"ИСКАЙ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЛУЧИШ"
ЧАСТ I
4
БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ И ОБЕЩАНИЯ С УСЛОВИЯ
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
/Йоан3:16/
Всеки път като препрочитаме този стих осъзнаваме, че сме обичани толкова много, че дори и когато бяхме в греховете си, Божият син умря за нас. Едва ли ще се намери някой, който да умре за добър човек, а Исус стана принос заради нас, грешниците. Той осъди греха, но не осъди нас и не ни изостави. Прости ни и ни въведе в един нов и по-достоен живот. Как да не се възхитиш на тази безусловна любов!
Бог наистина ни обича. Той е подготвил чудесни неща за нас и иска да ни благославя.
1. Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.
2. И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.
3. Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.
4. Благословен ще бъде плодът на утробата ти...
7. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите...
8. Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.
9. Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища...
11. Господ ще те направи да изобилваш с блага...
12. Господ ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи,
а няма да вземаш на заем.
13. Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.
14. От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.
/Второзаконие 28:1-14/
Чудесни обещания се съдържат в тези стихове. Обичам да ги чета. Това ме насърчава. Осъзнавам, че Бог има всичко това за нас и съм Му благодарна, че няма област от живота ни, за която Той да не е промислил благословение. Само че има условие, което се повтаря два пъти в 1 и 2 стих:“ако слушаш добре...“. Всеки път, когато срещаме думичката „ако“ в Библията става дума за условие.
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
/Марк 9:23/
Виждаме, че в Новия Завет думата ако отново присъства. И не само в този стих. Подобни фрази на обещания с условия има и в Йоан 11:4; Римляни 10:9 и др.
Понякога чувам - „Аз вярвам, но не получавам“. Тогава се замислям за условията, които е трябвало да изпълни човекът, но които може би са му убегнали. Ако се случи в подобни ситуации да споделя мислите си, хората го приемат за упрек или обвинение. Християните сме свикнали да мислим, че безусловната любов на Бога означава всичко да идва лесно в живота ни. Заблуда е да си мислим, че всичко ще получим даром. Даром е спасението за нас, но по принцип и то не беше подарък. Просто Друг плати цената вместо нас.
Заблуждаваме хората, когато споделяме Благата вест и не ги подготвяме за трудностите, с които ще се сблъскат по пътя на вярата. Говорим им за розови небеса и пролетен дъждец. Разказваме им за Божиите чудеса и за Божиите благословения, без да ги подготвим за изпитанията и трудностите, с които ще трябва да се справят. Истината е, че Бог ни възлюби безусловно като човечество, но за да получим благословения в този си живот (и за вечността) и за да видим Неговите чудеса, ще трябва да изпълняваме Неговите условия.
...защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди;
а заповедите Му не са тежки.
/I Йоан 5:3/
Трябваше да прочета много пъти Новия завет, за да успея да видя кои са условията, на които трябва да отговаря молитвата ни. Бях сигурна, че молитвите ни също трябва да отговарят на определени условия. Разбира се, няма ограничения в начин, време, но определено има неща, които е необходимо да присъстват, за да бъдем чути от Бога.
Първо условие. Правилно отношение към Бога.
Нямам за цел да разглеждам в детайли какво трябва да е отношението ни към Бога, когато заставаме на молитва. Идеята ми е да насоча мислите ви към някои по-изявени черти на нашето поведение, за които едва ли сме си давали сметка, че имат връзка с молитвения ни живот. Задавали ли сме си въпроса каква част от деня прекарваме в недоволство и мърморене? Към кого всъщност е насочена подобна реакция от наша страна? Само към обстоятелствата ли или и към хора ? Какво се крие зад подобно поведение?
Това душевно състояние определено не е израз на вяра, а на недоверие и съмнения, независимо кой е адресът. Когато мислиш за живота си сърцето трябва да е пълно с радост и мир, защото имаш най-голямата награда: да си разпознат и призован от Бога за спасение.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
/Римляни 14:17/
Сърца, които са по детски чисти и доверчиви са угодни на Бога. При децата радостта е радост, тъгата – плач. При децата няма средно положение. Като възрастни ние вярваме донякъде, но и донякъде получаваме. Прагматизмът не е за вярващите. Нито рационализмът. Изхвърлете от собствената си идеология и всеки хуманизъм. Просто се доверете и слушайте. Бог е пълен с добри намерения за нас. Всичко добро в живота си дължим на Него. Без Негово знание нищо не е станало в този свят. Затова и нашата надежда нека да бъде положена в добрите Му намерения, защото Той не държи сметка за зло и да се отпуснем като деца, които държат ръката на добрия си баща.
