Непокорство на Божия глас
Бог създаде човека по свой образ и подобие и го овласти.
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.”
(Битие 1 гл.)
Това овластяване носеше почит и уважение за човека на земята. В същото време Бог постави и рамки на тази власт, които да подсказват на човека, че е подвластен на своя Създател. Оставането в тази рамка става с разбиране за покорство на Божия глас. Взимането на собствени решения и следването им, извън границите на Божиите намерения, се нарича непокорство. Покорството се награждава, а непокорството се осъжда и наказва, за което свидетелства цялото Писание.
Адам и Ева не се покориха на Божия глас и бяха първо осъдени и после наказани. Бог ги осъди чрез Своите думи (Битие 3 гл.:16-19 ст.). Наказанието, в следствие на тази присъда, Адам и Ева щяха да изтърпят след отпращането им от Едемската градина. Преди да ги изгони Бог, който даде живот на всичко в този свят, уби животно и от кожата му направи дрехи, с които да облече човека. Така Бог показа какво е наказанието за непокорството – смърт. Вярвам, че за да не убие Адам и Ева, Бог уби животно. Това беше заместителна смърт за проявеното от човека непокорство. От този момент до отиването на Исус Христос на кръста, цялата Библия говори за жертви.
В Стария Завет се влизаше в светилището само чрез жертва. За да чуе Бог молитвите на Своя народ, хората трябваше да принасят жертви. За да се отблагодарят на Бога издигаха олтари и изгаряха жертви. Жертви, жертви...Защо? Може би за да знае човек, че наказанието за непокорството се наказва със смърт, а влизането в Божието присъствие става с жертване.
Човекът Исус Христос отиде на кръста. Бог можеше да махне с ръка от небето, да се усмихне и да каже : „Ами прощавам ви греховете, нали знаете, че ви обичам.“ Но не го направи, защото това би означавало да пренебрегне своята святост. Вместо това изпрати Сина Си в човешки образ на земята и го пожертва. Смисълът на Христовата жертва крие разбирането за святост и за любов. Може би преди да бъде разпънат Христос, Бог си е казал: „Обичам своето творение, но то ми съгреши до смърт. Ще изпратя собственото Си Дете на кръста, защото ако вие, грешните, отидете там, няма как да ви съживя. Това би означавало да направя компромис със Себе Си. “
Бог е вечен и не се е променил. Неговото слово остава същото вчера, днес и завинаги. Повече от 1400 години преди Христос, Мойсей написа в 28 гл. на Второзаконие благословенията и проклятията, които Бог изговори пред него. От първи до четиринадесети стих са благословенията, а от петнадесети до шестдесет и осми стих(това са петдесет и четири стиха) са изброени наказанията за непокорство. Бог е поставил две условия, които и до днес са валидни.
„1. А ако слушаш усърдно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, като внимаваш да вършиш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, ГОСПОД, твоят Бог, ще те постави високо над всичките народи на земята.
2. И всичките тези благословения ще дойдат върху теб и ще те постигнат, ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог.“(Второзаконие 28 гл.)
Едното условие е да слушаме усърдно гласа Му, а другото е да изпълняваме това, което сме чули. Исус Христос не отмени, а потвърди тези условия.
„17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.“ (Матей 5 гл.)
„13. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“
(Йоан 16 гл.)
Давид познаваше Божият характер и каза : „17. Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен, съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.“(Псалм 51). Давид ходи в смирение и покорство на Божията воля и Бог го възлюби. Саул не се покори на Божия глас и това му костваше царството и живота ( 1 Царе 15 гл.).
Няма неутрална позиция в живота. Човек или е покорен на Бога или не е. Покорният получава награди, а за непокорният има осъждение и наказания. Кой път ти ще избереш?
Ето няколко причини, които ни водят до непокорство:
-
Пожелаването на очите. Ева видя, че плода е хубав наглед и яде от дървото, за което Бог им беше забранил да не ядат. Често ние взимаме от света това, което на нас ни харесва, а забравяме, че по този начин ставаме врагове на Бога.
-
Съблазън. Каин уби Авел защото се съблазни в това, че братовата жертва беше приета от Бога, а неговата – не. Мариам се съблазни в духовната позиция на Мойсей и се възпротиви на Божията воля. Корей и хората с него принесоха огън противно на Божията воля и измряха. И още много примери за непокорство има в цялата Библия. Пожелаването на власт е опасно, когато не е по Божията воля.
-
Алчност. Езавел уби човек заради едно лозе, а умря изхвърлена от своите слуги. Юда предаде Христос заради 30 сребърника и се обеси. Ако материалните притежания станат цел – налице е непокорство.
-
Отлагане. Богатият младеж не можа да приеме думите на Исус и си отиде от Него. Той отложи във времето своето спасение. Марта прие Исус, но отложи във времето да слуша Неговото слово. Така тя пропусна по-добрия дял, който беше даден на сестра й.
-
Забравяне. Яков ни предупреждава да не бъдем забравливи слушатели, а деятелни изпълнители на Божието слово, защото вяра без дела е мъртва.
-
Лицемерие. Лицемерието идва с лъжа и целта му е лична изгода. Исус предупреди фарисеите, че тяхното лицемерие ще ги изпрати във вечния огън на наказанието.
-
Логика. Много пъти разумните доводи разубеждават човека и той не извършва Божията воля. Ако Нееман беше продължил да упорства в своите логични разсъждения, вместо да се потопи в реката, щеше да продължи да носи своята болест до края на живота си.
-
Даване по задължение. Много често в църквите събират пари с принуждение. Исус стоеше срещу съкровищницата и гледаше кой какво дава. Тези, които дадоха много, дадоха десятъка определен от закона. Вдовицата пусна целия си имот. Тя даде своя принос от сърце.
-
Криворазбрана милост. Божията воля идва до нас със слово и Бог иска да бъдем милостиви, но понякога наказанието довежда до поправление. Затова нека всеки път да се допитваме до Бога. Петър от хуманни чувства възкликна : „...Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.“(Матей 16 гл. : 22 ст.), а Исус го смъмри.
-
Страх. Страхът от човеци, обстоятелства, евентуални неща, които биха ни постигнали, ни изкарва извън Божията воля. Трябва да се страхуваме само от Бога и да помним, че Той е ревнив Бог и е като огън, който пояжда.
Нека в края да ви споделя нещо, което прави впечатление напоследък сред вярващите. Те четат словото и му се покоряват много пъти без да имат ясни указания от Святия Дух. Вярно е, че цялото слово е добро за наставление, поучение, поправление, изобличение, но е вярно и че Святия Дух ще ни упътва във всяка истина. Затова нека да бъдем усърдни да търсим Неговото водителство, да го сравняваме с написаното Божие слово – Библията и на точното време и по точния начин да се покорим.
„21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? —
23. но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“
Матей 7 гл.
Автор: Татяна Славова