"ИСКАЙ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЛУЧИШ"
ЧАСТ I
ВЪВЕДЕНИЕ В ПЪРВА ЧАСТ
"Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог,
То и Аз ще забравя твоите чада."
/Осия 4:6/
Казва се, че без знание човек може да погине. Ако премахнем отрицанието в израза той ще звучи така: „Знанието може да те спаси от погибел". Знанието е светлина и който ходи в светлина вижда къде стъпват нозете му. Когато човек има знание, той може да предвиди опасностите и да планира действията си. Отхвърлянето на знанието е непресметнат риск, оправдан с глупост. Да знаеш - значи да си подготвен. Да си в неведение е да си уязвим и незащитен.
Божието слово е знанието, което очертава пътя ни към вечността. Божията мъдрост е, която ни прави духовно богати и преуспяващи в живота.
Когато вникнем в тайните на човешкото сърце, преценявайки го през погледа на Библията, разбираме, че то е необятно като вселена и изследимо само за Божия Дух. Много състояния на нашата душа остават неясни за нас. Но и в тези моменти Божието слово ни помага.
Да вземем за пример молитвения си живот. Знаем ли защо не получаваме отговори на своите молби? Кой и какво спира нашите молитви? Бог поставя ли ни условия? Как се молеше Христос и защо го правеше по този начин?
Предлагам ви един по-различен поглед към молитвата. Нека да потърсим отговорите на тези и други въпроси на страниците на тази книга.
Освен библейски истини в първата част на книгата ще споделя свои опитности и споделени истини от други хора. Надявам се да имате полза от прочитането й. Моето най-голямо желание е да направя четивото полезно и житейски приложимо за вас.
1
ДА ПОГЛЕДНЕМ ОТ ЧЕТИРИ СТРАНИ
...да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
/Ефесяни 3:18-19/
Любовта е основата, от която черпим силата, за да проумеем Божията пълнота в нейните ширина, дължина, височина и дълбочина. Това са четири измерения на проникновението, което ни свързва с Бога. Харесвам този превод, защото ми дава основание да мисля, че Божията пълнота не се изчерпва само с Божията любов. Божията любов е част от Божията пълнота, която за нас е неизследима. Бог има несравнимо повече, отколкото можем да си представим, стига да го повярваме. Всяко едно докосване до Бога е навлизане в тази пълнота, и колкото повече се доближаваме до Него, толкова повече се убеждаваме, че сме нищожни и малки в своето познание. Но затова пък ни остава надеждата, че частица по частица откриваме Неговото величие.
Има много начини да се доближиш до Бога. Задълбоченото изучаване на Словото, личните откровения, свидетелствата на другите хора са само част от похватите, които ни откриват Бог. Молитвата също е един от способите, които ни позволяват да навлизаме в Божията пълнота. Тя е действието, което ни отваря вратата, за да преживеем Божието присъствие и като такова тя може да се опише в споменатите четири измерения.
Молитвата е свързана с вярата. Човек избира да вярва или не. По същия начин молитвата е акт на свободната воля. Ако човек реши да се смири, ще потърси Божията воля; ако не иска – ще ходи в своите си решения(пътища,избори). Когато човек се смири и застане в молитва, той споделя своите чувства, мисли, отношения, светоглед. Облечена в слово, което човек изговаря пред Господ, всяка фраза става заряд от енергия, която има в себе си сила за градеж или за рушене.
Пример за силата на думите намираме още в първите страници на Библията. Адам изговори слово към всяко живо същество и с каквото име го назова, това му остана. Бог не промени нищо и така всяко същество заедно с името си получи и своята съдба (Битие 2). В Притчи 18:21 се казва: „Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му“. Едни думи оживотворяват, други умъртвяват. Това важи и за молитвата.
Молитвата е словесен изказ към Бога и нейната най-голяма сила е в изговорените думи. И затова много трябва да внимаваме за какво и как се молим. Ние заставаме в молитва с една идея или едно желание в сърцето и когато започнем да се молим думите оформят цялата картина. Дали тя ще е красива или в тъмни краски, ние го правим. Колкото по-конкретни са образите, толкова и думите, които ще изговорим ще са по-точни, по-ясни. Словото в молитвата облича идеята в яснота и освобождава творческия потенциал на Святия Дух да създаде нова реалност в отговор на нашата молба. Това е да се кооперираш с Бога в създаването на добри неща тук на земята, в живота си сега.
