Единство във вярата
28. А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29. Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31. А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
Мaрк 12 гл.
Когато книжниците и фарисеите попитаха Исус за първата и най-значима по своята важност заповед, Господ Исус Христос им каза: „Господ нашият Бог е един Господ“. По-късно книжникът повтори тези думи: „Бог е един; и няма друг освен Него“. Преди да потвърди своето съгласие с думите на Господ Исус Христос, книжникът изрази своето възхищение от изказването на Господ. Той каза: „Превъзходно, Учителю!“.
Какво всъщност означаваха тези думи? Книжникът и Господ бяха представители на две различни религиозни течения. Книжникът следваше закона и действаше според наученото. Господ апелираше към жива вяра и следване на Духа. Въпреки тези основни различия те имаха едно и също мнение по най-важния въпрос - Бог е Един за всички. Бог е само Един и няма друг Бог под небето освен Него. Два противоположни лагера и едно и също мнение, на което те базираха своята вяра.
На какво сме свидетели днес? Днес всички претендират, че призовават към жива вяра и следване на Духа, но не могат да намерят допирни точки помежду си точно по този въпрос : на кой Бог служат?. Всеки дърпа към себе си, защитава своите доктрини и упреква другите християнски вярващи в нарушаване на догмите. Католическата църква отхвърля начина, по който протестантите вярват. Православните заклеймяват протестантските църкви като секти. Протестантските водачи често говорят за неправилния начин на служене в другите два клона на християнството. Православни и католици от векове са в конфронтация на възгледи и са го изразили и в своя Символ на вярата. Излиза, че всеки е против всеки. Трите клона на християнството се атакуват поради различията си, като не приемат, че приликите им трябва да бъдат в основата на взаимоотношенията им.
В коринтската църква имаше подобен проблем. Павел разглежда разединението, което беше настъпило и им даде съвети за справянето с него. Две бяха причините за разцеплението, които той откри: издигане на личности в култ и безпочвената гордост сред коринтяните (1 Кор.1-4 глави).
12. С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
13. Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
I.Кор. 1:12-13
Днес отново виждаме тази гордост. Православните зачитат своите свети отци и Преданието, което отделни личности са оставили на Църквата през вековете. Те тълкуват текстове от Божието слово, като повече държат на обясненията на Писанията, оставени от техни свети предци и търсят част от истината в житията на светите личности. Католиците имат своя превод на Библията направен от Блажени Йероним и приемат текстовете на други католически духовници, които дават различни тълкувания на Писанията от православните отци. Съвременните протестантски църкви, от своя страна, търсят истините само в Писанията и всяко ново откровение, което дойде, става начало на ново деноминационно движение.
Различията са много и твърде разнородни по същността си. Едните приемат ритуалите и традициите, другите - не. Едните са за иконопочитанието, други предпочитат статуите, а трети – приемат за авторитети и такива, които сами са си поставили. Всичко е толкова различно, че за обикновения човек остава по-скоро съмнението, относно истинността на вярата, отколкото желанието да последва Бог.
Бог не се е разделил. Бог не се е променил. Христос беше разпънат заради всички нас, които вярваме в Неговото име, за да ни даде вечен живот. Христос е Един и ще остане Един, независимо от начина, по който бива представен на хората.
4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
8. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
9. защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10. Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13. всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
I Кор. 3:4-15
Различните християнски вероизповедания се препират кое е по-истинско. Те спорят как е най-добре да се служи на Бога. Още и настройват хора против други хора, които посещават християнски църкви, които извършват друг вид богослужения. Техните водачи не осъзнават, че по този начин рисуват лош имидж на християнството като цяло. Обикновеният човек не се интересува от теологични спорове. За обикновения човек е по-важно да види мира и разбирателството между клоновете на християнските вероизповедания, за да усети силата на истинското привличане към вярата.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,
ако имате любов помежду си.
Йоан 13:35
Господ Исус Христос ясно го заяви, че любовта, която е между вярващите ще бъде критерий за отделяне от света. В света има достатъчно кавги, спорове и разделения. Те са неприемливо поведение за християните .
Подобни непримирими политики на следване на Бога обърква и прави хората неуверени, несигурни кой път да изберат или пък ги прави врагове със своите братя по вяра. От това християнството само губи от своя авторитет като единствено истинската световна религия.
Не апелирам да се приемат новите религиозни движения. Те не са обект на тази статия. Претендирам, че Словото ясно заявява да не се делят вярващите, тъй както и Бог не се е разделил. Щом имаме Един Бог, значи можем да намерим общ език помежду си.
4. Дарбите са различни; но Духът е същият.
5. Службите са различни; но Господ е същият.
6. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.
7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
I.Кор. 12:4-7 глава
Различията в службите трябва да се приемат, дори и самият апостол го казва. Различията в действията на поклонение в църквите Христови също могат да се уважават, защото всеки човек е свободен да избере как да изразява вярата си. Има Един Бог, който ще съди кой е бил крив, кой - прав. На нас, като вярващи, не ни се дава да съдим ближните си по вяра (в това число слагам всички вярващи, дори и висшето духовенство) къде да ходят на църква и как да изразяват вярата си. Бог е Един и същ за всички и всички ние, без разлика дали сме католици, православни или протестанти се покланяме на Един Господ Исус Христос. И Той ще ни съди, когато дойде време да застанем пред Него.
Като знаем, че Той е Канарата, на която градим нашата вяра, то нека да внимаваме как стоим на тази канара. Тези, които достойно са се подвизавали, ще получат достойна награда. Но тези, които са хулели и заклеймявали братя и сестри от други църкви или пък са наричали начина им на служене сектантски или религиозен, да си припомнят какво пише в 1 Кор 3:13 и да не отсъждат кой какъв е, защото не ни е дадено. Само Един е Съдията.
12. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14. Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20. Но сега те са много части, а едно тяло.
I Кор. 12:12-20
Всички ние, православни, протестанти, католици, сме части на една църква – Христовата църква. Всички ние сме части на едно тяло – Христовото тяло. Както няма разлика между юдеи и гърци, роби и свободни, така не трябва да има разлика между католици, православни и протестанти. Защото служим на Един Бог. Кръстихме се в едно кръщение в Христовото име, изповядваме Един Господ Исус Христос и сме приели един Дух – Святият Божий Дух.
Когато гледаме на различията си, ставаме слаби и уязвими за атаките на Сатана. Сам Господ ни каза, че ако се разделим сами против себе си няма да устоим. Но ако се обединим около нещата, които са основата на нашата вяра, ще разберем, че църквата не е само в този град или в онази държава. Тя, Църквата Христова е една за целия Свят, тъй както Бог е Един за всички. А кой как ще изрази вярата си, нека това да го оставим за Съдията, който скоро ще се върне.
Нека Бог да дава на всички ви много любов и толерантност във взаимоотношенията с вярващите хора от другите християнски вероизповедания. И понеже Бог е любов, нека и ние да обичаме ближните си, така както Бог обикна всеки един от нас и даде живота си за нас, за да не погинем в греховете си. Амин.
Автор: Татяна Славова