"ИСКАЙ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЛУЧИШ"
ЧАСТ I
6
КРЪСТНИ ПРАВА
Всичко, което Господ Исус Христос придоби на Кръста е на наше разположение. То е нашето наследство в духовни места. За да го имаме тук на земята е нужна вяра, молитва и покорство.
Някои от нас са колебливи в молбите си, други настояват без мяра. Бог е в баланса между непоклатимост и смирение. Неговата воля е за изобилие във всяка една област от живота ни.
Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
/Йоан 10:10/
Исус принесе Себе Си в жертва, за да получим всичко, което е добро за живота ни сега и във вечността.
Физическа област
В името на Христос имаме:
- здраве;
- свобода;
- сила;
- храна, вода, дрехи;
- чистота;
- красота;
- дълъг живот.
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
/Исая 53:5/
Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
/I Петър 2:24/
Исус беше бит и наранен. Много филми показват физическите страдания на Господ. Потресаващите картини кънтят в умовете ни с един въпрос:“Това ли имаше за нас, Бог?“. Радостната новина е, че отговорът е: “Вече не.“ В Неговите рани сме изцерени. Неговите страдания освободиха здраве за нас и нито една болест не е по волята Божия.
...спаси Себе Си и слез от кръста.
Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
/Марк 15:30,32/
Исус не слезе от Кръста, въпреки, че можеше да го направи. Остана прикован и по Своя воля се лиши от свободата Си, за да бъдем свободни. Животът е движение. Вършенето на каквато и да било работа изисква движение. Без свобода няма движение. Затворът, изолацията, покоят не са Божия план за нас.
Ние имаме сила поради покорството на Христос. Той прие немощта и страданието върху Себе Си и ни дава от Своята сила и мощ. Имаме сила да побеждаваме над враговете си, над духовни сили, над собствените си страсти. Имаме сили да се справяме с проблеми, да преуспяваме, сили за растеж и градеж.
И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
/Матей 27:29-31/
На главата На Исус сложиха венец от тръни. Заплюваха Го. Вероятно по тялото и главата на Господ е имало следи от засъхнала кръв. И отгоре грее слънце, което прави праха от нозете на хората да полепва по тялото Му. Не е красива гледка, нали? Обезобразено тяло с разкъсана кожа, слюнки, прах и тръни за украса. Връщам се в първа глава на Битие за един цитат:
И Бог създаде човека по Своя образ;
по Божия образ го създаде;
мъж и жена ги създаде.
/Битие 1:27/
Това е плана на Бога за нас.
Картината, описана в Матей 27 глава е това, в което грехът ни
превръща. Исус прие това върху Себе Си. Той ни върна към
първоначалния план за човека, да сме образ на Неговата
слава в красота, чистота и достолепие.
На тези, които не понасят да се гледат в огледалото ще напомня, че са красиви, понеже Бог ги създаде отново. Нека се научим да гледаме с Неговите очи и да се молим за нещата, които трябва да правим. Да поддържаме добър външен вид зависи от нас. Библията ни нарича царски синове и дъщери, значи да се постараем да изглеждаме такива отвътре и отвън.
Освен това чистотата отвътре е наша отговорност. Тя е неразделна част от външната красота.
А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата.
А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;
затова те рекоха помежду си:
Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде;
за да се изпълни написаното, което казва:
- "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.
/Йоан 19:23-24/
Господ остана лишен от дрехи, храна, дори не Му дадоха вода, а гъба, напоена с оцет. Огледайте се - имаме къщи, коли, скъпи телефони, имаме уреди, които улесняват живота ни, имаме всичко. Рядко виждам вярващи хора, които да живеят в лишения. Всичко това е с цена платено. С живота си Христос плати за нашето изобилно снабдяване. Ако все пак нещо ви липсва, помолете се и не се безпокойте. Бог ще ви го даде, ако Го послушате /Матей 6:28-34/.
В разцвета на силите си Исус беше разпънат. Земният Му живот приключи на 33 години. Нашата надежда е и в това, да се изпълнят докрай дните, които са ни определени на земята. Бог не обича смъртта и болестите. Той победи смъртта. Ранната смърт на човек няма да Го направи щастлив. Той има за нас план, като за Аврам и Йов, които заспаха доволни и сити от дни и вечен живот с Него.
Няма те да построят, а друг да живее там.
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
/Исая 65:22/
Да, Бог може да дойде сега или след ден, месец, но когато и да е това нека ходим в надежда, че дните ни ще са достатъчни, за да изпълним мисията, за която се родени. В същото време нека се раздаваме като за последно.
Духовна област
Господ понесе всяко проклятие на Кръста за да имаме достъп до Неговите благословения /Галатяни 3:13/. Ето част от благословенията, на които можем да се радваме:
- живот в покорство;
- простителност;
- примирение;
- осиновление;
- победоносност.
