Послание за 2019 година
На прага на всяка нова календарна година ние заделяме време, за да търсим по-усилено Божието водителство. Искаме да чуем какво Той има за нас през следващите дванадесет месеца и какво трябва ние да направим. Вярваме, че Бог има за нас ежедневно слово, но също се убедихме, че милостите Му се подновяват не само ежедневно, но и ежегодно. От опит установихме, че Бог има план за всяка една година от нашия живот и Той иска ние да знаем Неговите намерения.
Тази година е ново начало на по-добър живот с Бога. Това е година, в която Бог ни кани да влезем в Неговата почивка и да си починем от собствените си дела. Това няма да е година на мързел и лентяйство, а ще е година, в която да оставим Бог да работи за нас и чрез нас, като Той се извисява и ние се смаляваме. Това ще е година с приоритет върху Божията работа (служения), а не светска кариера и стопански задължения, като човешките усилия ще бъдат заменени с Божията благодат.
Това ще е една добра година за тези, които оставят собствените си планове и дела и се доверят на Бога. Във всяко едно сърце има въпроси относно бъдещи планове и проекти, относно това по кой път да се поеме. Бог се надява да оставим своите намерения и да Му се доверим. Той ни предлага да влезем в Неговата почивка и да вкусим от нея. Ако очистим сърцата си и ума си от раздвоение и колебания и Му се доверим и Го послушаме, Той ще направи несравнимо повече, отколкото ние можем да направим за себе си и семействата си. Изисква се покорно да последваме Неговото водителство.
Неправилно е да мислим за Божията почивка като за един ден, в който да отидем на църква, да се спрем от работа и да не вършим нищо. Това беше определено в юдейската религия като „законът за съботния ден“. За нас, християните, да сме в почивката на Господа означава преди всичко да си починем от собствените си дела, не от Божиите.
Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка,
той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
Евреи 4:10
Това е време, в което да се насладим на славните Божии милости, както и да се освободим от многото ангажименти и да се запитаме има ли нещо повече от работата, светските грижи, плащането на сметки, неразрешените житейски проблеми. Господ Исус изцеряваше в събота (Мaрк 3:4-5; Лука 13:10-14); позволи на учениците Си да берат житни класове в деня за почивка (Лука 6:1-2). Той предизвикваше хората с поведението Си, за да покаже, че дните са създадени за човека, за да извърши човек през тях Божиите добри дела, които Господ е предначертал от вечността. Това ще е една година на предизвикване на вярващите за повече упование в изговореното Божие слово и за изграждане на вътрешна дисциплина на доверие и покорство в следването на Божията воля.
Влизайки в почивката, която Бог ни е определил, трябва да се справим с две неща. Да ги отстраним от себе си ще означава да направим път за Божията сила в живота си. Това е един вид изпразване от собственото ни съдържание, за да се изпълним с мисли по Бога и с надежда за Неговото благоволение и намеса в личния ни живот.
Първо. Да се справим с нашето неверие.
Ние знаем, че има Бог, но и бесовете го знаят. Ние вярваме, че съществува - и те го вярват. Но в повечето случаи вярата ни остава само в ума и на повърхността на чувствата ни. Новото предизвикателство за тези, които искат да опитат какво е това да са в почивката на Господа, ще е в стъпки на вяра в оставяне на определени собствени намерения, за което няма да има разумни доводи. Те ще трябва да се доверят на вътрешния глас, който чуват в сърцето си или ще продължават да се тревожат за всичко около себе си и да се опитват да овладяват всяка ситуация. Нужна ни е вяра, която да ни доближава до Бога и да ни кара да се доверяваме на водителството на Святия Дух, независимо от това, което виждат очите ни и чуват ушите ни. Така ще Му дадем възможност Той да работи, като подреди нашите дела така, че да донесе възможно най-добрия успех. Вярвайте ми, когато Бог работи вместо нас, резултатите винаги надхвърлят нашите очаквания.
Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях;
но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог:
- "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка";
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
Евреи 4:2-3
Обърнете внимание на потъмнената дума. Почивката е само за повярвалите в Христос. От опит мога да свидетелствам, че ако се доверим на Божието слово ще преживеем несравнимо повече успехи, отколкото ако сами напъваме да ги постигнем. Съчетаването на вяра и слово в сърцата отключва Божията благодат и сила в живота ни. Когато отстраним всяко съмнение и се доверим напълно на Божието слово, ще опитаме от незаслужената и преголяма Господна милост и лесно, и необяснимо как всичко ще се подреди по най-добрия начин.
Второ. Да се пазим от греха и нечестието.
...но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес",
да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Евреи 3:13
Неверието ни обвързва с греха. Като последица от липсата на достатъчно вяра в изговореното към нас Божие слово идват греха и нечестието. Човек може да не си признае, че върши грешните неща, но това е форма на нечестие, а не безгреховност. Грехът закоравява сърцето с измама и тази лъжа пред самите себе си също се нарича нечестие. Човек лъже себе си и се оправдава или пък усилено прикрива истинските си помисли. Двете вървят ръка за ръка. Където има грях, там има и нечестие спрямо Бога. Човек си мисли, че е прав и такъв се вижда в собствените си очи, извинява постъпките си, но това вече е закоравяване.
Евреите тръгнаха към Ханаанската земя, но видяха исполините и се върнаха (Числа 13:33). По-късно, когато разгневиха Бог със своето неверие и чуха Неговата присъда, решиха, че ще вървят напред и ще воюват за наследството си (Числа 14:40-42). Сега те се виждаха добри в собствените си очи, тъй като вече бяха взели решение да се покорят на Бога. Но това не беше времето на Бога. Грехът беше закоравил сърцата им с измама и те умряха в нечестието си. Те поискаха да бъдат покорни, но не във времето, което Бог определи, а на своето си време, това, което те си избраха.
Да отхвърлим греха и нечестието означава да сме покорни на точното време, в което Бог ни говори. Точното действие в различно от Божието време е това да изпаднем в идолопоклонство на собствената си преценка, а не да се доверим на Божията.
Божията почивка е на наше разположение през тази година. Бог може да се погрижи за всичко, но търси вярващи сърца и стремеж, и желание да се стои далеко от греха. От нас ще се изисква да намерим сила, за да се дисциплинираме в устояване пред изкушения. Ще ни е нужна смелост да се доверяваме на непопулярни Божии решения. Ще ни е необходима жертвоготовност, с която да отстояваме взетите решения в покорство на Божието водителство. Така ще изграждаме правилни мисловни модели и навици, подходящи за вярващи хора.
Да влезем в почивката на Господ, това е голямото предизвикателство за нас през тази година. То е предизвикателство и за вас, които искате да видите чудеса и знамения в живота си през 2019 година. Като такова то е интересно и мотивиращо. Дали ще можем да се изпразним от собственото си „ Аз“ и да оставим Бог да ни бъде Господ? Много бих искала да се присъедините към нас в желанието ни да опитаме от Господната почивка, Той да работи, а ние да сме Негови помощници и във всеки един момент на Негово разположение.
Бог да е с нас и да ни даде сили да сме на един дух с Него.