Призванието учител
Господ Исус Христос е наричан с много имена. Всички те отразяват разбирането на хората за това кой е Той за тях. Срещаме имената Спасител, Изцерител, Пастир и т.н. Реших да изследвам кои са най-често използваните имена, с които е назоваван нашият Господ и открих, че те са две : едното вече го споменах, Исус на първо място е Господ, а второто обръщение се оказа, че е Учител. Общо около 30 пъти в евангелията е употребена думата Господ в пряко объщение и около 27 пъти Учител/ в зависимост, разбира се, от превода/.
Кой наричаше Исус Учител? На първо място тези, които Го последваха разпознаха учителското Му помазание. Той от Своя страна ги нарече ученици и използваше времето си да ги поучава/ Мрк.4:38 ; 9:5/. Това беше признание и авторитет. В Матей 9:11 четем, че учител Го нарекоха и книжниците. Садукеите и фарисеите също се обръщаха с „Учителю”/Мт.8:19; Мт.12:35; Мт.22:24; Мрк. 12:14/. Те, в повечето случаи, не бяха с почтени намерения спрямо Исус, но разбираха, че е учител. Учител го нарече и Юда – Неговият предател го разпозна като такъв /Мт.26:25; 26:45/. Исус беше наречен учител и от обикновените хора /Мт.22:16; Мрк.5:35/. Дори и тези, които идваха при Него с нуждите си, те също го нарекоха ”Учителю” и признаха, че словото, което говори е добро /Мрк.10:51; Лк.9:38/. Всички тези хора видяха в Исус нещо, което ги накара да Го назоват по този начин. По какво хората разпознаха в Исус учителя?
„Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.”
Йоан 3:2
Библията ни казва, че никой не може да бъде в определена позиция, ако тя не му е дадена от Бога. Също така и никой не може да вземе върху себе си авторитет, който не му е даден. Човек получава помазанието си от Бога. Учителското помазание не прави изключение. Ефесяни 4:11 ясно говори за това. Не е нужно да си се обучавал дълги години, за да се отвори духът ти и да приемеш помазанието, което ти е определено. То е дар и точно това видяха хората в Исус.
Да видим сега кои са белезите на учителското помазание.
„...защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.”
Матей 7:29
„И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?”
Матей 21:23
1. Помазаният учител поучава с власт.
Много хора говорят в ушите ни, но малко от тях чуваме. Повечето гласове не идват със сила и авторитет и не влияят върху живота ни. Ще чуем тези, които идват от личност, на която е дадена власт. Словото, което идва от позиция на власт е силно слово. То се забива в сърцата и умовете, определя посоки и променя съдби. Слово, което е без нужната сила не е нищо повече от поднесена информация. Само слово, идващо с авторитет, води до промяна. Многото изречени думи разширяват знанията ни. Вярно е, че знания трябва да има, но те лесно могат да бъдат забравени. Няма да бъде забравено слово, което е проникнало в душата, дало е разбиране и е донесло светлина в живота на дадена личност. Зад такова слово стои власт. Коя власт стои зад словото, което ти говориш? Чий авторитет настаняваш в живота на хората? Това са въпроси, над които да се замислим.
2. Помазаното слово се освобождава със сила.
„И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.”
Лука 5:17
Силата, която се освобождава, когато един човек говори, може да впечатлява с промените, които предизвиква. Не говоря за силата, която стои зад словото, а за силата, която е вътре в словото. Тя не се вижда, но се проявява в обстоятелствата, като ги променя. Тази сила е зависима от вярата, която имаме в себе си, и която отключва помазанието. От друга страна, може и нищо да не се случи. Помазанието, обаче, освобождава сила, която променя. Помазанието, което носеше Исус действаше с такава сила, че спираше действието на физическите закони и хората ставаха свидетели на знамения и чудеса. Резултатът беше, че Бог беше прославен. Случват ли се изцерения, освобождения, снебдяват ли се нужди, когато ти говориш? Имаш ли Божията сила да променяш?
Как Исус поучаваше и как да го правим ние?
1. Исус онагледяваше всяко свое поучение. Говореше с притчи, като използваше фигури и образи, близки на културата на времето. Днес, повече от всякога, ни е нужно да сме практични и да направим словото, което говорим приложимо в живота. Ако научим хората да живеят словото, научили сме ги на всичко!
