МЕНЮ   Email

Увереност с Бога
християнски проповеди, поучения, молитви, свидетелства и материали за неделно училище

 

КАК ДА ОБЩУВАМЕ ?


(за да предизвикаме интереса на хората, когато им споделяме благовестието)


I. Защо е важна комуникацията?


В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.


Йоан 1:1


Библията ни учи, че всичко сътворено в този свят води началото си от словото. Има сила в изговореното слово. Тази сила може да твори, но може и да руши. Думите имат сила да носят живот или смърт. Притчи 18:21 говори за това:


Смърт и живот има в силата на езика,

и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

 

Да се обърнем към писаното Божие слово и да видим какви примери можем да намерим в него за това, което говорим.


Първи пример:


И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Битие 1:3

 

Бог сътвори света чрез слово. Бог казваше и светът ставаше.

И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Битие 1:28

После Бог благослови Своето творение и му предаде сила за живот и развитие.

В целия Стар Завет словесното благословение е търсено и желано. То определя съдбата на своя адресат. Аврам благослови Исак, Исак благослови Яков, Яков благослови синовете си и така се запечата съдбата на дванадесетте Израилеви рода.

Това е само един мини-обзор за благотворното действие на изговореното слово.

Втори пример.

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Битие 3:1

В този случай словото донесе смърт. Една лъжа и вкарано съмнение доведоха до отделяне на човека от неговия Създател, което е равнозначно на духовно умиране.

Има много описани случаи как изговорено слово, но вече под формата на проклятие, нанася болести, скърби, беди върху творението (Бит. 3:14; 3:17; Второзаконие 27:16-26 и др.).

Това са бегли примери, целящи да ни покажат каква сила притежаваме. Имаме тези две възможности пред нас. Те бяха в устата на Бог, когато сътворяваше света и ние разполагаме с тази сила.

Когато Бог духна жизнено дихание в човека и той стана жива душа, човекът прие и словото на Бога. Думата вдъхна означава още даде от Себе Си, осъществи процес на обмен на живот. Един от синонимите на тази дума в българския език е настройвам. Бог вдъхна от Себе Си, т.е. настрои току що направената от кал фигура да мисли, говори, твори. Бог положи от ума си и от способностите Си в човека.

И почти веднага след този акт на вдъхване на живот човекът започна да освобождава слово към всяка жива твар и така определи съдбата ѝ. С каквото име човек назова живите същества, с това име те си останаха. Бог не промени нищо(Битие 2:19). Виждаме, че изговореното слово имаше силата да определи нечия съдба.

Адам използва устата си, за да запечата Божията съдба върху всяко живо творение и така Божието слово стана плът и се оживотвори. По-късно Бог осъди делата на човека и прокле змията и земята, и това донесе физическа смърт. Беше убито първото животно и хората бяха облечени с кожи.

Мисля, че няма смисъл да разглеждам повече примери. Библията изобилства от такива. За нас е важно да разберем, че сме отговорни за това как ще използваме словото на устата си, защото от това зависи какво ще произведем: живот или смърт, приемане или осъждение, мир или раздори. Ако искаме да сме успешни и да направим хората около нас успешни трябва така да общуваме, че да предизвикваме към действие, водещо до живот и добри плодове.



II. Какво представлява процесът на комуникация (общуване)?

Комуникацията е процес на обмен на информация, който съдържа задължително три елемента:

ГОВОРИТЕЛ - Освобождава информация

КАНАЛ - Протича информация

СЛУШАТЕЛ - Приема информация

Има два вида комуникация: ефективна и неефективна. Ефективната комуникация винаги ще произведе действие. Тя ще провокира и ще въздейства върху слушателите. Неефективното общуване ще доведе информацията до слушателя, но няма да въздейства, няма да има признаци за какъвто и да било отклик, все едно, че не са чули нищо.

При Бог няма неефективна комуникация. Макар че фарисеите не приемаха думите на Господ Исус, те бяха провокирани от Неговите думи и Го убиха. Религиозните хора няма да приемат Божието слово, но винаги ще го чуват. Те ще откликват с отхвърляне или противопоставяне, но няма да остават безразлични. В този смисъл това беше ефективна комуникация, макар и с негативни последици.