Скептично настроени умове биха опонирали, че Бог твори и без нашата намеса. Искам да припомня едни думи на Джон Уесли, който казва:“Бог няма да направи нищо повече за този свят освен в отговор на молитва на вярващи хора“. Споделям неговото мнение, най-малкото защото цялата Библия изобилства от наставления към вярващите да се молят. Ако Бог искаше да върши каквото Той прецени, нямаше да ни съветва да се молим. Когато се молим ние всъщност споделяме на Бога и Му даваме материал, който Той оформя, нещото, за което сме Го молили.
Преди години Бог ми даде видение, което беше Неговото разбиране за молитвата на вярващите хора. Сега, в тази глава на книгата аз ще се опитам да ви обясня това, което видях по начина, по който Святият Дух ми го обясни.
По време на молитва цялата личност на човека заедно с мисълта му и изговореното слово имат една посока на устременост - към Бога. На фигура 1 е изобразена тази съвкупност в нейната пространствена дифракция. Графиката е образ на видението, което Бог ми даде.
фиг.
1
За сравнение, изобразеното на фигура 1 наподобява канал, по който се осъществява духовната връзка между човек и Бог.
Първото разбиране беше за съществуването на четири измерения. Освен познатите дължина, ширина, височина имаше и още една величина - дълбочина. Това беше дълбочината на проникновението, до което всеки човек може да се добере в общуването си с Бога. На графиката тя е изобразена с диагонално-пространствен лъч. В този смисъл диагонално- дълбочинното проникновение се различава от тривиалното разбиране за дълбочина на триизмерен обект. Цялата фигура е образ на канала, по който тече комуникацията между Бог и човека, като най-важното на пръв поглед е може би това, че този канал колкото по-дълъг става, става и толкова по-широк, по-висок и по-дълбок, само че говорим за дълбочината на проникновението в духовната реалност.
I. Ширина
Да започнем от ширината. В молитвата това е времето за общуване между нас и Бог. Колко време ще се молим определяме ние. Това наше решение слага времевите граници на молитвеното действие. Често сме притиснати от времето и нямаме възможност за дълго престояване пред Бога. Ние обикновено правим следното: отваряме си устата, казваме си всичко, което ни се иска и тръшваме вратата пред Бога. Нямаме време за повече. Всички знаем, че да общуваш с някого, трябва да има двустранна комуникация, но за молитвата това не винаги го спазваме. Едно грубо сравнение си спомням. Някой беше оприличил подобно поведение с изсипване на кошче с отпадъци. Идваме, казваме си проблемите и „Хайде, Боже, чао, оправяй се.“ Подобно поведение свива канала на комуникация, той се стеснява.
Молитвата не е монолог. Колкото повече само ние говорим, толкова по-тесен става каналът, по който ще протичат Божиите отговори. Когато останем в очакване с копнеж да чуем гласа Му, Той ще ни открие волята Си. Не е сигурно, че ще ни проговори веднага, но е сигурно, че ще го направи на точното време. Тихото време, в което сме готови да слушаме е най-добрия начин да изразим уважението си към нашия небесен Баща.
Бог не винаги ще ни говори по един и същи начин. Когато Петър беше на молитва получи видение и чу глас от небето (Д.А.11:5). Това помогна на Петър и той разбра своята грешка.
На много места в Библията Бог освобождава директно слово. Ананий беше отдаден на Бога, молеше се и Бог му се довери, като го изпрати при Савел (Д.А.9:10-17). В Йоил 2:28-29 Бог обещава, че ще излива от Духа си върху Своите хора във видения, слово, сънища.
Най-сигурното време, за да получиш слово или видение е времето на молитва. Вероятността от заблуда е по-малка, когато се молим. Колкото по-добре познаваме писаното Божие слово, толкова и по-трудно ще бъдем подлъгани. Обичам да моля Бог за аналог в Библията всеки път, когато ми дава слово. След като Святият Дух ми посочи пасаж, съвпадащ с полученото водителство аз подробно го изследвам, размишлявам и се моля за пълнота на тълкуването му. Действам след като се убедя, че съм разбрала добре какво Бог иска да ми каже. За мен това се оказа много добър подход, който ми донесе повече сигурност и увеличи смелостта ми.
Понякога Бог изразява волята Си със символични картини. Такъв пример имаме в Еремия 24:1-2. Бъдете сигурни, Бог няма да остави неизяснени виденията ви, ако сте готови да чакате. Може да мине време преди да ви обясни символиката и смисъла на показаното, но на точното време ще го направи. Докато нямате яснота, не предприемайте нищо. Явно не е дошло точното време за действие, а сте в период на подготовка, когато Бог предупреждава и екипира. Когато настъпи моментът ще имате пълните указания и убеденост за действие.
Какъвто и да е начинът, по който Бог да ви говори едно е сигурно: който иска мъдрост, ще я получи; който избърза, ще съжалява. От нас се очаква да държим широко отворен каналът за общение с Бога.
"Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде."
/Яков 1:5/
II. Дължина
Второто измерение е дължина. Казахме, че каналът, по който протича връзката ни с Бог е толкова широк, колкото позволим на Бог да общува с нас. Времето обаче, през което ние ще говорим на Бога си го определяме ние. То зависи от начина ни на изразяване и най-вече от мотивите ни.
Ти познаваш сядането ми и ставането ми.
Разбираш помислите ми от далеч.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми.
Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
/Псалм 139:2-4/
Бог е слово. Бог е словото и словото е в Бога (Йоан 1:1-3). Бог е и Всеприсъстващ - изпълва цялата Вселена. Всяка наша дума отразява дадена реалност, а всичките ни помисли са явни пред Бога. Тогава многото думи са излишни. Те само могат да ни навредят. За празните думи ще отговаряме, а в многото говорене има вероятност да съгрешим (Притчи 10:19). Остава ни една възможност – честно говорене, ясно и точно назоваване на нещата. Точното и премислено говорене в молитва е като точно изстреляната стрела. Тя ще улучи целта. Многото стрели, изстреляни напосоки ще предизвикат само раздвижване на въздуха.
Колко дълго ще говорим на Бога е избор на свободната ни воля. Дали ще сме честни пред своя Създател зависи от нашата съвест. Исус предупреди за по-голямо осъждение към тези, които демонстративно принасяха дълги молитви (Матей 23:14). Той прозря истинските им намерения. Тези хора не се стремяха към отворен канал на общуване с Бога, а очакванията им бяха насочени към хората. Бяха пропуснали, че Бог изпълва цялата Вселена, като включително познава мислите ни и намеренията ни.
Друг провал бяха дългите молитви на езичниците (Матей 6:7). Многото им говорене не ги доближаваше до Бога. Те не Го познаваха, а се опитваха да привлекат вниманието Му върху себе си. Това е манипулативно поведение, а Бог не е за подиграване (Галатяни 6:7).
Правилното отношение, с което стоим на молитва зависи от нас. То ще определи и как, и колко ще говорим. Лошо е, че ние не познаваме собствените си сърца. Много хора не могат да открият, че мотивите им са покварени, а се чудят, че Бог не им отговаря на молитвите. Тук не говорим за прегоряла съвест, а за липса на чувствителност и наблюдателност, когато преценяваме себе си. Добре е, когато се молим, да се питаме защо искаме точно това, което искаме и защо го искаме точно сега.
Ако сме честни пред себе си и си признаем, че искаме да направим добро впечатление или пък да сме като някой друг, или защото така ни харесва - по-добре да се покаем и да спрем с молитвите, докато изчистим сърцата си. Не се молете от славолюбие или поради съблазън. Неправилното отношение ще наскърби Святия Дух. Възстановяването на личните ни взаимоотношения с Бога след това може да отнеме много повече време, отколкото може да изчакаме за разрешаването на даден проблем.
На пръв поглед се получава противоречие. От една страна ние определяме дължината на канала, от друга – казваме НЕ на дългите молитви. Когато сърцето на човека е чисто и молитвения живот стане навик, тогава дължината на канала, който сме отворили към Бога ще расте. Бог ще отговаря и ние ще благоуспяваме.
III. Височина
Така казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие; Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?
/Исая 66:1/
Когато Божият Дух обгърне нашия дух със завладяващо усещане за лекота, когато в представите си виждаме как полита духът ни към небето, казваме, че пребъдваме в Божието присъствие. Това не е отделяне на душата от тялото, а усещане за безтегловност на тялото ни. В такъв момент времето губи смисъла си за нас, а насладата от близостта с Бога ни обгръща всецяло. Тогава човек разбира как ще се чувства във вечността и не му се иска преживяването да свършва.
Пребъдването е потопяване в блажено спокойствие и неизказан мир, които ни заливат като нежните вълни на пречистен океан и цялата душа на човека, като че ли се измива в него. Товари от болка и наранявания биват с лекота отделени от душата и Божията любов запълва празнотите и лекува страданието.
...и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
/Филипяни 4:7/
Изпълнена с благоговение пред Божието величие душата тръпне с преливаща радост и милост. След докосване до Бога човек не може да остане същият. Промяната е трансформираща и резултатът е с продължителен във времето ефект.
