Бисерът на Божиите обещания
Небесното царство прилича още на търговец,
който търсеше хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер,
отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
Матей 13:45-46
Искам да споделя с вас разбирането, което Духът на Бога вложи в сърцето ми относно посочените стихове. Доскоро аз четях тези стихове и ги приемах с ума си, но Бог в Своята преголяма милост благоволи да ми даде откровение върху думите Си, което с радост искам да открия пред вас.
Това откровение е предимно към призованите, тези, които вече са повярвали, че Бог има мисия за тях и път, по който да се движат в Неговото царство, но по някакъв начин не напредват в Божието призвание. Бог ми разкри начини, по които действа дяволът, за да държи Божиите избраници далеко от техния призив и да не се извърши Господната воля в живота им, според както е писано, че князът на този свят всячески ще се опитва да замъгли умовете на повярвалите.
Дяволът, открай време, е баща на лъжата и човекоубиец. Той е убиец и на Божиите намерения в живота на християните, но понякога го прави толкова хитро, че е трудно да бъде разкрито и разпознато като измама. Най-често неговата тактика цели да ни вкара в много светски грижи и проблеми, така че да не можем да вдигнем главата си от работа. Има един виц, в който се разказва, че когато демоните се събрали на съвещание и се оплакали, че не могат да отклонят християните от тяхната вяра, сам Сатана ги посъветвал да създават колкото се може повече работа на вярващите хора и така ще ги откъснат от основния им призив – да служат на Бога. И това е вярно: постоянно виждам отрудени и измъчващи се християни, които са се нагърбили с толкова много задължения, че не им остава време дори да се наспят, да не говорим за това да чакат на колене пред Господа, да Му се покланят и да търсят волята Му. В бързането си те забравят за славните Божии обещания и постепенно ги загърбват. Многото грижи и работа така са ги обсебили, че изпиват физическите им сили и ги правят едни уморени и отегчени християни, които колкото и да се опитват, не успяват да свършат всичката работа, която сами са си определили за деня. И вечер лягат с неудовлетворение в сърцата, поради липсата на почивка и време за Господа, а сутрин се събуждат с неудоволствие, осъзнаващи, че работата край няма и задълженията тропат на вратата преди самите те да са отворили очите си. Това е първата тактика, която Сатана използва, за да направи християните неуспешни в Божието поприще - да виждат само работа пред очите си, само задължения и отговорности и да нямат време да се потопят в Божиите обещания..
Възможно е да минат години без човек да осъзнае, че е насочил усилията си в неправилна посока. При повечето вярващи хора има едно постоянно неудовлетворение и непрекъснато търсене на вярната житейска позиция, което с годините се задълбочава. На повърхността изглежда, че няма проблеми. Когато гледаш отстрани тези хора, би си помислил, че животът им е успешен и те живеят добре. Но когато сам се вгледаш внимателно в изминалите години разбираш, че не си успял да постигнеш целите си и да реализираш потенциала си, а само си се носил по течението на житейските борби и предизвикателства. Просто – през всичките години си се напъвал да разрешиш всичките проблеми, които са се появявали в живота ти, но не си постигнал почти никакъв успех в света: липсва ти добро кариерно развитие, въпреки, че си завършил с отличие; липсва ти признание и авторитет в обществото, въпреки, че знаеш, че имаш потенциал по-голям от този на хора, разполагащи с власт и определена светска позиция; липсва ти влияние, с което да можеш да променяш ситуации около себе си. Даваш си сметка, че не оставяш никаква следа, която да изяви величието на Този, в Когото си повярвал. И аз мисля, че това е най-големия трагизъм за християнската личност – безславно да премине през този живот.
Всъщност, подобен живот може да се определи по два начина: като поредица от битки за оцеляване или като място на покой, където нищо не се случва. И в двата случая ти не си бил в Божията воля за живота си, а си се опитвал да живееш според стандартите на този свят. Е, дяволът няма да ти даде от царството си, ако ти искаш да издигнеш там за цар Господ Исус Христос. Той, дяволът, ще направи всичко, за да те спре да не напредваш в света. Затова е добре да си зададеш въпроса: защо да позволявам повече да ме подтиска?! Не е ли по-добре да служа на Господа и да приема Неговата воля за моя живот в пълнота?
А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.
