Що е това култ?
Думата „култ“ има латински произход и буквално означава „да се покланям или да показвам почит към нещо“. Има различни определения за култ, но това, което Джош Макдауъл и Дон Стюарт дават ми се струва най-пълно. То гласи: Култ е група от хора, основаващи своите възгледи върху светогледа на изолирани водачи, които винаги отхвърлят централните доктрини на християнството, дадени ни в Библията.
Най-общо култовете се делят на (1) западни, които отричат основни християнски доктрини, но се придържат към Исус Христос като централна фигура и винаги твърдят, че са единствено прави; (2) източни, които нямат претенции към Библията и Христос и корените им са в източната философия и (3) Ню Ейдж култовете, които се опитват да обединят първите две и да използват Библията ако имат полза от това.
Броят на членовете на култовете непрекъснато расте, защото те са предприели метод на работа, подобен на християнската евангелизация: разпространяват литература, изпращат мисионери, отпечатват списания и материали, заливат интернет пространството с информация.
Защо печелят привърженици?
Има четири основни причини, които карат хората да се присъединяват към култовете.
1. Интелектуални причини
Човек непрекъснато се стреми към знания. Култовете се опитват да дават логични отговори на вълнуващи човека въпроси. Те могат да отговорят на въпроси като: Кой съм аз? Какъв е смисъла на живота ми? и други подобни. Това не значи, че култовете дават правилните отговори. Често те парадират с начетеност, измамна сигурност и псевдонаучност върху библейски пасажи или научни факти. Така те потвърждават мнението, че интелектът може да подведе човека.
2.Емоционални причини
Култовете се обръщат към основните емоционални потребности на човека. Хора, които са в емоционална криза, изпитващи скръб, душевната болка от нараняване, липсата на любов в живота си са от най-податливите. Култовете им предлагат сигурност в групата си, която в последствие се превръща в пълна зависимост. И ако в началото има обещание за подкрепа и се чувстваш специален нужен и обгрижен, по-късно разбираш, че си използван за целите на друг човек или група.
3. Социални причини
Поради напрежение и невъзможност да се справят със социалните си ангажименти и проблеми много хора търсят как да избягат от обществото. Култовете предлагат това лъжлива спокойствие.
4. Духовни причини
Култовете не носят духовната истина, но полагат всички усилия, за да задоволят духовните нужди на човека. Единственият начин да се предпази човек от заблудата на култовите послания е като чете и размишлява върху Божието слово. Много хора, които не са получили здрава доктринална основа в църквите, които са посещавали могат да бъдат завлечени в измамни религиозни движения.
Някои доктринални различия, които могат да ви помогнат да разграничите култовете от Божието учение
Култовете или открито отхвърлят доктрината за Троицата или имат неправилно мнение за това. Те бъркат Личностите Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. Грешно разбират Божията природа.
Обща особеност на култовете е лъжеучението за личността, природата и делото на Исус Христос. Казват, че Исус е сътворен като бог или е богоподобен. Никога не казват, че Той е Вечен и е Бог. Отхвърлят силата на кръста и не приемат, че кръвта Му ни изкупва от всички грехове. По-скоро култовете пропагандират спасение чрез дела, т.е. всеки сам трябва да завърши делото на спасението си. Отричат възкресението и така обезсмислят делото на Христос.
Въпреки, че отричат библейското поучение за божествеността, изкуплението и възкресението на Исус Христос, прави впечатление, че култовете не могат без Христос. Те Го използват, за да извлекат полза за себе си чрез различни интерпретации. И самата тази зависимост на погрешните учения от Христос показва, че Библията е Вечната книга, а Христос е Спасителят на света.
Култовете се борят и с доктрината за Святия Дух. Мормоните Го разделят на две, като казват че единият е дете на техните небесни родители, а другият е ума на Отца и Сина. Повечето култове отхвърлят Святия Дух като личност или Бог. За нас, християните, Святият Дух е Този, Който ни носи мир, радост, утеха и е Бог.
Във всички култове липсва учението за Божията благодат. В култовете не учат, че спасението е по благодат чрез вяра в Господ Исус Христос. Те винаги прибавят нещо, което да е задължително, за да се стигне до спасение. Това може да бъде спазване на закони и норми или ритуал. Някои прибягват до медитация, други до мантри, дори може да е взета част от евангелието и да е обявена за задължителна (кръщенето при мормоните). Каквото и да е, задължителния елемент изключва спасение по благодат и набляга на спасение чрез дела.
Всички култове са променили библейското поучение за небето и ада. Ню Ейдж приемат небето като състояние на ума, а Харе Кришна смятат, че небето е планетарна конфедерация на боговете. Много култове отхвърлят съществуването на ада, а други го определят като място само за Сатана. Никой не учи, че тези, които вярват в Христос имат вечна награда, а тези, които не вярват отиват в ада.
Много често култовете използват християнски термини, които изваждат от тяхното значение. В този случай е добре да познаваме Библията и да следим какво е отношението на човека срещу нас към личността, природата и делото на Исус Христос.
При всеки от култовете ще намерите разлики в начина, по който интерпретират основните библейски доктрини. Често използват възражения от типа на „това е твоето тълкуване“ и излагат логически своите доводи. Има три основни начина за тълкуване на пасаж от Библията.
1. Текстът на Писанието
За да тълкуваш текста трябва да познаваш стила и жанра на написаното (поезия, проза, алегория, описания и др.); да изучаваш основното значение на думите и тяхната сравнителна, синонимна, етимологична и историческа употреба и третият начин е да изучаваш граматиката на думата в изречението.
2. Контекстът на Писанието
Непосредственият контекст изисква разглеждане на предходния и следващ текст на даденият цитат. В по-широк смисъл се разглежда даден текст в контекста на цялата глава. И най-накрая се осмисля в контекста на цялата Библия.
3. Среда на Писанието
За да разсъждаваме върху даден библейски текст е нужно да обърнем внимание на културните норми на времето, през което е написан текста (социални, правни, религиозни и политически нрави). Не може да се изключи и историческия фактор. Не на последно място остава околкната среда с нейната фауна, флора, география.
Ако използваме тези изброени методи можем да преборим твърденията на всеки култ. Без разумно изучаване на Библията оставаме на произвола на теологическите прищевки на култовите водачи, които са взели част от християнската терминология, но са изоставили основните доктрини и значения на библейски текстове.
В крайна сметка всички култове отричат факта, че Исус Христос е Бог Син, второто Лице на Светата Троица.
*По извадки от книгата на Джош
Макдауъл и Дон Стюарт „Заблудата“ или в какво вярват
сектите и култовете, Сдружение Дар, София 1993
Автор: Татяна Славова