"ИСКАЙ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЛУЧИШ"
ЧАСТ I
5
МОДЕЛЪТ
На края на тази част искам да разгледаме молитвения живот на Христос. Исус Христос е модела, който да следваме в християнския си живот. На Него се стремим да подражаваме и Неговият молитвен живот е пример за нас. Затова се опитах да потърся отговори на въпросите кога, къде и как се молеше Господ. Всичко, което открих в Евангелията ще го споделя в тази глава на книгата.
Исус избираше да се моли сам
И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли
насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
/Матей 14:23/
Господ беше чул лошата новина за обезглавяването на Йоан Кръстител. Освен това беше служил през целия ден на народа. Казва се, че се смили над хората, които Го бяха последвали и изцери мнозина. Вероятно е бил наскърбен от убийството на своя братовчед, може би е бил и уморен от разговорите и общуването си с повече от петте хиляди човека, на които послужи. В подобно състояние търсим почивка. Исус потърси усамотено място, за да се помоли. Опитвала съм тази тактика и мога да ви уверя, че няма по добро средство за възстановяване на физическите сили от молитва на тихо и спокойно място. Усамотяването с Бога укрепява тялото и ободрява душата.
Исус Го правеше често /Матей 23:36; Марк 14:34; Лука 6:12; Лука 22:41/. Той не търсеше молитвен партньор до Себе си, а само Бог Отец. Не е записано Исус да е имал молитвени партньори или специална стая за молитва.
Не разбирах защо Господ се молеше извън града, на високо място. Търсех отговор и веднъж Святия Дух ми даде следното обяснение: „В града има много хора. Много от тях са демонично натоварени. Атмосферата в населените места е повлияна от наличието на много нечисти сили. Опозицията срещу молитвите на вярващите там е много силна.“
Наистина в планината човек си почива. Тишината възстановява. Освен това там човек по-лесно може да се отпусне в молитва и да се вглъби в мислите си. Хората са далеко. Дори духовната атмосфера е по-чиста. Там няма много гласове, които да смущават и разсейват. Атаките са по-малко. Планината е място на зареждане с духовна сила. Там ти се струва, че си по-близо до Бога. Може би затова много хора в миналото са предпочели усамотението по високите места и са се отдавали на отшелнически живот.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка,
и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве].
/Матей 6:6/
Отделянето и самовглъбяването са похвати, които допринасят за изостряне сетивата на молещия се. Да се затворим за външния свят е важно, за да вникнем в духовния свят. Да успееш да се откъснеш от мислите си по всекидневните си грижи е добро начало за общение с Бога.
Исус се молеше, не настояваше
Исус запазваше почтителното Си отношение към Бог Отец. Не настояваше, а в смирение молеше.
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
/Матей 26:39/
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия,
нека бъде Твоята воля.
/Матей 26:42/
Да не се опитваме да убедим Бога какво да направи и защо. Той не ни е длъжен в нищо. Йов изгуби всичко, но не си позволи гняв или да държи сметка за постигналото го /Йов 23:13/. Исус Христос даде пример за покорство. В най-тежкия момент от земния Му живот, Той не настоя на своите желания, а прие да изпълни волята на Своя Баща.
Имам лош спомен от добронамерени хора. Вярвам, че са искали доброто за мен, но на практика не се получи. Причината беше, че те виждаха проблемите в живота ми и бяха решили да се молят. Резултатът беше объркване и неприятности за мен. През цялото това време чувствах, че нямам власт над собствения си живот. Лутах се, чувах Божия глас, но не можех да направя това, което трябваше. Тогава Бог ми изпрати сън, в който видях какво се случва.
Потърсих въпросните хора и ги питах дали се молят за мен. Когато ми споделиха за какво и как се молят, разбрах, че те искат да накарат Бог да извърши неща, които смятаха, че са най-доброто за мен. Един искаше в молитва едно, друг е искал друго. Знаех, че не трябва да им се сърдя. Поисках мъдрост и Святият Дух ме упъти към споменатия по-горе стих. Помолих приятелите си да се молят точно с тези думи за мен, а именно - да бъде Божията воля за моя живот. След около три месеца се оказа, че Бог така нареди нещата в моя живот, че изпълни Своята воля за мен без да пропусне и някои от техните добри желания.
Когато настояваме на своето си, нека да си припомним, че сме все пак хора. Бог е, който знае кое е най-доброто за нас.
Исус предпочиташе точната, ясна, не дълга молитва
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
/Матей 6:7-8/
Имаме изкривена представа за молитвата. Обичаме да усложняваме молитвите си с излишни обяснения или пък повтаряме едно и също нещо по различни начини. Бог познава добре живота ни, знае от какво се нуждаем.