Исус прикова на Кръста Собствената Си воля, за да ни освободи от нашето непокорство. Библията казва, че всички сме заченати в грях и всички сме родени в непокорство. Когато Господ се отказа от Собствените си права и прие волята на Бог Отец, Той разчупи всяко проклятие на непокорство над Адамовото потомство.
...и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
/Филипяни 2:8/
Законът на съвестта ни днес диктува да сме смирени и покорни пред началства, власти, пред Бога. Всеки, който успее да проумее какво означава да се лишиш от своя живот, за да освободиш дори един човек, ще пусне смирението в собственото си сърце. Покорството се вгражда в нас чрез осъзнаване на Христовата жертва в смисъла на нейното себеотрицание.
Проклятието на непокорство започва да се руши, когато вложим чувства и разбиране в думите: «Направи ме да съм Ти угоден, Боже.“
И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого,
за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
/Марк 11:25/
Когато написах думата „прощавайте“ бях изненадана, че се среща само в Новия завет. Исус дойде не да осъди света, а за да го спаси. Исус прости и остави този пример и на нас. Ако не можеш да простиш, оставаш под проклятие. Непростителността стои като невидима бариера пред молитвите на светиите. Ако се молите и усещате, че не пробивате в духовни места, че молитвата ви кънти и се връща при вас без отклик от страна на Бога, най-вероятно таите в себе си непростителност. Исус беше разпънат, но дори и тогава не допусна омраза в сърцето си, а каза:“Отче, прости им...“/Лука 22:34/.
Най-трудно е да простиш на себе си. Миналото постоянно тропа на вратата на настоящето и напомня за преживяното- кой си, какво си направил, какво си пропуснал; все въпроси, които измъчват мислите ни. Освободи се, защото Бог иска да прости и на теб.
Хората около нас не разбират какво е да си примирен с Бога. Това означава да приемеш в пълнота Христовата жертва. Още означава да си помирен и със себе си, и с другите хора. В отношенията си с всички човеци да търсиш мирът и разбирателството, а в отношенията си със Святия Дух да си готов да слушаш и изпълняваш.
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
/II Коринтяни 5:18-19/
Ние помним кой какво ни е направил. Трудно забравяме лошото, което ни се е случило, но рядко помним хубавото и доброто. Бог иска обратното да бъде. Той обича и иска и ние да обичаме като Него, като живеем в мир с всички. Днес има толкова много войни, защото хората не са открили смисъла на това Божие послание. Обединението на християните в молитва е част от делото за помирение.
Исус имаше възможност да изживее болката на отхвърлянето. Това Го свърза със страданието на почти една трета от хората. Това е проклятието на днешния век. Всеки трети го е преживял под някаква форма. Говорим на хората, че лекарството за тях е Божията любов, само че те, в повечето случаи, не могат да я преживеят. Проклятието на отхвърляне е разчупено на Кръста. За да се живее е нужна вяра в Божието слово, защото пише, че всички сме осиновени.
Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
/Галатяни 3:26/
Това няма да стане отведнъж. Бавно и постепенно е нужно да се премине през всички горчиви спомени, да се откъсват един по един и да се заличават, така както огънят изпепелява лист издраскана хартия. Това е изчистване. Молитвата за приемане ще трябва да обхване всяка област, в която е преживяно отхвърляне. Взаимоотношенията ще трябва да снабдят нуждата от любов и уважение.
Исус беше в поражение, за да живеем победоносно. Не е нужно да тръбим за неуспехите си и да търсим съчувствие. Важно е да се изправим и да продължим напред, независимо от цената. Увереност ни е нужна, а не окайване.
Не; във всичко това ставаме повече от победители
чрез Този, Който ни е възлюбил.
/Римляни 8:37/
През бедност, скръб, загуби, лишения, страдания можем да минем, като се доверим на Бога. Ако придружаваме молитвата си с изповядане на библейски стихове за победа, това ще ни върне позитивизма и желанието да се справим с проблемите. За целта има изпитан добър метод – напишете си стихове, които ви насърчават и си ги поставете на видно място. Колкото пъти на ден минавате покрай тях си ги четете. Подобна изповед ще укрепява вярата ви и ще ви насърчава за молитва.
Душевна област
За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание;
старото премина; ето, [всичко] стана ново.
/II Коринтяни 5:17/
Когато Святият Дух запечата нашето изкупление в Христос ние ставаме ново създание. Старият човек с всички негови страсти и желания се променя. Бог започва да вгражда Своята нравственост в нас.
...чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
/II Петрово 1:4-8/
Добиваме сила да станем добродетелни, благоразумни, себеобуздани, способни да обичаме, дълготърпеливи. Тези качества се усъвършенстват ден след ден. Божията сила в нас ни води в утвърждаването на новия ни характер.
Исус обърна реда и показа на нас, Неговите последователи какво поведение да имаме. Докато светът крещи „дай“ и „искам“ християнството апелира към напредък във взаимоотношения чрез уважение, толерантност и подпомагане.
