езици и само учените могат да намерят пътя до източника на истината. Уиклиф се запознава със схоластичната философия, каноните на църквата и гражданският закон на своята страна, но нищо не запълва душевната му празнота. Божието слово грабва вниманието му и той вижда разкрит плана за спасението и Христос издигнат като единствен застъпник на човека.
През по-голяма част от своя живот Уиклиф учи и преподава в Оксфорд. В периода до 1378 година той се надява да помогне за реформирането на Римската църква. Неговата насоченост е за вътрешна реформа,като се отстранят покварените духовници. От друга страна той се обявява за отнемане на имуществото на църквата, тъй като счита, че то е коренът на проблема. Смелите си идеи Уиклиф споделя в съчинението „За гражданското господство” (1376 г.). Тук той изтъква нравствената основа на църковното водачество. Бог е дал на църквата си имущество, но не за да го използва за своите цели, а за Неговото царство. Това е форма на доверие, което изисква добро настойничество от страна на висшето духовенство. Вместо това Англия е залята от монашеският орден на просещите монаси, които си позволяват да продават папски индулгенции и лесно да опрощават грехове срещу пари. За сметка на народа тези духовници трупат пари, а не изпълняват поверените им функции. Манастирите се ширят в охолство и са пълни с престъпници, които плащат за опрощение на греховете си с пари от своите престъпления. Уиклиф подтиква гражданските власти да изземат от духовенството това имущество и да го дадат на други, които биха служили на Бога както подобава. Тази позиция допада на благородниците и подкрепен от известни личности Уиклиф остава на свобода, въпреки опитите на Рим да го спре.
По-късно Джон Уиклиф започва да изразява своето възмущение срещу Вавилонския плен на папата и Големия разкол в църквата. Не само чрез проповеди и съчинения, но и пряко, с действията си той се противопоставя на догмите на Римската църква, като издига революционни идеи. Навлизайки по-дълбоко в Писанията, Уиклиф разбира, че Христос е главата на Църквата, а не папата. Апелира за това хората да се покоряват на Господ и да ползват за единствен авторитет Библията. Папата не е доволен от посегателството върху неговата власт и Григорий изпраща в Англия три були срещу смелия реформатор. От този момент пътят на живота на Уиклиф вещае само едно – затвор и клада. Но Бог го подкрепя изненадващо всеки път, когато е изправен пред съдилищата или пред институциите, за да отговаря за своите идеи.
Това не спира Уиклиф. Той продължава да се бори за това, в което вярва. До 1382 година е завършен пълния превод на ръкопис на Новият завет на английски език. Хубавото е, че в този момент в Англия няма закон, който да забранява притежанието на Библия. Това дава възможност на много хора да се сдобият с писаното Божие слово на собствен език и сами да търсят и откриват истините за спасението, вярата, освещаването. Разпространението на превода е трудно, защото размножаването се извършва чрез преписване на ръка, което е бавно и трудоемко. Но това не спира хората. Понякога цели семейства се обединяват в усилията си да притежават един екземпляр и го ползват заедно. Хора, които са по-бедни и нямат възможност да заплатят за преписа на целия Нов завет купуват само части от него. Библията осветява мрака на ежедневието в средновековна Англия.
До 1832 година Джон Уиклиф стига и по-далеч, като се противопоставя на догмата за претворяването. Римската църква използва Господната вечеря като тайнство, което само свещеникът има право да обслужва. На това тайнство се гледа като на жертвоприношение и твърдението е, че външно елементите може да са хляб и вино, но субстанцията се променя при тайнството. Уиклиф твърди, че субстанцията и елементите са ненарушими и Христос присъства духовно и се възприема с вяра.
За тези си възгледи Уиклиф е принуден да се оттегли в своето жилище в Лутъруърт. Изтощен и с разклатено здраве от многото битки, обвинения и гоненията срещу него, той успява да се погрижи делото му да остане и да се разпространява истината на Божието слово. Основава общност от проповедници миряни – т.н. лоларди. Те разпространяват идеите му из цялата страна до 1401 година, когато Римската църква налага на парламента да издаде Закон за изгаряне на еретиците на клада. Всяка проповед на лолардовите идеи обрича на смъртно наказание проповедника.
Идеите на Уиклиф несъмнено разклащат авторитета на църквата. Три пъти смелият реформатор е викан на съд и всеки път Божията ръка е над него за защита. Когато е призован пред най-висшия духовен трибунал в кралството има само две възможности: или да се отрече от идеите си, или да бъде хвърлен в пламъците. Той обаче не се отрича, а даже хвърля обвинения срещу своите обвинители. Призовава слушателите си пред Божествения съд и разобличава намеренията им и хитруванията им, като ги оборва с Писанието. Поставя живота си в ръцете на Бога и смело заявява, че истината е по-силна от този изфабрикуван съд и тя ще победи. След това се оттегля от събранието и никой не успява да го задържи. По-късно, когато е призован пред папския трибунал Уиклиф пише смело писмо на папата, в което го упреква за разкоша и гордостта на престола му. И за всичко, което изповядва и пише, Уиклиф търси авторитета на Библията.
Постигнатото от Джон Уиклиф оказва влияние при прокарване на пътя на последвалата реформация. Малцина след него са достигнали до тази широта на интелекта, яснота на мисълта и смелост, и непоколебимост в защита на истината. Въпреки нравствената поквара и тъмнина на времето, в което живее, той изпъква с чистотата на живота си, с неуморното прилежание в учение и труд, с неподкупна честност и всеотдаденост на Божието дело, с вярност към Христос.
Автор: Татяна Славова