Негативизмът в нас казва:“ Хубави неща не се случват. Всичко е борби и животът е много труден“. Сигурно е така. Който очаква лошото - си го получава. Положи вярата си в Бога с правилно отношение, което да е пропито с надежда за добри неща и ще получиш. Неправилното отношение върви с неправилни очаквания. Очакванията показват в какво вярваш и на какво се надяваш. Вярвай за изобилно снабдяване и ще дойде. Вярвай, че Бог е платил цена, за да си здрав и ще бъдеш здрав. Остави отчаянието и скръбта. Радвай се, че Бог те е извикал по име и потърси своя призив в Него. Така ти ще живееш пълноценен живот.
Искам да ви разкажа един история, на която сигурно няма много да се засмеете.
"Едно момиченце хванало златна рибка. Рибката проговорила с човешки глас:
- Пусни ме, моля те и ще ти изпълня 3 желания!
- Добре - казало момиченцето. - ето, първо искам да ми пораснат големи уши.
Рибката изпълнила желанието и на момиченцето му пораснали уши като на магаре.
- Сега кажи второто си желание - казала рибката.
- Да ми порасне голям нос - казало момиченцето.
Пораснал му нос като чушка.
- Остава ти едно желание, внимавай! - казала рибката.
Замислило се момиченцето и казало:
- Ето тук, на носа ми, да имам голяма черна бенка.
Много учудена рибката попитала:
- Кажи ми нещо. Всички момиченца искат да са красиви, да са принцеси. Искат да срещнат красив и богат принц, а ти...
- А можеше ли?- плахо се обадило момиченцето."
Това е да имаш неправилно разбиране, да не си подготвен. Неадекватното отношение ще донесе в живота ти още повече объркване и скръб. Може да имаш желание за хубави неща, но ако не разбираш кой е Бог и какво има за теб ще си останеш като малкото момиченце с пропуснатите възможности за по-добър живот.
Надявам се тази история да преобърне мисленето ви и да отвори кутиите, в които сте затворили Бог. Дайте Му възможност да ви се открие. Имайте позитивни очаквания. Не живейте в миналото на горчивите опитности. Поради многото разочарования в живота си сме си издигнали стени и сме се затворили зад тях, без да се доверяваме. Освободете ума си и ще видите чудеса.
Знам, че не е толкова лесно да изчистиш мислите си. Винаги там има нещо, за което не предполагаш, че е определящо, но е така. В Д.А. 19 глава 13-16 стих има пример за хора, които имаха знание, но нямаха откровение за Господ Исус. Това им попречи и те бяха прогонени от човека, за когото се молеха. Те търсеха славата, а не разбираха смисъла на Кръста. Откровението за Синът Исус Христос е ключ за плодоносен молитвен живот и ако липсва, това означава празноти във вярата ни.
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
/Лука 22:42/
Исус показа как да стоим пред Бога. Отношението на зависимост от Бог Отец е единственото, на което не трябва да се противим. Разочарованията са неизбежни ако налагаме своите желания и ние диктуваме условията или се оставяме да зависим от хората.
...то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
/II Петрово 1:5-7/
Тези стихове обясняват, че правилното отношение към Бог върви с добродетелен характер. Своята невъздържаност и недоволства можем да напуснем, ако имаме воля. На тези, които служат на други хора бих препоръчала да проверят своя характер според този списък. Молитвата носи заряд на енергия в себе си. Само добродетелния характер може да насочи тази сила в целта. Неправилното отношение ще ни отделя от Бога и ще вреди на хората, на които служим. Огорчения, непростителност, горчивина развалят личните ни взаимоотношения с Бога и могат да се принесат върху хора, за които се молим. Те ще отровят атмосферата на ежедневието ни.