На един семинар говорителят каза:“Ако имаш какво да кажеш, кажи го кратко, точно и ясно и си сядай на мястото!“
Това е добра формула за поведение. Добре е да си знаем мястото. Бог не се нуждае да Го убеждаваме с дълги молитви. Той иска вяра. Дори и несъвършената молитва ще отвори Божието сърце, ако е ясна и точна. Повечето думи само може да ни доведат до там, че да съгрешим с устата си. Да не забравяме, че в многото говорене грехът е неизбежен и за всяка празна дума ще даваме отчет.
Исус в молитва слушаше
...и погледна към небето, въздъхна и му каза:
"Еффата", сиреч, "Отвори се".
/Марк 7:34/
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
/Лука 9:16/
Преди да освободи момчето Господ Исус Христос погледна към небето. Преди да разчупи хляба - направи същото. Не е случайно това поведение. Вярвам, че в тези мигове Исус се допитваше до Бог Отец и действаше под прякото Му водителство. Вярвам, че Исус не правеше нищо от Себе Си. Вярвам, че Му бяха нужни няколко мига, за да чуе какво трябва да направи и го правеше. Беше се научил да слуша. И затова и Бог Го слушаше и Му даде толкова много отговорени молитви.
В Йоан 17:1 четем, че преди да започне молитвата си, Исус също вдигна очи към небето. Той уповаваше на Отец навсякъде и във всичко. Беше се научил да бъде воден във всеки един момент.
Слушащото духовно ухо на повече от нас е закърняло. Да се опитаме да го отпушим и развием и ще видим добри резултати, както за себе си, така и за Божието царство.
Исус се молеше за децата
Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
И възложи ръце на тях, и замина оттам.
/Матей 19:13-15/
Господ се молеше за децата. Оценяваше тяхната неподправеност и сърдечност. Приемаше наивната им вяра с разбирането, че е истинска и чиста и препоръчваше всички да вярват така, както децата.
Децата винаги имат нужда от молитва. Изкушенията на този свят стават все повече. Възпитанието в християнски добродетели и морал е задължение на всеки вярваш родител, тъй като политическата система умишлено избягва да обвързва образованието с религията. Следователно единствените места, където децата могат да получат основни разбирания за християнската вяра са църквите и семействата. Там е и мястото, където всекидневно да се молим за тях.
Исус се молеше преди да избере учениците си
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
/Лука 6:12-13/
Исус се моли цяла нощ преди да избере тези, на които да остави посланието за Божието царство. Това беше съдбовен момент, тъй като тези хора щяха да основат Христовата църква на земята и да разпространят Благата вест по целия свят.
Преди всяко важно решение трябва да има заделяне и престояване в молитва. Църквата се нуждае от служители, които Сам Господ да посочи. Никога не трябва сами да слагаме отговорности в ръцете на хора. Вместо да се справят, това може да унищожи тях и цялото начинание.
Исус се молеше за устояване
[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
/Лука 22:31-32/
Петър щеше да се поддаде на страха си и Господ знаеше това. Но Исус не се помоли Петър да не бъде достигнат от изпитанията, а можеше да Го направи. Вместо това се помоли Петър да устои във вярата си.
Преминаването през трудности може да събори човек или да го направи силен. Петър видя своята слабост, покая се и след това вярата му стана като канара.
Господ не иска да се молим да не ни
постигат изпитания. Той даде пример как да се молим за устояване в
тежко време и за утвърждаване на нашата вяра. Желанието да предпазим
своите близки от лошото на деня е добро, но само в битките се
печелят победи. Извън битката си само наблюдател. Нека с нашите
молитви не пречим на хората да си взимат изпитите, които Бог им е
отредил и да живеят като победители.
МОДЕЛЪТ
1. Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,
2. според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3. А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
4. Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6. Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.
7. Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;
8. защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
9. Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.
10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.
11. Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12. До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
13. А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14. Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16. Те не са от света както и Аз не съм от света.
17. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18. Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19. и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23. Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
24. Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които {Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
/Йоан 17:1-24/
Господ Исус Христос започна тази молитва с молба за Себе си. Той беше предал всичко в ръцете на Бог Отец и сега се молеше за Божията слава. Това е принцип в християнския ни живот - всяко нещо, към което се стремим като вярващи хора, трябва да отразява Божието величие. Всичко, което поискаме в молитва, в последствие трябва да изявява Божията слава.
Божията слава ще слезе на земята тогава, когато изявим в делата си Бог/стих 4/. По нещата, които правим, светът ще познае на кой господар служим. Колкото по-всеотдайни сме, толкова по-прославен ще е Бог. Ако извършим всичко, според както ни е дадено, можем да се надяваме, че ще видим част от Божията слава/стих 5/. Когато в смирение извършим повереното ни, ще съдействаме за изпълнението на Божият план за света.