Моментите на пребъдване са времето на падане не само на душевни окови, но и телесни. Понякога извисяването на душата идва с разливаща се топлина по цялото тяло. Участъци от тялото, в които е имало болка, се затоплят и болката изчезва. Там където е имало заболяване на тъкан или орган се отпускат, като че ли сме под т.н. местна упойка. Усещането е за интервенция на определения болен участък, но чувството е приятно и спокойно. Изцерението е в ход. Колко ще продължи това състояние знае само Бог. Може да е минута, пет или повече, но когато процесът на изцерение завърши в ума на молещия се се появява мисъл, която остава като печат в съзнанието: “Излекуван!“. Това разбиране е толкова трайно, че след излизане от състоянието на пребъдване човек знае, че е излекуван и вярата за случилото се остава в него.
Човек, който е преживял поне веднъж пребъдването в Божието присъствие може да свидетелства, как това укрепва доверието му в Бога и му носи надежда с радостно упование. Трудно можеш да върнеш такъв човек в старите му пътища. Той е открил по-съвършения път, за който говори Павел, пътят на любовта.
Копнейте за по-големите дарби;
а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
/I Коринтяни 12:31/
От този момент насетне любовта в човека започва да расте, защото сам той се е докоснал до Божията любов. Вече не е трудно да се отдава и да се приема любов. Ставаш по-добър, защото Бог го е изработил и го е положил в теб. Милостта и състраданието изобилстват заедно с лекотата на прошката. Колкото повече ни се случва да преживяваме пребъдването, толкова ставаме по-отворени към процеса на своето освещаване.
IV. Дълбочина
След преживяно пребъдване идва разбирането за дълбочината на взаимоотношенията човек - Бог.
Господи, опитал си ме и познал си ме.
Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
Разбираш помислите ми от далеч,
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
/Псалм 139:1-4/
Идва откровението, че нищо не може да се скрие от Бога и нищо не става без знанието Му. Нямаш и желание да скриеш каквото и да било. Усещането е, че си част от едно кръстно взаимоотношение, при което от една страна си ти и света, а от друга - ти и Бог. Хубавото е, че не се получава разпъване, а едното взаимоотношение става част от другото, което е по-висше. Имаме проникване на същности: човешката и Божията. Това обяснява и диагоналното разположение на този лъч върху фигурата.
Това е различно от натрупаните в ума знания за същината на Божието всеприсъствие. Да приемаме с духа си мъдрост и разбиране за това, че намеренията, мислите, отношенията ни са известни на Бога още преди ние да сме наясно със самите себе си, е част от написания закон на Духа в сърцето на човека. Знанието може да изобличи чрез съвестта, но откровението за Божията същност те прави да не съгрешаваш. Бог те привлича все повече и колкото повече навлизаш в дълбочината на личните си взаимоотношения с Него толкова си по-впечатлен от Неговото съвършенство.
Затвърждава се и убеждението, че най-сигурното място в този свят е да си в Божиите ръце. Изгражда се доверие, което нищо и никой не може да разруши. Бог става реален в ежедневието ти и близък приятел, единственият, на когото можеш да споделиш абсолютно всичко. Откровението за силата на Божията вярност е дълбоко, истинско и животопроменящо. Всички тайни се разкриват и в Божието присъствие човек вижда нещата такива, каквито са през Божиите очи. Получаваш точната преценка, точния подход и точното решение, и това всичко заедно с една голяма прегръдка.
Преживял ли си това коопериране с Божия Дух можеш да разбереш какво значи да влезеш във вътрешната стаичка и тихо да затвориш вратата между себе си и света.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
/Матей 6:6/
В забързаното ни ежедневие не можем да си позволим да сме постоянно на молитва, но затова пък може да държим постоянно отворена вратата на скришната ни стаичка. Когато обстоятелствата ни притиснат и имаме нужда от съвет можем просто да спрем, да се заделим за няколко мига и да попитаме „А сега накъде, Господи ?“. Винаги, когато съм се обръщала по този начин към Исус, Той ми е показвал кой път да избера. Понякога съм Го виждала в сърцето си спокоен и усмихнат. Друг път е изглеждал царствено на Своя трон. И винаги Ми е помагал. Отговорът винаги е бил там, в сърцето ми, защото Бог е с нас.
От една страна навлизаме в Божието присъствие, а от друга- стоим в реалния свят. Това е и тайнствено, и реално. Бог работи в живота ни на всяко ниво и връзката ни с Него е постоянна, здрава и стабилна.
Това още означава обгръщане и защита. Бог е верен. Едно от имената Му е Верен. В дълбочината на взаимоотношенията си с Него се учим да устояваме и побеждаваме ежедневно, като се уповаваме на Неговата мъдрост.
Християнството е това, да живеем на вълните на Духа и да успяваме, като постоянно държим отворен каналът на връзката си с Бога. До колко и как ще го направим, зависи от нашето желание, вяра и устояване. И да не забравяме, че в началото, в средата и в края на християнския си път, т.е. винаги ще се нуждаем от пълноценно общуване с Бог.