ПОКОРСТВО ПРЕД ВЛАСТИТЕ
Ще насочим нашите разсъждения към стихове от 13 до 18 на 1 Петрово послание.
„13. Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, 14. било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. 15. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; 16. като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. 17. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте. 18. Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите...”
В тези стихове са назовани три източника на светска власт:
1. Царят;
2. управителите, изпратени от него;
3. господарите.
Тези три власти са претърпели изменение през годините в своите названия и отчасти в начина, по който осъществяват влиянието си. Като функции, обаче, те са запазили до голяма степен своята идентичност. Днес можем да сравним царя с държавния глава или премиера, а дори и с голямата власт, дадена в ръцете на Парламента. Управителите, изпратени от царя са заменени от министри, областни управители, кметове, инспектори и др. Преките ни работодатели са господарите, на които директно се подчиняваме. Аналогията е видима, ако се вземат предвид функциите на всяка власт, така че думите на Петър са актуални и днес.
1. Покорство пред законите и Върховната власт.
„13. Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел...”
Царят е утвърждавал законите в миналото. Днес това е Парламентът. Там се пишат законите, а другите власти ги привеждат в изпълнение. Така както хората преди са се покорявали на царя, така е нужно днес да се покоряваме на всички закони, които са приети от държавната власт. Божията воля е да сме изпълнители на постановленията и да съблюдаваме правилата и нормите, защото чрез това ще запушим устата на злотворците. За жалост, сме свидетели как често се търсят вратички, които ще ни помогнат да заобиколим даден закон. Ние носим в себе си семето на непокорството, а се чудим защо не е добър живота ни. Бог е поставил властта, законите и порядъка в държавата и ако искаме Божието благоволение върху себе си като народ, ние сме длъжни да се съобразяваме със законите на правовата ни система.
2. Покорство пред управителите.
Те са поставени с цел да се канализира управлението от върха към местните институции. Прави ми впечатление колко лековато и често се хули по адрес на длъжностни лица – кметове, инспектори, управители. Да прочетем един пасаж от Стария завет.
„17. Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18. Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. 19. Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20. и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. 21. Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22. и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе. 23. Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.”
Изход 18:17-23
Принципът на Йотор виждаме в структурирането на държавната власт. Днес тя е в различни форми: съдебна, изпълнителна, представителна. Ние дължим покорство на всяка власт и заради гнева, който можем да си навлечем, и заради собствената си съвест. Спокойната съвест е дар от Бога, стига да не е приспана.
„5. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. 6. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност. 7. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.”
Римл.13:5,6,7
Най-често недоволстваме при плащането на сметки, данъци, такси. Все ни се струва, че ни ограбват и колко несправедливо ни изглежда. Мърморенето и недоволството не вършат Божията воля. Когато платиш, след като си дал израз на своето недоволство, ти си оскърбил Бога. Ти си изразил своето нежелание да приемеш разпоредбите на властта, а в това си дал израз на собствената си правда.
3.Покорство пред работодателите
Виждаме много несправедливости. Тях ги е имало и ще ги има. Петър живя, когато робовладелството е обществения строй на Римската империя. Които са запознати с историята знаят какво е да си роб. Това е липса на почти всяко човешко право. Въпреки това Новият завет изобилства с послания за покорство пред всички господари, дори и пред лошите( Еф.6:5, Колос.3:22, Тит 2:9,3:1).
Ние не сме роби. Избираме какво да учим, какво да работим, семейните си партньори. Ако не сме доволни от заплащането си, лесно можем да сменим работата си, дори и държавата си. Имаме голяма свобода. Добре е да осъзнаем правата си, преди да започнем да упрекваме властта и да недоволстваме.
Покорството пред Бога означава две неща:
- подчинение, като действие;
- покорство в духа.
Двете вървят заедно. Не може да си в бунт в себе си и да извършиш правилните действия. Обратното също е недостатъчно, а би довело и до наказания от властта. Мисля, че Бог не одобрява подобно поведение и състояние. Ако искаме да сме угодни на Бога е нужно да имаме Божият мир в себе си и дела, съответстващи на вярата ни в Христос. Яков набляга на две неща, които изразяват недоволство.
11. Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си? 13. Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, - 14. когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. 15. Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
Яков 4:11-15
Първото е одумването. Яков сравнява одумването между братя и сестри в Господа с одумването на закона. Той ни обяснява, че това ни прави не изпълнители, а съдии. Това е да се сравниш с Бога и да мериш властта си с Неговата. В буквален смисъл това е да отречеш, че властите са от Бога и да се отречеш от Неговия ред.
Втората изява на непокорство са собствените ни амбиции. Ние имаме тази склонност да правим сами собствените си сметки, но не са ли по-важни Божиите планове за нас? Често влизаме в критикарство към властта, поради липса на пари. Не е причината във високите цени и данъци, а в ниските доходи. За да подобриш финансовото си състояние недей да критикуваш, а търси алтернативи. Може да се наложи повече да работиш- направи го.
Това, което споделих е само част от начините, по които даваме воля на непокорството си. Целта ми е да се вгледаме в себе си и да премахнем всичко, което ни отдалечава от Бога и от съвършената Му воля за живота ни.
Бог да ви помага.
Автор: Татяна Славова