...и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
/Матей 20:27/
Нямаме оправдание, когато постъпваме егоистично. Имаме осигурена благодат, за да се радваме с радостите на хората и да споделяме техните болки.
Когато сме приели Христос за Господ и Спасител силата на изкушението също няма власт над нас. Сам Господ беше изкушен в пустинята и показа как може всеки от нас да се справи. Пост и молитва са двете силни оръжия на християните срещу съблазните от света.
Учудвам се, когато чувам християни да оправдават постъпките си. Оправданието отнема силата за поправление. Да понесеш отговорност и да се справиш с последиците от собствените си решения е сила, дадена свише. От Кръста черпим сила да държим греха далеко от себе си.
Хората около нас също се нуждаят от молитва за благодат, когато са изправени пред изкушение. Всеки един от нас се нуждае да има Божията незаслужена милост, за да бъде непреклонен към греха. Осъждението само задълбочава проблемите, не ги решава.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.
Духът е бодър, а тялото - немощно.
/Матей 26:41/
Обвинения винаги ще има. Исус беше обвинен, какво остава за нас. Бъдете подготвени, повече ще ви обвиняват, отколкото ще ви хвалят. Исус знаеше Кой е, но Го обвиниха в богохулство /Матей 26:63-65/. Ще говорим истината, но пак ще ни обвиняват. Хората се нуждаят от нашето търпения и разбиране. Не можеш да промениш нечие мислене за един ден. Най-доброто, което можем да направим е да работим върху себеобузданието си и да показваме любов.
Ако радостта в Бога напусне душата ни ще изгубим много битки. Само с благост, кротост и радост ще задържим своите позиции на вяра.
Това са накратко душевните аспекти на промяната, която идва в живота ни. Това са и посоки за нашата молитва, когато се стремим към затвърждаване на Христоподобен характер.
Социален живот
Животът е много по-спокоен, когато си сам. Знаеш какво ще направиш и как. Планираш си времето и разполагаш с него. Но Божията воля е да сме в социома. Християнството има смисъл само, когато споделяш бита си с други хора. Трудностите в общуването не е Божията воля за нас. Бог иска да правим Христови последователи. Иска да служим за примирение и да градим мостове на доверие. Бог е за здрави семейства и възпитаване на благочестиво потомство.
Учениците на Исус Го изоставиха. Всички се разбягаха, а някои даже се отрекоха от Него /Матей 26:69-75/. Тези, на които беше проповядвал Божието слово, които беше изцерил и освободил Го предадоха на главните свещеници /Матей 26:55/. Това не спря разпространението на Благата вест. Днес повече от милиард и триста милиона жители на земята се определят като християни. За жалост останалата част от света изповядва други религии. Ако всички християни обединят молитвите си, вместо да са разделени в противоречията си светът ще стане по-добър. Добре е да се придържаме към препоръката на Исус:
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
/Лука 10:2/
Много хора ще ни причиняват неприятности и ще създават спънки в личния или семейния ни живот. Много проблеми имаме на работните си места и дори от хора, които смятаме за приятели. Всичко това е било и преди в света и сега го има. Да си спомним думите на Господ:
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.
И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
/Лука 23:34/
Това е християнският начин на изграждане на взаимоотношения. На работа или у дома, или където и да е, хора застават против наши решения и оспорват наши избори. Понякога ние правим същото. Печелим си, без да искаме повече врагове и по-малко приятели. Исус ни остави пример за молитва в подобни случаи. Докато се молим Бог да прости неправилното отношение на другите към нас, ние сами им прощаваме. Така се извисяваме над посредствеността на светските отношения, за да тръгнем по един по-съвършен път на любов.
Исус беше различен от своите съвременници/в смисъл на радикални възгледи/. Той имаше съвършено нови послания. В Старият завет е описан един определено мъжки свят. Господ Исус Христос демонстрира ново отношение към жените. Той показа милост към жената, хваната в прелюбодейство / Йоан 8:10,11/, прие нозете Му да бъдат измити от сълзите на една грешница /Лука 7:37-39/. Господ прие тези жени и не ги осъди за деянията им. Когато възкръсна, Господ се откри първо на Мария Магдалена / Марк 16:9/. Исус направи от Мария първия евангелизатор, споменат в Библията. Така Сам Господ позиционира жените по нов начин в обществото и в църквата. Всички стават равни пред Христос. Святият Дух, като взема от Христос, разпределя дарбите Си не според пол и социално положение, а според както Му е угодно.
Общественият живот в християнските общности е различен. Толерантност и взаимно зачитане, почтеност са неговите принципи. Когато се молим за обществото, в което живеем, можем да си припомняме Христовите послания, за да бъде молитвата ни угодна на Бога.
Тази част от книгата има за цел да ви даде насока. Всичко, което е освободено от Кръста, на който беше разпънат Христос, е на наше разположение. Това са нашите Кръстни права. Цената, с която са платени е достатъчна. От нас остава да ги приемем с вяра и да ги потърсим в молитва.