Какво пропусна Израил
Пророк Малахия пише своето пророчество във време когато Израил е обърнал гръб на своя Бог. По-лошото в този случай е, че нито свещениците, нито народа си дават сметка за своето вероотстъпничество. Напротив, тяхното учудване е твърде голямо когато Малахия ги изобличава. Нека да разгледаме в какво се изразяваше непокорството на народа, след което ще разберем и последиците от него.
Син почита баща си, И слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? Казва Господ на Силите на вас, Свещеници, които презирате името Ми Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
/Малахия 1:6/
Да започнем от отношението на хората. То беше абсолютно неправилно. В посочения стих правят впечатление две неща, които липсваха, а те бяха определящи за взаимоотношенията на Бог с народа Му. На първо място липсваше почитта към бащата. Бог беше избрал еврейския народ. Беше се открил на потомците на Яков и ги беше възлюбил както баща обича децата си (Малахия 1:2). И очакваше да бъде приет като баща. За жалост те нямаха това в сърцето си. Второто, което не се намираше в отношението на еврейския народ беше почитта към Господаря. Те не Го приемаха за господар и не се стремяха да Му угодят. При все, че Господ е наречен така, за да бъде отличен като господар над всичко, Неговите слуги, хората, не Му засвидетелстваха уважение и не се съобразяваха със заповедите и повеленията Му. Дори не се опитваха да запазят някакво страхопочитание.
Това бяха ключови решения в отношението на Израил и те се проявиха в конкретни дела.
И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; Ще бъде ли благоразположен към тебе, Или ще те приеме ли? Казва Господ на Силите.
/Малахия 1:8/
Това е първото проявление(1), което можем да опишем с думата презрение. Презрението е отхвърляне на авторитет. Да си презрян значи да си отхвърлен като личност. Това означава, че няма значение какво мисли такъв човек, какво чувства или какви са плановете му. Той просто няма никакво влияние и дори да изрази мнение, последното остава без отклик. Презрението е равносилно на обезличаването.
Презрението си към Бога Израил показа по два начина: в приносите си и в теготата, която съпътстваше тяхното даване. В закона беше записано какви жертви да се принасят на Бога. Те трябваше да са отбрани, чисти, щедри (Изход, Левит, Второзаконие). Но хората си позволяваха да запазят доброто за себе си, а принасяха на Божия олтар куци, сакати и болни животни. Това е доста смело решение, което има само едно обяснение - Божиите заповеди бяха презрени. От там можем да направим извод, че и самият Бог не беше вече на почит, щом като думите Му нямаха значение за народа. Народът даваше без желание и с недоволство в сърцето си, като наричаше Божията трапеза „досада“ (Малахия 1:12,13).
Какво пропусна Израил с тази си постъпка?
Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко, И прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък; Защото Аз съм велик Цар, Казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите.
/Малахия 1:14/
Народът пропусна Божиите благословения. В Стария Завет Бог се беше обещал, че ще направи изобилие и богатство да има в дома на всеки, който слуша гласа Му и изпълнява заповедите Му (Второзаконие 28:1-14). Вместо тях народът попадна под Божието проклятие. Божието благоволение си беше отишло. Така както народът презираше Бога, така и самият народ беше презрян от съседните народи и от враговете си. Вместо да бъде „глава, беше вече опашка“(Второзаконие 28:10, 13). Липсваше въздигането и изобилието, както и просперитет в нацията. Изглеждаше, като че ли благословенията бяха отишли към езичниците.
На второ място(2) решението да не се отдава слава на Божието име си беше чиста форма на изневяра.
Но вие се отклонихте от пътя, Направихте мнозина да се спъват в закона, Извратихте завета направен с Левия,
Казва Господ на Силите.
/Малахия 2:8/
Думата изневяра има смисъл на предателство и измама спрямо Бога и спрямо народа. Бог беше сключил завет с Левий и беше поставил свещениците да водят народа Му. Но те не предаваха Неговите заповеди правилно и истинно. Свещениците не служеха на Йехова с любов и всеотдайност. Изопачаваха истините на закона и допускаха много компромиси. Те дори не осъждаха разтрогването на еврейските бракове и допускаха участие на хора в служенето на езически богове. Да отстъпиш от завет не е ли изневяра?
Народът вместо да познае истината на закона и да се покае за лошите си постъпки живееше в измамата на един изопачен от свещениците закон. Така заблудата се ширеше и с нея отдалечаването на целия народ от Бога. Стигна се до там, че хората вече завиждаха на всички, които вършеха беззаконие, като си говореха, че те живеят по-добре от самите тях, народът, който беше избран от Бога (Малахия 2:17). Но никой не си даваше сметка, че отношението на Израил към Бога вече не беше същото – Той не беше единствения Бог за тях. Свещениците си имаха свои правила, народът - своите дела и святостта липсваше. Познато ли ви е това отношение, виждате ли го и днес?
Какво пропуснаха и свещениците, и народът?
Те не преживяваха Божията слава в живота си. Заветът беше нарушен и причината не беше в Бога. Тези, които трябваше да изявят Бог на останалия свят сега живееха като езичниците. Божията слава ги беше подминала. Нямаше чудесата и мощта на Божията десница в ежедневието им, а повече скръб и тегота. Семействата не можеха да възпитават благочестиво потомство, защото не даваха добър пример на децата си (Малахия 2:15). Над всички тегнеше едно усещане за самотност. Хората разбираха това, макар и да не виждаха причината. Да живееш с чувството, че си сам, след като си познал любовта на Бога сигурно е ужасно. И свещениците, и народа търсеха Господа със сълзи на очи, но не се променяха (Малахия 2:12,13). Липсваше покаянието, а грехът се умножаваше.
