ДА СЕ ПОСАДИШ
1. Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2. Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
Псалми 1(Протестантски превод, 1940)
Този псалм привлече вниманието ми с описанието на дървото, посадено при потоци вода. В съзнанието ми се оформи представа за това как изглежда такова дърво. То е здраво, силно, голямо, винаги свежо и отрупано с плод. Установих, че Святият Дух насочи мисълта ми към фразата „посадено при потоци вода”. Тези думи говореха не за постоянно прииждащи потоци и реки, а за постоянен стабилен приток на вода на едно място. Думата посадено оформи в мен картина за установеност на определено място и устояване там. И тогава Святият Дух започна да ми говори за устояването и постоянството като условия за здрав духовен растеж в църквата на Господ Исус Христос.
Нека да разгледаме първо процеса на растеж при растенията, а после ще направим аналогия с християнския ни живот. Да започнем от това, защо е нужен коренът на растението. Функциите на тази част от едно растение са основно две.
1. Коренът прикрепва дървото и го задържа към почвата. Колкото по-дълбоко е проникнал коренът, толкова по-стабилно ще е прикрепено дървото. Колкото по-плитък е коренът, толкова по-лесно ще бъде изкоренено дървото.
Исус разказва една притча за семената, почвите и корените на растенията /Матей 13:3-8/. Там Той наблегна на важността на коренната система за живота на едно растение. Естествено, дърветата, като най-едрите представители на растителните видове на земята, да имат нужда от най-дълбоки и силни корени, за да се развият напълно.
2. Коренът изсмуква вода и хранителни вещества от почвата, с което осигурява нарастване на растението и го подготвя да дава плод. Силата, с която коренът изсмуква водата от почвата е толкова голяма, че преодолява земното привличане и изкачва водата по стъблото. Ако тази сила в корена липсва, дървото ще залинее и ще умре. Следователно, дървото като се прикрепи към почвата не остава просто така да си седи, а действа за своето развитие и растеж.
Ние, християните, за жалост не действаме като дърветата. Не се прикрепваме, не пускаме корен и не правим нищо за своето развитие и духовен растеж. Метафорично казано, сме се превърнали в „ходещи дървета”. Днес сме тук, утре – там, а искаме да даваме плод. Но така не става. Ние търсим поучения, които на нас да ни харесат. Постоянно се насочваме натам, където ни е комфортно и е според желанията ни. Затова един път сме в една църква, друг път сме в друга. Веднъж сме в една молитвена група, после – в друга. Днес тези са ми приятели, а утре са други. Само че, каквато е нашата стабилност и постоянството ни, такъв е й нашия растеж. Колкото си по-упорит и последователен в изучаването на Божието слово, толкова и по-голям плод ще дадеш за Божието царство. Колкото повече сменяш мястото си, толкова по-трудно ще пуснеш корен и по-трудно ще пораснеш духовно.
Избери си локална църква, за която отзивите са добри и се знае, че не допуска доктринални отклонения от Словото, и се посади в нея. Остани. Намери си една молитвена група от хора със силен молитвен дух и остани с тях. Ако няма църква там, където си, открий своята Интернет група и стани част от нея. Посвети се така, както се посвещаваш на семейството си. Независимо от проблемите, които имаме, не сменяме всеки ден брачния си партньор, но го правим с църквата, с молитвените групи. Здравословно се расте само ако се посадиш и устоиш.
Намираме си оправдание и обвиняваме, че в църквата правели това или онова, което не е библейско. Или пък имаме нещо против качествата на хората в събранието – този бил такъв, другият пък - еди какъв си. Да, хората, не сме идеални. Идеален е Бог, ние само се стремим да достигнем мярата на духовно освещаване, която Той ни определя. Но ние няма да достигнем мярата на духовна зрялост и да видим плод в живота си ако сме непостоянни и движещи се, в смисъла на „ходещи дървета”.
В една гора има много дървета. И ако ги погледнем те са и различни, и си приличат. Само че едните се намират в средата на гората, а другите са по в края. Тези, които са по към средата са поникнали по-рано, а другите постепенно се прибавят към гората. Кои ще бъдат по-защитени, според вас? Когато дойде буря, вятър, светкавици, всички дървета се огъват, блъскат се едно в друго, чупят се клони. По - крайните дървета, вероятно ще пострадат повече, отколкото тези, които са в средата. Но гората ще остане. Тя ще оцелее.
Така е и в църквата. Ще има трудности и изпитания. Ще има обиди, наранявания, лоши думи. Ще има несдържани чувства и емоции. Може би и проблеми, и кризи в държавата или глобални световни проблеми. Но църквата ще устои и ти ще оцелееш. Защото в Христос, във взаимоотношенията, които се развиват в църковното тяло ще се укрепиш, ще заякнеш и ще бъдеш стабилен и силен. Само в църквата на Господ Исус Христос ще си опазен и защитен. И храна за духа си ще получиш от проповедите и поученията, които ще чуеш. Ако си деятелен изпълнител на Словото ще пораснеш и ще се закрепиш, и ще дадеш плод на точното време.