Ефесяни 3:20-21
Разсъждавайки върху този проблем осъзнах, че Бог няма такъв живот за нас, Своите последователи. В Неговото слово пише, че всичко ще съдейства за добро, за тези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди. И ако ние разпиляваме силите си за неща, които няма да прославят Бога, то ние сме обречени на нещастно съществуване. Ако си хвърлил поглед на светска кариера, добра позиция в обществената йерархия или богатство и пари, то Библията ясно ни казва:
Не се старай да придобиеш богатство, остави се от тая си мисъл.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма!
Защото наистина богатството си прави крила,
както орел що лети към небето.
Притчи 23:4-5
Всяко едно подобно пожелаване на сърцето може да бъде празна надежда и непълноценно съществуване, което ще доведе безпокойството и недоволството да станат постоянни спътници в живота ти. Добрата страна на подобна ситуация може да се види през погледа на Бога. Бог допуска многото борби и житейски неуспехи, както и покой и безславност, за да разбере човека, че неговото място не е в светски титли и постижения. И ако човек успее да проумее тази истина, ще се откаже от миражите на собственото си разбиране за благополучие. Понякога липсата на напредък, според светските разбирания за такъв, се дължи на Божията възпираща ни сила и най-доброто, което можем да направим е да попитаме Святия Дух каква поука да си извадим от ситуациите в живота ни.
Не се учудвайте, че казвам това! Бог допуска нашите човешки планове да не се случат, за да привлече вниманието към Себе Си. Той, Господ Бог ни държи на едно и също място, защото очаква да погледнем с Неговите очи и да видим къде ще сме успешни според Неговата воля. Но Той насила няма да ни поведе в Своите пътища. Той по-скоро ще ни задържи на едно място, отколкото да ни остави да затънем или да пропусне шанса да спаси и други хора чрез нас. Защото едно от Неговите имена е Любов, любов към нас самите и тези около нас.
Всеки християнин в началото на своя духовен живот е направил изповед на вяра, в която е заявил своето желание Господ Исус Христос да бъде негов Господ и Спасител, но когато навлезем в реалността на физическото си съществуване забравяме за тази изповед. Затова, отново, всеки трябва да си отговори на въпроса: Господ господар ли е на живота ми или е само средство за постигане на моите цели?. Ако честно подходиш, в отговора си ще откриеш истината.
Кога ставаме съработници на Бога? Нека да се върнем на притчата за бисера и да вникнем в думите на Нашия Господ. Два са акцентите, които Господ Исус Христос постави пред Своите слушатели: небесното царство, оприличено на бисер и желанието в сърцето на търговеца да го има, независимо от цената, която ще трябва да заплати. Сам Господ задържа вниманието ни към ценността и стойността на вечните и неизмерими Божии думи, свързани с Божиите обещания за нас. Защото небесното царство се измерва с Божиите непреходни и непроменими намерения за вечен живот с Христа Исуса и личното слово, изговорено към всеки един от нас. Когато проумеем, че Неговата воля и Неговото царство са нашето богатство, когато погледнем на Неговите скъпоценни обещания като на съкровище от бисери и ги пожелаем с всичко що е в нас, тогава може да изпитаме удовлетворение от живота си на тази земя. Но за това е нужно всичко друго да счетем за недостойно, освен волята Божия.
Божиите обещания са извора на жива вода и непресъхващ успешен живот за Божиите служители. Те трябва да ги пазят в сърцето си, да ги ценят като най-голямото богатство, което имат и да се възхищават на Този, Който е верен да ги изпълни. Божиите служители трябва да упражняват вярата си в достигането на тези обещания и тогава биха живели в задоволството на един изпълнен със смисъл живот. Тогава нито многото работа, нито светските грижи ще могат да ограбват времето ни, защото ще сме влюбени в изговореното лично към нас Божие слово. И тогава силите, твърдостта и устояването ще са насочени в посока, в която Бог ще даде тласък, развитие и добри резултати.
Не се учудвай, ако досега си имал много борби, а малко победи и като преосмислиш живота си, ти се струва, че само си оцелявал. Не се заблуждавай, че живееш добре, ако просто нямаш проблеми. Влюби се в Божиите за теб обещания, искай ги, пожелай ги и бъди готов да платиш цената, каквато и да е тя. Никога няма да съжаляваш, че си последвал Христос и си изпълнил Божията воля за живота си. Само така, в края на дните си на тази земя ще можеш да бъдеш доволен от начина по който си живял.
Божиите думи са с истинска и непреходна стойност. Нашето отношение към тях ще определи как да изразходваме времето си на тази земя. Ако ние ги приемем за отбрана скъпоценност, ще се наситим в благоденствие и дългоденствие и задоволство ще изпълва сърцето ни.
Нека Бог да ни благослови.
Автор: Татяна Славова