Второ условие. Библейско основание
За всяко нещо, което е угодно на Бога можем да намерим Библейско основание. Чували ли сте молитви от типа:“Боже, искам тази работа“или „Боже, трябват ми много пари“ и други подобни. Но в Библията има случаи за хора, които бяха без пари, дори без храна и които трябваше да правят неща, които не искаха, но се доверяваха и това променяше коренно живота им. Пророк Илия отиде при вдовицата от Сарепта и тя го нахрани с последната шепа брашно, която се намери в дома й/3 Царе 17 глава/. После маслото не спря да се налива, докато не изпълни всички съдове. Йона се възпротиви на Бог, но макар и не по желание свърши Божията воля/Йона 3:3/. В резултат един голям град се покая.
И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
/Йоан 14:13-14/
Използваме тези стихове почти във всяка молитва. Добре е да разбираме смисъла им, защото многократното повтаряне няма да ни помогне. Ние искаме всичко, за което се сетим. Всяка грижа Му възлагаме. Всичко, което поискаме, като се позоваваме, че го правим в името на Господ, се надяваме да го получим, но не всичко ще ни се даде. Тогава как да искаме в Името на Исус?
Като начало е добре да познаваме писаното Божие слово задълбочено. Добре е да Го четем всекидневно. Това знание ще ни помогне да разберем какво Исус Христос придоби на Кръста. Всичко, което Той взе, Го взе за нас: здраве, опрощение, изкупление, спасение, изобилен живот. Всичко, за което нямаме библейско основание може да почака. Не трябва да оставяме нуждата да ни води в молитва. Това може да доведе до заблуда.
Когато се молим за разбиране какъв брачен партньор Бог има за нас, е добре да искаме слово, което да ни упъти. Ако си търсим работа е добре да питаме за аналог, който да ни насочи дали сме се ориентирали в правилната посока. Когато аз се върнах към учителската си професия исках аналог от Библията и Святият Дух ми показа, че Исус беше Учител на народа. Той имаше ученици и последователи. Тогава разбрах, че щом Господ е бил Учител, тогава Той има благоволение в този вид труд. След този мой избор не съжалявам. Знам че съм в призива си.
Ако искаме да сме в Божията воля не трябва да допускаме да искаме или правим неща, за които Библията е категорична, че са лоши. Добре е да се молим за спасението на членовете на своето семейство, за спасението на своите съграждани, защото стих 1 Тимотей 2:3,4 ни го заявява в прав текст. Важно е да гледаме на Библията като на указания за успешен живот.
Още един пример ми се иска да дам, за да стане по-ясно това, което искам да ви предам. Имах желание да започна да пиша книги и се молих пред Бога. Не знаех дали това Му е угодно, нямах и разбиране дали да го правя. Имах само желание. Тогава Бог ми показа, че цялата Библия е писано слово. Бог каза на Мойсей /Изход 34:27/; на Исая /30:8/; на Еремия /30:2/; на Йоан/Откровение 1:11/: „напиши“. Това беше достатъчно, за да знам, че посоката е правилна: за желанието ми имаше библейско основание.
Бог няма да положи в нас желания, които да са против писаното Му Слово. Казах го вече- всекидневното четене на Библията ще ни предпази от заблуди. То е нашият ориентир.
Трето условие. Водителството на Святия Дух
Оставих това условие на трето място, защото само ако си постигнал първите две можеш да имаш увереност, че добре чуваш Божия глас.
А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.
/Йоан 16:13-15/
Водителството на Святия Дух е гаранция за успешен християнски живот. Да се научиш да разпознаваш гласа между многото гласове в този свят е трудно. Иска се търпение и обучаване на сетивата, за да не сгрешиш. Иначе казано, Бог обещава, че ще ни упътва във всяка истина, но ние трябва да се научим да познаваме Неговия глас.
Понякога умът ни е зает от мисли, предизвикани от наболели проблеми. Друг път имаме усещането, че трябва да поемем в дадена посока и да направим някои промени. Може да получим внезапен порив за смяна на курса или изгарящ подтик за определени дела. Това са част от начините, по които ни води нашия дух. Това е различното при нас, хората, че се поддаваме на емоции, настроения, усещания и на това, което виждаме и чуваме, защото имаме свобода. В тази свобода обаче има много измамливи чувства и намерения. Еремия 17:9 казва, че човешкото сърце е болно и измамливо. Не се доверявай на сърцето си, а на Духа на Бога.
