Молитвата с „АКО...“
20. Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21. така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,
22. и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
Битие 28:20-22
Яков беше извършил престъпление. Той измами баща си и брат си и сега бягаше за живота си. Неговото заминаване беше изпълнено с несигурност и страх от неизвестното бъдеще. Но Бог отговори на неговата молитва и не го смъмри, че се страхува. Даже преди да се помоли и да се разкая, Бог лично му даде видение и слово, с което да привлече вниманието му.
Днес повечето вярващи биха упрекнали човек с подобно поведение и душевно състояние и биха го критикували и заради страха, и заради неговата несигурност. Те биха дали лесни рецепти за това как да се продължи по-нататък. Но Бог не мислеше така.
Вижте потъмнените думи в цитираните стихове по-горе. Яков дори не беше направил Бог свой личен Бог. Той все още го познаваше като Бог на баща си и дядо си. И Бог му позволи да го опита лично, да го познае от опит, като отговори на тази простичка молитва, която Яков каза:“Ако бъде Бог с мене... тогава ще бъде мой Бог“.
Ето и един случай от Новия завет за молитва с „ако“. Имаше едно болно от епилепсия момче, което постоянно се нараняваше, защото бесът го хвърляше по земята, в огъня, във водата и едва родителите бяха успели да опазят живота му. Нито лекари, нито Христовите ученици успяха да помогнат. Тогава бащата каза на Исус тази простичка молитва „ако можеш, стори нещо“.
21. И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.
22. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.
Марк 9:21-24
Човекът дори не беше уверен в способностите на Господа, Той също беше в безизходица и затова каза на Бога „ако можеш, стори нещо добро за сина ми“. Ако днес се чуят подобни думи сред вярващите, веднага други ще скочат и ще обвинят човека за неверието му.
Исус видя неговото неверие, но не го обвини. Той само го подбуди да потърси в сърцето си повече вяра. И бащата не излъга, а призна, че вярата му е малка. Тази искреност оцени Исус. Ако човекът беше принуден да лъже и да се кълне, че вярва, Исус със сигурност щеше да го смъмри, както правеше с фарисеите.
Бог не осъди бащата за недостатъчното вяра. Бог отговори на тази молитва с малко вяра. Не осъждайте тези, които нямат достатъчно вяра, за да правят изповеди с вашите думи и по вашия начин. Помогнете им, ако можете, за да укрепнат във вяра. Как?
Тези, които нямат достатъчно вяра, а имат нужди, просто ги научете как да се молят, вместо да ги карате да вярват както вие го правите. Ето една примерна молитва, с която да ги научите да се молят.
„Господи, ако те има, открий ми се. Помогни на моето неверие. Моля те, ако искаш, направи това и това за мен (споделяш нуждата си).“
Това е молитва и за невярващи, и за хора, които сега прохождат във вярата. Тя е за тези, които се нуждаят да опитат от Бога, да Го познаят от лична среща и да разберат Кой е Той. С една такава лична молитва, те ще развият лични взаимоотношения с Него и ще Го открият като личен Бог.
И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Римляни 12:2
Мога да свидетелствам, че не само в Писанията, но и в днешно време Бог отговаря на подобни молитви. Той иска да го потърсим, независимо колко ни е вярата. А вярата, тя се гради във времето на взаимност и общуване с Бог и Словото Му. Бог да ни помага.
Автор: Татяна Славова