 

III. Начини на общуване

 

1.Най-важно е как ще бъде използван канала, т.е. начинът, по който ще се изразим и средствата, които ще подберем. Бог използва директния контакт, Той вдъхна словото в устата на Адам.


И Господ Бог създаде човека от пръст из земята,

и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Битие 2:7


Сътворението върви с директно слово. На Адам не му трябваше време, за да се научи да говори. Той получи словото наготово, от Бога, и Адам проговори и започна да твори с това слово.

 

И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

Битие 2:19

От самото начало Бог постави силата на словото в човешката уста. И както виждаме тази сила е определяща за съдбата на този към когото е изпратена. Това е пример за директна комуникация, която даде добри плодове.

2. Комуникацията може да бъде индиректна, т.е. преразказана. Така направи змията. Тя преразказа думите на Бога към жената и в резултат от истинността на комуникацията се изгуби голяма част и тя беше преиначена.

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Битие 3:1

4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога,

 да познавате доброто и злото.

 

Всяка аудитория се провокира от различни начини на говорене. Само директната информация може да запази своята пълнота от истинност. Преразказаната информация губи поне около една-четвърт от своята достоверност. Днес, когато искаме да поднесем специално послание имаме подкрепата на Святия Дух:

 

И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите,

не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

 

Лука 12:11-12

Директното слово от Бога ще извърши несравнимо повече, отколкото нашите човешки усилия. Добре е да се използва Писаното Божие Слово, защото за разлика от преразказаното То притежава живото-променяща сила. Добре каквото чуем от Господ Святи Дух, това да кажем, стараейки се да не променяме Неговите думи. Ако оставим устата си да бъдат инструмент на Бога ще видим несравнимо повече добри резултати.



IV. Условия за добра комуникация.

1.Опознай аудиторията си: интересите на хората, начинът им на живот. Интересите им ще ти помогнат да намериш интригуваща тема и достъпен език. Исус говореше с притчи, в които споменаваше за семена, ниви, дървета, защото това бяха картини от ежедневието на евреите. Поминъкът на населението в този исторически етап беше свързан със земеделие и скотовъдство.

2.Фокусирай се върху ясно и кратко послание. Многото думи разконцентрират слушателите. Исус говореше с кратки притчи: Матей 13:33.

 

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно,

докле вкисна всичкото.

Не досаждай с многословие. Понякога едно изречение върши повече работа в сърцето отколкото цяла проповед.

3.Бъди интересен. Скучните теми отблъскват. Посочването на греховете – също. Ако докоснеш идолите на човек, то ти ще си спечелиш враг. Така говори истините, че да провокираш интерес, без да затварящ сърцата и ушите на слушателите си. Освен ако не искаш да се конфронтираш с някого, тогава можеш да си позволиш да говориш смело.

 

И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха:

Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост,

и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

Марк 6:2.

 

4. Шест принципа, оставени ни от Исус

Тези шест принципа са в Матей 13 глава и ние можем да ги приложим на всяко едно ниво – семейство, колеги, приятели, познати.

1. Матей 13:44 – опрости посланието, направи го достъпно и разбираемо.

 

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

 

Исус изчисти посланието за Небесното царство. Той търсеше достъпност, а не високоумстване. При условие, че цялото знание е в Нашия Господ, какъв прекрасен пример за семплота на посланията ни оставя.

2.Матей 13:10,11- опознай аудитория си.

10. Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха:

Защо им говориш с притчи?

11. А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

 

Господ знаеше кой какво може да разбере и затова се вглеждаше в сърцата на хората. Познаването на слушателите ще ни избави от излишни спорове и ще позволи да се фокусираме върху целта на посланието.

 

3. Матей 13:1,2 – улови мига.

1. В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2. И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

 

Господ не търсеше хората. Той следеше за възможности и влизаше в тях. Използваше всяка възможност, за да каже посланието Си.


