Новите религиозни движения
(1)
Доктринални различия
Определение за култ
Група от хора, основаващи своите възгледи върху светогледи на изолирани водачи, които винаги отхвърлят централните доктрини на християнството, дадени в Библията.
Култовете преуспяват, защото дават авторитетни отговори на въпросите за смисъла на човешкия живот, за целта и посоката, която всеки трябва да извърви, както и за отвъдното, това, което идва след физическата смърт. За жалост, тези отговори задоволяват човешката потребност от знание с помощта на измама.
Хора с емоционални проблеми, особено хора, лишени от обич или самотни, загубили близък родственик, стават жертва на манипулативно сектантско учение. Човешката необходимост от това да бъдем специални в разстроения социален живот, който живеем, отвращават човекът и го тласкат в религиозни движения, които в последствие унищожават човешкия живот и бъдеще.
Основният белег, за да може да се разпознае един култ е това, което той прави с личността, делото и природата на Исус Христос. Всички култове отричат факта, че Исус Христос е Бог Син и едно от лицата на Светата Троица. Отричат и Неговата заместителна смърт за нашето изкупление, както и това, че е възкръснал на третия ден, триумфирайки над смъртта.
Международно общество за Кришна съзнание/ Харе Кришна/
Това е източен култ от индуистката традиция. Тези, които го избират, претендират да са истинските последователи на Кришна и вярват, че другите индуистки групи служат на неправилния бог. Наричат Исус син на Кришна и използват Библията, ако е в тяхна изгода.
История
Началото на култа е от XV век, когато Чайтания Махапрабху развива учението, че не Вишну е Върховния индуистки Бог, а Кришна, който в определен период разкрива себе си чрез Вишну. Център на вярванията са серията прераждания, през които трябва да мине човешкия живот, за да се освободи от лошата си карма. През 1965 год. кришнализмът достига Америка чрез Абхай Чаран Де Бхактивенданта Свами Прабхупада, който го превръща в Международно общество за Кришна съзнание. Днес само в Америка има около 10 000 членуващи в организацията. Организацията е богата, като предимно се издържа от просителни фондове и печатни издания, напр.“Завръщането на Божеството“.
Вярвания, поучения и практики на МОКС
Вярванията са несъвместими с християнството. Те са идентични с индуистките вярвания.
МОКС изповядва традиционен монистичен пантеизъм, по-точно, че всички богове са форми на Абсолютното божество, което е Кришна. Той е живота и отвъд него всичко е сътворено от него. Христос приемат за едно от полубожествените произведения на Кришна и отричат вечната Му същност. Наричат Христос духовен учител, изпратен от Кришна, за да послужи на определени хора за определено време. Приемат, че Христос се е покланял също на Кришна.
Спасението, според МОКС, се постига с дела. В тях влизат монотонното и многократно повторение на името на Кришна. Всеки има наниз с мъниста, общо 108 на брой. Поне 60 пъти с броенето на всяко едно мънисто трябва да се изпее „Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама, Харе , Харе“, което прави 1728 повторения на мантрата дневно. Има различни ритуали на поклонение и практики за дисциплиниращо посвещение.
Последователите на Мокс се отричат от жертвоприношението на вода, ориз, цветя, което се приема за животоспасяваща практика. Отричането от материализма е единствения път към спасение. В края на живота си човек трябва да има единствено Кришна в съзнанието си. Вярват, че каквото състояние на съществуване човек достигне в края на живота си, когато напусне тялото си, в това състояние ще бъде в отвъдното.
Библейски анализ на МОКС
Християнството е основано на вяра в Бог, като безмерен личностен творец, различен от творението. Човек е създаден по образ на Бога, но останалата част от живата природа не е. Ние откриваме Бог в сътвореното, но не Го намираме в същото. МОКС вярват, че Бог е едно с това, което е направил. Той е живота във всяко живо нещо. Това принизява Бог и размива Неговата същност. Нито животното, нито растението, нито човекът са божества (Битие 2:7; Йов33:4; Еклисиаст 12:7).
Божеството не е част от човешката раса. Исус Христос дойде в човешко тяло, за да ни изкупи от греховете, като носеше пълнотата на божествената природа. Римляни 3:23 казва, че всички съгрешиха и никой не заслужава да се прославя с Бога. Нашите дела, това което правим, не може да ни освободи от греха, а единствено Христовата кръв. Това означава, че колкото и пъти да се изпее едно и също нещо, то няма да ни оправдае пред Бога. Оправданието идва с вяра в Христовата заместителна смърт.
Основателят на МОКС е пренебрегнал и Йоан 10:8, където се казва: „Всички, които са дошли преди Мен са крадци и разбойници, но овците не ги послушаха“. Исус още предупреждава, че мнозина ще дойдат в Негово име, за да заблудят мнозина (Матей 24:5,23). Така твърденията на Прабхупада, че Исус не е единственият Божий представител на земята са неоснователни.
Ние веднъж се раждаме и веднъж умираме, след което идва съд (Евреи 9:27). Преражданията нямат библейско основание. Те са част от индуистка идея за кармата, като наказателна справедливост. Не е справедливо обаче да изкупваш грехове в този живот, за които дори не си спомняш, понеже си направил в предишен живот? Може ли подобно страдание да спаси грешника и да го доведе до ниво, на което той няма вече да греши?
Следователно няма нищо общо между двете учения. Харе Кришна по основните си въпроси е съвсем различно религиозно движение от християнството и не води до спасение.