Трудно е да определиш кога сам се навиваш за нещо, кога Бог те води, но за тези, които са от по-дълго време в християнството не е трудно да разпознаят кой глас на кого е. Едно е сигурно - ако има логически доводи в ума ти или напрежение от чувства и емоции - не бързай. Помоли се отново и изчакай нежния глас на Святия Дух.
...а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
/Евреи 5:14/
Бъди сигурен, че Бог няма да ти говори велики неща в твоето неукрепнала позиция на вярващ. Колкото по-висока степен на зрялост достигаш, толкова по-ясно Той ще чертае пътя ти. Бог иска да сме просветени относно Неговите истини и ни чака да станем готови, за да ни ги сподели и ни помогне да ги живеем.
В един период, когато бях част от молитвено служение към църквата, екипът ни беше от дванадесет души, повечето от дълги години във вярата. Имаше две сестри, които втора година посещаваха църквата и имаха огнена страст за молитва. Те станаха част от екипа, но точно те получаваха лично водителство, което не съвпадаше с посоката за молитва на събранието. Техните молитви висяха като неадекватни, неразбрани лични изповеди. След време разбрах проблема – те не бяха чувствителни за водителство от Святия Дух. Объркваха своите желания с Божиите намерения. Беше трудно да им се обясни истината.
Залог за успеха ни е да се оставим на указанията на Божия Дух. Само Той знае кое е единствено правилното решение. И ако си изпълнил първите две условия, ще е лесно да познаеш гласа Му.
Една неадекватна проява е да се молиш високо на езици, когато няма кой да тълкува.
Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли,
а умът ми не дава плод.
/I Коринтяни 14:14/
Защото ти наистина благодариш добре,
но другият не се назидава.
/I Коринтяни 14:17/
Ако няма кой да тълкува, моли се тихо на езици, защото явно Духът назидава твоят дух. Не е добре да изпускаме съвсем мислите си. В молитвата е нужно да сме и на вълните на Божия Дух, и будни и трезвени в ума си.
Искам да се спра на още един стих.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде,
защото не яде от убеждение;
а всичко, което не става от убеждение, е грях.
/Римляни 14:23/
Думата всичко, означава всичко. Това включва и молитвата. Молитвата да става по убеждение. Имаш ли убеждение - моли се. Ако не си сигурен - по-добре не бързай. Поискай водителство от Духа. Кажи Му с простички думички, че не разбираш и искаш Той да те упъти. Бог няма да ти откаже. Ще намери начин. Дали ще ти даде картина, дали слово или съвет ще изпрати чрез човек - Бог си знае работата. Само да Му се довериш.
Не участвай в молитви с други хора, ако това те смущава. Не прави от състрадание нищо, което не ти е говорил лично Святия Дух. Не рискувай да ти изядат ръката, когато я протегнеш с бисер в дланта. Запази бисера за този, който Бог ще ти изяви. Бъди сигурен, че случайни неща в Божието царство няма.
Давате ли си сметка познавате ли добре човека, който се моли за вас или се доверявате, защото сте чули какво разказват другите? Бог може да използва всеки, но един е правилния човек, който може да ходатайства пред Бога за вашата нужда и не избързвайте, като правите това, което правят всички. Ако човекът, който се моли за вас не е „чист съд“ на Бога възможно е да пострадате.
Вече споменах някои от начините, по които ще ни води Святия Дух в молитвите ни, но намирам за добре да систематизирам казаното. Бог така говореше на лица от Библията:
- директно слово в мислите ни;
- слово от глас-вокал;
- картина в духа ни;
- картина-видение пред очите ни;
- откровение в сърцето;
- глас на ангел;
- комбинация от посочените.
Водителството от Святия Дух е специфично за всеки човек и всеки сам трябва е търпение и постоянство да открие как да разбира Бога.
Четвърто условие. Живот в святост и чистота
Да си спомним притчата за бирника и фарисея. Молитвата на единия беше приета, а на другия - не. Фарисеят вършеше всичко, което беше научил в религиозното си обучение/Лука 18:11-12/. Знаеше, че е добре да дава милостиня, десятък, да пости. Едно не беше постигнал - не беше премахнал гордостта от сърцето си.
Идолите са си идоли, независимо дали са изваяни от камък или скъпоценен метал, или са скрити в сърцето. Идолът на фарисея беше гордост. Това го отделяше от Бога, въпреки добрите му дела. Идолите в сърцето са по-страшни от направените с ръцете. Когато се покланяш на направено изделие има шанс да те види някой и да те отвърне от пътя ти. Когато се покланяш на скритите си идоли няма кой от хората около теб да ти се притече на помощ, защото ставаш като укрепена крепост.