Исус говореше без притеснение за свършеното дело. От Неговата изповед става ясно, че дава всичко от Себе си. Колко от нас могат смело да се отчетат за свършеното? Не остава ли почти винаги съмнението дали не сме могли да свършим по-добре работата за Божието царство?
Спомням си една случка от живота на Кетрин Кулман, описана в нейна книга, когато тя споделя как си представя срещата на небето с Христос. Нейното желание беше да може да Го погледне в очите и да каже:“Опитах.“ Иска ми се да мисля, че няма да сме в някое ъгълче на небето, а близо до Господа.
Добре е да нямаме „скелети в гардероба“ или казано по-просто - мъртви дела, които да стоят като невидима бариера между нас и Небесния ни Баща. В този случай молитвата ще изгуби смисъла си на дълбоко свързващ елемент във взаимоотношенията ни със Святия Дух. Изобличаващата съвест ще напомня за проявеното непокорство и доверието между нас и Господ ще се руши.
Исус даваше отчет за свършеното с достойнство на справил се с поръчението Син /стихове 5-8/. Обобщи всичко, което се искаше за момента от Него и назова всичко, което е свършил. Това е ясно и точно говорене. Освен това беше много конкретен /стих 9/.
Всеки от нас има зона на влияние. От нас не се иска да огряваме навсякъде. Ние имаме свой кръг от близки хора. Това са семейство, роднини. За тях трябва да се молим, за тези, които са най-близо до нас. Не е лошо да се молим за световния мир, за защитата и напредъка на християните в целия свят. Но ако всеки погледне своята си част и се грижи добре за това, за което е пряко отговорен и сложи своята частица в определеното й квадратче, пъзелът на Божието царство тук, на земята, ще бъде добре нареден.
Господ Исус Христос разбираше нуждата от приемственост/11-14 стих/. Всяка свършена за нас задача е начало за други. Тези, които поемат щафетата от нас трябва да са защитени и пазени. За тях, нашите последователи, трябва да се молим. Ако делото, което Бог ни е възложил приключи с нашата смърт, значи не сме си свършили добре работата. След нас трябва да останат обучени хора, които да продължат да работят за Бога. Това може дори да са собствените ни деца, едно добре възпитано благочестиво потомство.
Делото на християните винаги ще бъде атакувано. Съблазните на света няма да подминат вярващите хора. Исус се застъпи за тяхната защита /стих15/. В този свят все по-малко се държи на християнските ценности. Да се молим за сила за устояване на изкушенията при вярващите.
Божието слово е истина и е необходимо да се молим То да дава просветление на умовете на хората/17 стих/. Божията мъдрост е глупост за този свят, но тези, които проумеят дълбочината на нейните истини ще имат сила да устоят, да опазят спасението си и да повлияят на хората и на света.
Господ насочи молитвата си и към потенциално вярващите/стих 20-23/. На много места в Библията се говори за единството, като необходимо условие за успеха на едно дело. Целта на дявола е да погуби и раздели хората. Повече разделени църкви и домове, повече загуби и провали за вярващите, това е победа за врага. Обединена църква, без разлика католици, православни или протестанти може да устои на времето. Моята молитва е всички християни по света да се обединят в името на Господ Исус Христос. И вярвам, че колкото по-единни сме, толкова повече от Божията слава ще преживеем.
Последното нещо за което се помоли Господ в тази молитва беше за изобилие от Божията любов в Неговите ученици/26 стих/. Когато познаеш делото на Христос не може да останеш безучастен. Разбираш силата на Божията любов в нейната жертвоготовност. Това променя хората. Към тази любов трябва да се стремим. Тази любов трябва да измолваме и показваме.
Предложих ви този кратък анализ на Господната молитва от Йоан глава 17. Сега искам да погледнем фиг. 2 .
фиг. 2
Може много да се напише за молитвения живот на нашия Господ и Спасител. Исках да покажа един модел, който можем да следваме. Ето в резюме изводите, които да си направим.
1.Исус предпочиташе да се моли сам.
2.Исус се молеше постоянно.
3.Исус се молеше за Божията воля, не налагаше желанията си.
4.Избягваше многословието.
5.Даде пример за това как да пребъдваме в Божието присъствие.
6.Молеше се първо за Себе си и после за тези, които бяха с Него.
7.Молеше се за устояване, а не за лек и безпроблемен живот.
8.Издигна нуждата от единство на всички вярващи в Него.
9.Подкрепи потенциалните Си последователи.
10.Искаше за всички тях Божията любов.