Третото проявление(3) на грешните решения беше мърморенето и недоволството. Хората завиждаха на езичниците за техния живот. Те виждаха себе си като праведни, а не можеха да проумеят защо езичниците живеят безнаказано и щастливо. Недоволстваха за това как живеят, завиждаха на другите народи и мърмореха. Колко е актуално това днес! Ето, вижте какво питаха юдеите:
Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате:
С какво Му дотегнахме? С това, дето думате:
Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа,
и Той благоволява в тях;
Иначе, къде е Бог на правосъдието?
/Малахия 2:17/
И днес има хора, които мислят по този начин. В сърцата често пробива желанието за възмездие към тези, които живеят своя светски живот. Но Бог не мисли така. Той има милост за грешниците и желае да доведе всеки до покаяние. Затова и дълго търпи греховете им. Но за народ, който е познал истината и е отстъпил от нея, като на всичко това и се съблазнява в тези, които вършат грехове, Бог е определил своята присъда.
Каква беше тя?
Но кой може да издържи деня на пришествието Му?
И кой ще устои, когато Той се яви?
Защото е като огъня на пречиствач,
И като сапуна на тепавичари.
/Малахия 3:2/
В деня на завръщането си Бог ще осъди хората за техните дела. Той ще ги пречисти така, както се пречиства злато и това ще е тежко време. Вместо радостта от срещата с Бога и награда за добри дела (това е следващото нещо, което Израил пропусна) ще има присъди.
По-късно в първото си послание към Коринтяните апостол Павел почти повтори тези думи.
И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
всекиму работата ще стане явна каква е;
защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба;
а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
I Kоринтяни /3:12-15/
Затова нека се пазим от мисли, отношения и дела, които могат да затворят Небесните врати пред нас.
На четвърто място(4) хората крадяха от десятъците и приносите. Това беше причина храмът да запустява и свещениците да не могат да обслужват Божиите празници подобаващо. Малахия дори говори за липсата на храна в Божия дом. От книгата Левит знаем, че на свещениците беше дадено една десета част от всичко, което израилтяните произвеждаха. Само че те вече не го даваха в храма и свещениците си търсеха начини, за да се изхранват.
Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.
/Малахия 3:10/
С тези си решения евреите изгубиха изобилието на своите ниви и лозя. Самите те вече не получаваха достатъчно, но упрекваха Бога за повредената реколта, вместо да търсят вината в това, че не изпълняваха Божия закон. И като си припомним, че основния поминък на населението по това време са били земеделието и животновъдството, значи в домовете вече нямаше богатство, както е имало преди.
Когато виждали богатствата на езическите народи и техните успехи евреите започнаха да роптаят срещу Бога. Това е петото(5)и най-лошото нещо, може би, което направиха. Започнаха да говорят дръзко и се съблазниха в Бога. Започва едно окайване, за това, че всички усилия да се угажда на Бога са били напразни. Населението явно изказва съжаление, че е следвало Бога, че Му е служило, тъй като вижда повече благоволение от страна на Бога към тези, които живеят в грях.
Ето какъв беше Божият отговор:
Вашите думи са били безочливи против Мене казва Господ;
А вие казвате: Що сме говорили против Тебе?
Вие рекохте: Напразно служим Богу;
И каква полза, че сме пазили заръчаното от Него,
И че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите?
И сега ние облажаваме горделивите.
Да! ония, които вършат беззаконие, успяват;
Даже изкушават Бога, и се избавят.
/Малахия 3:13-15/
Какво направи Бог?
Тогава боящите се от Господа говореха един на друг;
И Господ внимаваше и слушаше;
И написа се възпоменателна книга пред Него За ония, които се бояха от Господа,
И които мислеха за името Му.
Тия ще бъдат Мои казва Господ на Силите, Да! избрана скъпоценност, в деня който определям
И ще бъда благосклонен към тях Както е благосклонен човек
Към сина, който му работи.
/Малахия 3:16,17/
С това си отношение в сърцето една част от хората на Израил пропусна да бъде записана в книгата на живота. Тази част от народа, която спазваше закона и служеше вярно на Господа, те бяха записани във възпоменателната книга и бяха определени от Бога за Негови. Останалите бяха определени за осъждение.
Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
И всичките горделиви, и всички,
които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори, Казва Господ на Силите,
Та няма да им остави ни корен, ни клонче.
/Малахия 4:1/
На тези стихове няма какво да се прибави. В Бог си остава последната дума. Тези, които живеят в беззаконие и нечестие, след като са познали Бога, трябва добре да прочетат тези последни цитати.
Защо написах това поучение? За да се замисли всеки един от нас как е в неговия живот. Всеки може да прецени за себе си към какво се е устремил и по правилния път ли върви. Освен това всеки, който има желание, може да изпита себе си в тези пет неща, за които говорихме. Можем да погледнем на петте проявления като на причини за неугоден на Бога живот и да ги отстраним от себе си. Бихме могли и пропуснатото от Израил да отъждествим с липсите в живота ни и да открием какво не правим както трябва. Ако има някоя от тези липси в твоя живот потърси какво правиш и какво не правиш както Бог иска. Ако ли пък откриеш, че имаш проблем, от назованите 5 на брой, то побързай да се покаеш и да промениш отношението си. Бог трябва да бъде Бог в живота ти, а не поредния идол.
Изобщо се надявам, че и да има заблуди в живота ни задълбоченото познаване на Божието слово би могло да ги унищожи и да изправи пътищата ни.
Нека Бог да отваря очите на сърцата ви когато четете това слово.
Амин.
Автор: Татяна Славова