Сега бих искала да спомена най-честите причини, поради които не се вкореняваме здраво в една църква или в едно събрание.
1. Наранявания от миналото.
Незарасналите рани от преживяни в миналото отхвърляния, горчивина, обиди, несподелени чувства са най-често срещаната причина за бягство от едно място на друго. Това е вид самозащита. Човек се мести, като се надява, че на другото място няма да му се налага отново да страда. Това са нереалистични очаквания. Хората са си хора навсякъде. И както вече казахме, ние, хората, не сме идеални.
2.Егоистични желания.
Имаме собствени виждания и разбирания за това как трябва да се случват нещата. И се стремим да ги наложим да станат по нашия начин. Ето няколко примера: по-комфортно ми е да не ставам при хваление, не искам да се полагат ръце на болни, това да се проповядва, а не онова и т.н. Това е вид контрол. Човек иска да наложи собствените си виждания, без да е овластен за това. Стига се до там, че се хвърлят обвинения към водачите, че не правят нещата под водителството на Святия Дух. Ако не си поставен да водиш, недей да се опитваш и да контролираш. Бог ще се погрижи за събранието Си.
3.Оправданието.
Най-често то звучи така: ”Ами тук нещата не вървят, там е по - помазано.”; „Там хората са по-различни, по-добри.”; ”Там е по-спокойно.” и др. Това е да вървиш по веригата с най-малко съпротивление, както казват физиците. Там където ни се вижда по-лесно. Нека обаче да си спомним по кой път ни учи Исус да вървим, по тесния или по широкия?!
Нека оставяме Святият Дух да ни упътва, а не сами да избираме посоката, водени от собствените си намерения.
4. Пожелаването на очите.
Понякога сравняваме църквите, пасторите, служенията. Гледаме къде има силни духовници, мощни служения с чудеса и знамения и тичаме там. Защото очите ни са видели по-доброто и ние искаме да сме част от него. Сърцето ни е пожелало да опита от славата на другите.
Тези хора, които преживяват чудеса и знамения, проповядват мощно, са платили цена, за да преживеят всичко това. Каква е нашата част в тяхното служение, че искаме да сме там? По-лесно е да отидеш там, където нещата вървят, по-трудно е да направиш нещата да вървят там ,където си в момента. А най-важно е къде ни иска Исус да бъдем.
5.Обърканост.
Когато човек няма изрядни взаимоотношения с Господ, където и да отиде няма да е добре. Пълнотата идва от личното общение със Святия Дух и от откровението за Исус в сърцето, а не от събранието. Нека се стремим към такива взаимоотношения, при които Божието Слово да оживява в нас и да ни променя.
Тези, които често сменят църкви и събрания няма да имат благословението да се вкоренят в Божието Слово. Те ще вземат от тук, от там по малко, ще чуят силни проповеди, ще видят, може би, велики неща, но коренът ще е привременен и слаб. Защото те ще бъдат само наблюдатели на всичко това, но не и участници.
Разбира се, в определени случаи не можеш да останеш в дадена група или църковно събрание, но това може да се случи един или два пъти в живота, ако е повече - говори за невярност и непостоянен характер. Без посвещение - няма резултати. Ако не се посветиш на Бога и не се посадиш на определено място, Бог няма да го направи вместо теб. Който се насили, той ще грабне Божието царство. Другите ще почакат.
Накрая да обобщим кои са условията за здравословен растеж и достигане на духовна зрялост в Исус Христос. Нека отново да се върнем и да прочетем стиховете от псалм 1.
1. Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2. Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
-Уповаваш на Господ Исус Христос във всичките си пътища и търсиш първо Него и Неговата воля;
-Пренебрегваш своите желания и се стремиш с всички сили да изпълняваш Божията воля такава, каквато Бог я дава за теб;
-Поучаваш се в Божия закон ден и нощ, четеш и изучаваш Божието слово постоянно;
-Изпитваш наслада от Божието присъствие в живота си и от знанието, което идва от Божието слово към теб;
-Отказвам да слушаш съвета на нечестивите, отказваш да стоиш в събранието на нечестивите, отказваш да се събираш с присмиватели и хулители;
-Посаждаш се и си верен там, където Бог те иска.
Силата е в устояването и верността. Бог Го очаква от нас. Преди повече от две хиляди години Христос понесе греховете ни на Кръста и сега чака ние да изпълним своята част. Исус търси верни и всеотдайни, такива, които да се вкоренят, да устоят и да бъдат силни в знание, мъдрост, в дела. Те ще променят историята. Другите, които ходят ту тук, ту там или никъде, те нямат принадлежност и идентичност в Христос. Те ще изживеят своя си живот по своите си правила.
Нека Бог да благослови всички ни със сила да устоим на всяко изпитание и трудност и да се намерим одобрени от Бога. Бог да е с нас.
Автор: Татяна Славова