Подсигурени за цялата година
Службата свърши. Беше първата служба за новата година и бяха изговорени много пожелания за успех, здраве, благополучие. Пасторът пожела много хубави неща на хората от църквата. Ние, помежду си, също си отправихме благопожелания. Дори си пожелахме неща, за които мечтаехме от години. Беше вълнуващо и атмосферата беше наситена с въодушевление и радост.
Приближих се към младежкия пастор и му протегнах ръка. Честитихме си новата година и взаимно си отправихме благопожелания.
- Ех, - каза пасторът. - за тази година се подсигурихме.
Да, беше истина. Толкова много хубави неща се изговориха и пожелания, че стига да ги повярва човек, има с какво да живее през цялата година.
- Искам да ти разкажа едно свидетелство – казах аз. - Може ли?
- Давай.
Започнах да разказвам. Преди около двадесет дена трябваше да летя за островна държава. Разстоянието беше голямо. Не бях пътувала със самолет и се притеснявах. Събитията с терористичните актове в Париж, сваленият руски самолет в Сирия, многото бомбени заплахи ми причиняваха смут и допълнително напрежение. Ами ако нещо се случи със самолета? Ами как ще е на летището? А как ще ми понесе пътуването? Не стига това, но се оказа, че синоптиците прогнозираха лошо време, ветрове и снеговалежи.
Най-голямото напрежение дойде от работното ми място. Някой трябваше да ме замести, а всички бяха настроени предпразнично. Усещаше се напрежение и изострена чувствителност във взаимоотношенията с колегите. Аз излизах осем дена по-рано в отпуск, а за другите ваканцията щеше да започне едва на 24 декември. Хората се съблазняват, когато желанията и очакванията им се разминават с реалността. Всички бяха преуморени и очакваха коледните празници с нетърпение, а аз имах възможност да ги започна много по-рано.
Бях притеснена. Не исках да тръгвам на път с толкова много напрежение, страхове и негативни емоции. И се помолих. Съвсем обикновена молитва отправих към Бог.
„Но
ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога,
Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.”
Яков 1:5
Осъзнавах, че не ми достигаше мъдрост и си поисках от Него. На другият ден, последният преди заминаването ми, се появих на работното си място с две големи кутии с шоколадови кексчета.
В междучасието се събираме всички и аз отворих кутиите с почерпката.
- Какво е това?- казаха някои. - Защо черпиш?
- Вижте - отговорих аз. - Аз съм вярващ човек. Вярвам в силата на изговореното слово и затова искам да ви почерпя, а вие да кажете по едно благословение за из път.
Учудването беше голямо. Колегите ми стояха и не знаеха как да постъпят. След няколко минути на леко объркване аз взех кутиите и тръгнах от човек на човек. И от всеки, който си вземаше кексче си поисках по едно добро пожелание свързано с моето заминаване. Винаги имаме нужда от добра дума, особено, когато отиваме на дълго пътуване.
Хората се поотпуснаха. Беше прекрасно да видиш хора с щастливи усмивки на лице да пожелават здраве, добър полет, леко пътуване, хубави дни, справяне с проблеми, снабдяване на всички нужди. Тези хора се промениха. Съблазънта изчезна, напрежението се стопи. Някои пожелаваха по едно, две неща, но други не можеха да спрат да говорят хубави неща. Всички станаха част от моето пътуване и всеки вложи частица съпричастност в моето заминаване. Беше неописуемо, вълшебно.
На другия ден отлетях. Но не сама. Моите колеги бяха станали част от моето пътуване. Искам да ви кажа, че нямаше нещо, което да не се сбъдна. От своя страна аз редовно им изпращах снимки и ги разхождах по местата, които посетих. Когато се върнах, те с нетърпение ме посрещнаха. Бяха все така мили и благодариха за хубавите снимки.
Казах вече, че всичко се сбъдна. Служих на всяко място и навсякъде, където отидох. Успях да дам на хората, с които бях, максимум грижи и топлина. Получих възможност да се забавлявам и да прекарам чудесно време с дъщеря си. Хареса ми да летя. Посетих много интересни места и макар да не говорех добре английски, се разбирах добре с всички. Всяка моя нужда беше посрещната и напук на синоптиците температурата не падна под 12 градуса. Бог се погрижи за всичко. Защо Го направи?
Защото е верен. Защото държи на словото Си. Силата на изговореното слово е от решаващо значение за успеха ни. Това беше важен урок за мен, тъй като аз не съм много позитивен човек. Освен правилна изповед се нуждаем и от вяра. Аз получих вяра, че мога да взема благословения от моите колеги, вместо съблазън. С тази вяра действах и спечелих благоволение и благодат. Затова свидетелствам за Божията мъдрост и ви насърчавам в две неща:
- Не се отказвайте, а си вземете благословенията. Те ви принадлежат. Не ги изпускайте, а ги грабнете и живейте.
- Бъдете открити и смели. Ако аз бях тръгнала без да им покажа уважение и с разбирането, че съм в правото да си ползвам отпуска, те щяха да се наранят. Може би и аз щях да се чувствам зле. Но Бог даде мъдрост, защото му поисках.
Бог иска да сме добре. Бог иска всички да сме добре. И за Него това е възможно. Той може да го направи, стига да Му се доверим.
Вярвам в думите на младежкия пастор. С добрите си благопожелания един към друг ние се подсигуряваме и това е чудесно. Вярвам, че след толкова добри пожелания изговорени на Новогодишната служба, сме си осигурили добра и успешна година. Нека така да бъде и за вас.
Автор: Татяна Славова