4. Матей 13:54- бъди пример.

 

54. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха:

От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

Животът, който водиш или ще ти отвори врати, за да спечелиш аудитория, или ще те изолира.

 

5. Матей 13:3,24,31,33,37- споделяй пламъка в себе си

 

Друга притча им каза, втора, трета и продължи, докато усещаше, че владее аудиторията си. Не отстъпи. Да споделяш пламъка още означава да бъдеш ентусиазиран. Без страст словото няма да оживее, а то трябва и да възпламенява чувствата, да въздейства върху ума и сърцето на човека.


6. Матей 13:51- търси обратна информация.

 

51. [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

 

Исус провокира към действие, търси отклик. Целта на всяко послание е да бъде чуто и разбрано. Ако остане само чуто-скоро ще се забрави. Единствено ако влезе в ума с разбиране може да бъде запомнено. И на точното време Бог ще го припомни на човека.


V. Причини, които възпрепятстват добрата комуникация


1.Липсата на добра предварителна подготовка. Тогава не успяваме да кажем на хората ясно послание, а обикаляме около темата. Така им губим времето с опити да ги заинтригуваме, с безплодни усилия да задържим вниманието им.

2.Минали неуспехи, които са ни наранили и са причина да се затворим в себе си. В този случай има загуба на увереност. Човек се нуждае от освобождение. Ако лесно раним човек попадне в ситуация, в която да бъде словесно атакуван, най-малкото, което може да му се случи е да загуби концентрация и да не успее да каже това, което наистина е важно.

3.Желание за себеизява. Води до усложняване на посланието. Целта вече не е какво ще разберат слушателите, а говорителят да блесне. По-често е при отхвърлени или властолюбиви хора. Те ораторстват омаяни от собственото си говорене и използват много заучени изрази от прочетени книги или чути проповеди.

4.Наличие на духовен проблем, който води до объркване, подтиснатост, разсеяност, безпокойство, напрежение. Тук е засегната вече личността на човека и първо трябва да има освобождение, после ще дойде свободата в комуникацията. Когато човек се върне към своята идентичност в Христос, ще се върне и способността му да общува. Да не забравяме, че Господ Исус Христос го каза:

 

А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите;

 но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.“

Марк 13:11

 

5. Липса на ясно формулирана цел- какво искаме да постигнем с това послание. Така посланието остава неразбрано и на хората се питат защо им се казва всичко това. Темата на всяко послание е неговата изходна точка. От там се започва, но целта е свързана с това, което искаме да остане в хората. Така че трябва да се знае какво ще се каже и как ще бъде поднесено.

6. Неразбирането с какви средства да се освободи информацията. Това говори за непознаване на слушателската аудитория. Нужна е молитва и вникване в информацията, която искаме да споделим. Една неправилно поднесена информация може да подтисне или унищожи живот като убие ентусиазма в човека и желанието му за напредък. Онагледяването внася допълнително яснота и включва повече сетива, но всичко да става с мяра. Да не се прекалява с нагледни средства и с технологиите.


7. Липса на жива връзка с Бога. Бог знае всичко и може да помогне.

 

Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога,

 Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

Яков 1:5

 

Петър беше неук рибар, но след неговата проповед 3000 човека бяха ужилени в сърцата, а по-късно говори с власт пред религиозните водачи (Д.А. 2 глава и 4 глава). Всеки наш разговор и всяка наша среща може да допринесе за растеж или унищожение в Божието царство. Ако фокусът ни е Господ, ще успеем да постигнем максимални резултати от всеки един разговор.


VI. Обобщение

Не е задължително да си много образован и начетен. Важно е да следваш стъпките по-горе:

- семпло послание;

- ориентирано към нуждите на хората;

- в точното време;

- подплатено с добър личен пример;

- с огнено желание в сърцето;

- търсещо отклик в хората.


Бог да благослови всеки, който е хванал ралото на Божията нива

и да му даде успех в комуникацията с хората, на които трябва да благовести Божието царство.

 

Автор: Татяна Славова