2. Той караше слушателите си да мислят. Много от притчите имаха скрит смисъл и поука, които слушащите Го трябваше да открият. Днес, ако искаме да поддържаме интерес в учениците си, ние също трябва да ги провокираме да мислят, да анализират, да съпоставят, да обобщават, да правят изводи и умозаключения.
3. Исус не се правеше на шут. Никъде не четем за комичност или артистично представяне на Неговите поучения. Много говорители днес повече драматизират и позират на амвоните, вместо да говорят с благ, умерен тон, въздържано и семпло. Има време за всичко, нека не превръщаме църквите в театър.
4. На Исус не му омръзна да повтаря. Поученията Му засягаха все една и съща тема – темата за Божието царство. Той знаеше, че за да поникне семето трябва не само да се посее, а и да се полива. Днес казваме нещо и забравяме после за него. Да не ни омръзва да повтаряме, ако искаме резултати. Родителите най-често в това грешат. Казват нещо и искат да се запомни от веднъж, но не става. Повторението затвърждава знанията.
5. Исус прие Себе Си за учител и с достойнство се обхождаше като такъв.
„Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.”
Йоан 13:13
Дори първо нарече Себе Си учител, преди да признае, че е Божият син. Колко учители днес имат това достойнство в себе си. Днес на учителите дължим повече уважение и признание и добре би било да им го отдаваме.
Нужно ли е да се посветим в това призвание и защо?
Да, нужно е. Всеки, който разбира, че има помазанието да бъде учител, трябва да го направи. Няма значение дали ще си учител на възрастни хора или малки деца. Нужно ти е да познаваш Божието слово и да живееш истините, които идват от там. Често подценяваме детското служение в църквите, но помазанието е едно и също и за големите, и за пред малките. Или си учител, или не си. Ако един човек в зряла възраст види знамения и чудеса, може и да се усъмни, ще изпита нещата. Ако едно дете чуе слово, идващо със сила и види проявена тази сила, това ще го промени завинаги. Трайният плод често идва от там, от където не предполагаме и по начин, който не си представяме. Нека не пренебрегваме малките дечица, а да им служим с любов.
„Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.”
2 Петър 2:1
Ако ние не научим децата на Божието слово, те има от къде да научат това, което не искаме да научат. Информация за всичко има навсякъде. Интернет мрежата направи така, че да бъдат заглушени дори родителските гласове. Светското образование от година на година затъва в неуредици и неразумни твърдения. Учебниците смайват със своите хипотетични твърдения. Заблудителни теории се разпространяват навсякъде. Само да си спомним за една от тях- теорията на Дарвин. На какво учим децата си?! Та ако те наистина повярват, че произлизат от маймуните, на кого очакваме да приличат?!
Ако ние не научим децата на истината, те има от къде да научат лъжата. Много гибелни течения заливат съвременното ни общество. Те поставят човека над всичко и учат, че всичко, което се прави, трябва да се прави в името на човека. Донякъде това е добро, но когато става на въпрос за Бога, най-честото твърдение е за някаква безлична сила. Правилният светоглед е този, който идва от Божието слово. Когато хората поставят в центъра на своя живот Исус Христос и признаят Неговото върховенство, този свят ще се промени. Когато християнските ценности и морал станат отправна точка за възпитание и обучение, ще видим променен и по-добър свят. Но за да се случи това са нужни учители и проповедници, които да дадат знания на хората, идващи от истината на Божието слово.
„Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.”
1 Кор 1:17
За финал искам да споделя нещо, което много ме провокира. Това е стих от Книгата на Еклисиаст.
„Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.”
Екл. 9:10
Когато се замисля за живота на небето си давам сметка, че всичко, което мога да направя тук и сега, там няма да мога да го сторя. Вероятно там ще правим други неща, по-хубави и по-добри, но това, което ми е дадено за тук, за тази земя и за сега, няма да се повтори. Няма да се срещна със същите хора и да имам същите възможности. След физическата ни смърт ни знание, ни мъдрост ще излезе от нас. Всичко, което сме сега ще си тръгне в един момент с нас от този свят. И тогава този свят няма да има възможност да бъде променен чрез нас. Затова сега е „благоприятното време, сега е спасителния ден”/2 Кор. 6:2/. Ако можеш една съдба да промениш, до един живот да се докоснеш - направи го. Утре ще е късно.
Нека Бог да ви благослови и да даде да се умножат добрите ви дела.
Автор: Татяна Славова