Бахайска религия
Тази религия е сравнително млада и счита себе си за Божие откровение за всички хора по света. Възниква като разклонение на исляма, по-точно корените на бахайската вяра са в шиитския клон на исляма. Но понеже много се е отклонила от исляма, тази религия в последствие бива третирана като секта от изповядващите ислям.
История
За основатели се считат двама персийски ясновидци - Мирца Али Мухамед (1820-1850) и Мирца Хюсеин Али (1817-1892).
Първият се нарича Баб, което означава „врата към познанието“. Малобройните му последователи вдигали въстания против правителството. Самият той бил екзекутиран, защото негов последовател направил опит да убие шаха.
Мирца Хюсеин Али бил негов последовател. Нарекъл себе си Баха,у,ла, което значи „великолепие Божие“. През 1863 година обявява, че е изпратен да спаси света и да извести на хората Божията воля за една нова ера. Той и последователите му са преследвани.
През 1925 година ислямиският съд в Баба обявява Баха,у,ла и последователите му за отцепили се от исляма. През 1933 година в Египет се взима същото решение. Оттогава бахаите са секта и са лишени от граждански права. Браковете им са обявени за незаконни. На децата им не се издават актове за раждане. Разрушават се центровете им и училищата им. Обвинявани са в противодържавна дейност.
В момента има около 70 000 бахайски центъра в Близкия и Средния изток, Америка, Африка и Европа.
Вярвания, поучения и практики
Учението на бахаите е синтез от различни религии и вярвания и се определя като синкретично.
Приемат, че историята се развива на огромни цикли. Един от тях е започнал преди 6000 години с Адам, който е първият пророк. Негови последователи са станали Мойсей, Кришна, Буда, Заратустра, Христос и Мохамед. Тези пророци са споделяли бахайската вяра в ембрионална форма. Най-важният от пророците е Баха,у,ла, който е изпълнение на обещанието на всички религии за Месия. Само той може да обедини света и да го спаси, като го избави от покварата на съвременната цивилизация. Баха,у,ла смята себе си за изпратен да изправи грешките на предишните религии, да изгради нова и по-добра култура и да избави света от страданията му. Той вярва, че е призован да обедини човечеството в истина и справедливост, и така ще въведе божието царство, според както всички религии очакват. Божието царство обаче ще настъпи постепенно, чрез плавна вътрешна промяна в човека и обществото. Така ще бъде спасен света и ще има хармония, единство, мир. Всички социални проблеми ще бъдат решени, а между расите ще има равенство. Тези нравствени цели могат да бъдат постигната с едно световно законодателство и правителство. Целта на всичките им богослужения е да бъдат един вид духовна подготовка за изпълнение на социалните задачи.
Писанията на Баха,у,ла не се считат за свещени, а само за интерпретация на Божия глас в настоящето. Въпреки това, бахаите вярват, че само на тях Бог е открил своя план за света.
Култът е опростен до крайност. Няма посвещение на нови членове, тайнства, свещенство, монашество. Трябва да се пости 19 дни годишно. Да се молят всекидневно. Да не се употребяват алкохол и наркотици. Да се практикува моногамията. Всеки първи ден от календара им е празник.
Библейски анализ на Бахайската вяра
Вярването, че Бог е напълно непознаваем и между Него и тварите не съществува пряка връзка противоречи на Библията. Исус Христос се въплъти в човек и актът на боговъплъщението изяви Бог на хората. Така Бог стана познат на хората, в лицето на Христос.
Твърдението, че същността на всички религии е тъждествена, религиозната истина е относителна и зависи от нуждите на обществото, дава повод да мислим, че вечните религиозни стойности и еволюцията в природата се смесват. Исус ни предупреждава, че Той е „пътят, истината и животът“ и никой не може да познае Бог Отец, освен ако не приеме Исус за свой спасител (Йоан 14:6)
Баха,у,ла счита себе си за най-голямото откровение на Бога, а нов пратеник се очаква поне след 1000 години. За това ни предупреждава Исус в Матей 24:5,11. Господ ни казва да внимаваме, да не ни заблудят.
Бахайското учение приема, че вселената е вечна, не е имало време, когато да не е съществувала. Това значи, че говорим за пантеизъм, т.е. Бог и вселената са едно, а не Бог е творец. Само че в началото на Библията ясно се заявява, че Бог сътвори света от нищото (Битие 1 гл.).
Още една неистина откриваме - че човек е създаден от Бога, но след смъртта му душата се преражда в друго живо същество. Това твърдение изключва необходимостта от Спасител. Отхвърля се изкупителното дело на Христос, тъй като няма нужда от това да вярваме в Неговата заместителна смърт и възкресение. Ако чрез дела и прераждане ще достигнем до Бога, това означава да няма ад и рай.
Бахаите приемат, че раят и адът не са реалности, а символи за отношението на душата към Бога. Библията ясно ни учи, че имаме една възможност да се покаем и тя е сега, докато сме живи, че има ад и рай и сега избираме къде да бъдем във вечността.
Целта на бахайското учение е да се премахнат религиозните различия чрез заемане от много религии и модерни научни теории. Библията ясно заявява, че който не опази чистотата на вярата Христова ще бъде виновен за грях.
Автор: Татяна Славова
Използвана литература
1. "Заблудата". Джош Макдауъл, Дон Стюарт, изд. "Сдружение ДАР",София 1993 г.