Добре е да се вслушваме от време на време в думите на нашите близки. Те ни познават добре и със сигурност забелязват неща в нашия характер, които не са добри. Ако се замислим, ще открием, че с много неща не искаме да се разделим, било поради това, че си ги харесваме или защото не мислим, че ни пречат, или пък не вярваме, че ги имаме. Всичко, което стои между нас и Бога ни отделя от Него. Това може да е любов към деца или съпруг и те да са най-важните в живота ни. Искам да знаете, ако Бог не е на първо място в живота ви и взаимоотношенията в семейството ви няма да развиват добре. Всяко нещо, което е по-важно от Господ става господар в живота ти.
Ако държиш болката от минали обиди и не си ги забравил, ти не си простил. Да помниш лошото си е непростителност. Да простиш означава да си забравил, да не си спомняш за лошите моменти. Непростителността изпълва с омраза и затваря пътя на любовта. Бог работи в живота на свободни и обичащи хора, такива, които искат да се жертват за другите и го правят от сърце.
Чистият съд на Бога не държи на своята си правда, а е готов да сложи гордостта си в нозете на Бога. Тогава се излива Божията сила.
...имащи вид на благочестие, но отречени от силата му;
тоже от такива страни.
/II Тимотей 3:5/
Християнският живот започва със страхопочитание към Бога и продължава с пълно доверие в Неговите заповеди, една от които е да не съгрешаваме, а да се променяме съобразно образа на Господ Исус Христос.
Пето условие. Проницателност.
Без ум, който да ни помага да вникнем в същността на нещата и без дух, който да е отворен към невидимото, ще пропуснем Божиите отговори. Да си проницателен означава, че си наблюдателен и прозорлив. Неща, които на другите убягват, няма да ти се изплъзнат. Хората очакват, че нещата, за които се молят, ще се случат по определен начин и когато това не стане се оплакват, че Бог не е чул молитвите им. Бог ни чува. Бог обича да ни радва, но ние не сме отворили умовете си и духа си, за да проникнем в Господните дела. Отговорите идват до нас по невероятни начини, стига да имаме заостреното внимание на своя дух.
Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.
/Исая 55:9/
За нас е лесно, когато нещата, за които се молим ни връхлетят със сила, изведнъж и да се чуе едно мощно „Уааа!“. В Библията има много истории, които станаха пред очите на множествата. И това е страхотно свидетелство за невярващите. Не винаги ще е така. За Бог начините са различни, както и времето. Да отворим духа си така, че да вникнем в ситуации и събития е особено важно, ако искаме да не пропуснем да видим как Бог и избрал да ни отговори.
Проницателният ум, е който ни прави да се развиваме и напредваме. Отвореният за новото и непознатото търсещ дух ще ни открива Божиите намерения и пътища. Без да сме готови да наблюдаваме ситуации, да вникваме и осмисляме връзки, няма да разберем промените, които настъпват в резултат на молитвата ни, защото те идват понякога тихо и незабележимо за човешкото око. Много често промяната започва отвътре навън и само човек с натрупан духовен опит може да види как Бог е избрал да отговори на дадената молитва.
Бог докосва човешки сърца, но минава време преди да разберем каква промяна е извършена в душата на човека, за когото сме се молили. Виждаме Святият Дух да задвижва хора, за да помогнат на други хора, но минава време преди нуждата да бъде снабдена във физическия свят.
Много неща се случват в течение на времето, за някои можем дори да не разберем, но отворения и очакващ дух е прозорлив и ще види резултатите от извършени от Бога трансформации. Проницателният дух открива незабележимите промени, разбира неказаните истини и преживява духовните откровения в такава пълнота, че човек да остане в непоклатима вяра за чудото.
Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
/IV Царе 6:14-17/
Нещо повече, човек с проницателен
дух ще укрепи вярата на хората около себе си, така както това
направи Елисей. От това Божието царство ще расте.
Пет неща, които са необходими на всеки християнин, ако иска да има пълноценен молитвен живот. Това са и пет условия, които ще ни помогнат да се радваме на плодоносен християнски живот.