Пастирско сърце

Какво трябва да бъде пастирското сърце? - за това ще поговорим.

     Добрият пастир върши това дело на служение не по задължение, а с дълбока загриженост, милост и състрадание, воден от обичта си. Личните грижи и проблеми остават на заден план и сигурността на стадото става негов приоритет. Затова и от неговата ръка не трябва да липсват „жезъл и тояга“ (Псалм 23:4). За вълка и крадеца тоягата буди страх и предупреждава, но за овцете тя носи сигурност и утеха. Жезълът е показателен за Божия призив. Без жезъл няма овластяване и сила за служение. За жалост много пастори нямат силата от Бога в себе си и от това страда цялата църква. Такива пастори се повлияват от модерни учения и постепенно хората се разпръскват и събранието намалява по численост. Някои пускат лъжепророци в събранията и така неустойчивите и неукрепнали вярващи лесно изпадат в заблуда. Често хора се разочароват и напускат църкви, защото виждат стремежът на пастирът за лично обогатяване. Повечето от напусналите след време отново биват погълнати от света и губят спасението си.

     Добрият пастир може да преведе стадото си дори през долината на мрачната сянка, така че да опази здравето и живота на овцете. Нещо повече - овцете даже няма да се уплашат (Псалм 23:4). Любовта към хората ще бъде изразена с нежни успокоителни думи и топло насърчение и подкрепа дори и в най-трудните за църквата моменти. Той ще е спечелил доверието на събранието и чрез Божието помазание ще доведе хората си до изобилен живот в Исус Христос (Псалм 23:5,6). Сигурността, загрижеността, топлотата във взаимоотношенията, са които ще спечелят сърцата на хората. Добрият пастир познава своите по име, познава нуждите им, болките на всеки един. Той може да върви отпред и неговите ще го следват доброволно. Да бъдат насилвани хората от събранието да правят неща против своите убеждения е неприемливо. Всеки, който е влязъл през вратата Исус Христос ще бъде познат и обичан, наемниците ще останат сами, защото овцете ще се разбягат от гласа, който не познават (Йоан 10:5). Истинският пастир толкова много обича овцете си, че е готов да изложи живота си на опасност, за да опази друг живот (Йоан 10:14,15). Това е призив, това е истинското помазание.

2. Пастирът посреща нуждите на хората и ги снабдява.

     Наемникът идва само да открадне и използва. Не е възможно човек от само себе си да посрещне всички нужди на събранието. Това може да стане чрез Христовата сила. Веднъж влязъл в помазанието от Бога пастирът знае как и кога да нахрани и напои стадото. Когато говорим за паша обикновено си мислим за Божието слово, но това не е пълно тълкуване на стиховете. Исус беше Добрият пастир. Той проповядва на 5000 души цял ден и на свечеряване ги нахрани (Марк 6:34-44). Подобни примери четем и в други пасажи от Новия Завет. Исус насити душите им с Божието слово и задоволи глада на стомасите. Това е Пастор. На самарянката Той каза, че има живата вода (Йоан 4:10,14). Исус говореше за дара от Бога, дара на помазание, живата връзка, която Той имаше с Отец. Именно тази връзка Той щеше да и предложи. Връзката на човека с Бога е, която дава вечен живот. Всеки призован от Бога пастир има това взаимоотношение с Отец и то протича през него като жива вода. Така истинският пастир, а не наемникът, знае чрез Божието откровение какви са нуждите на хората и ги снабдява - били те духовни, душевни или физически. Като слуша Божия глас и върши Божията воля пастирът ще укрепи и вярата на хората в живия Бог. И по естествен път благодарността на хората ще бъде изразена към Бога така, както сам Давид го направи: “чашата ми се прелива“- каза той и още „благост и милост ще ме следват“.

3. Добрият пастир трябва да има в себе си осъзнато

отношение за служене.

     Исус казва, че който иска да бъде пръв трябва да стане слуга на другите. Пастирът трябва да върви отпред и стадото да го следва доброволно и с доверие (Йоан 10:4). Трудно се печели доверие, а всички знаем колко лесно се губи. Но пасторът, който е на разположение на своите, когато са в нужда и с готовност ги подкрепя в техните трудности и изпитания, ще спечели любовта на хората. Исус се дистанцира от тези, които не посрещат нуждите на хората. Той определи като свои ученици тези, които разделят хляба си с гладния; обличат голия; посещават болните; имат насърчение за запрените в тъмница (Матей 25:35-40). Да посрещнеш нуждите на хората изисква разпъване на собствената плът не понякога, а почти винаги и за всеки, без значение от обществено положение или социална принадлежност. Господ сложи престилка и изми нозете на своите ученици (Йоан 13:4,5). Така Той показа какво отношение към своите последователи трябва да има всеки един пастир – отношение на слуга. Така Исус доближи хората до Бога.

без да обясним и другите две качества, които са нужни – кротост и смирение (Матей 11:29,30).

     Пастор с кротко и смирено сърце няма да наложи върху стадото иго, което е тежко и бреме, което е непосилно. Не може да се изисква от хората постоянно да дават десятъци и дарения, да работят за своя пастор или своята църква винаги. Даването не трябва да е предпочитаната доктрина за проповядване. Добрият пастор ще уповава на Бога с цяло сърце и с всичкия си ум. Той кротко и с благ тон трябва да учи хората и смирено да чака да види плод от своите грижи. Ако един човек е в призива на Бога на него няма да му е трудно да носи отговорностите на това служение. Благата реч няма да липсва от устните му, добрата дума ще бърза да излезе от устата му. Исус, нашият Господ, прие всеки, който се нуждаеше от помощ, изцери мнозина и насърчи отчаяните. Той нямаше собствен дом тук на земята. Понякога пътуваше пеш, спеше в лодката. Дори нямаше пари в Себе си за да плати храмовия налог и прати Петър да хвърли въдицата (Матей 17:27). Днес много пастори се стремят към хубави сгради и скъпи коли, нужни им за служението. Не такъв е примерът, който ни остави Исус Христос.