Духа не угасявайте
И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.
(ББД, 2005)
Ние, християните познаваме Духа на истината. Когато предадем живота си на Господ Исус Христос Святият Дух идва да живее в нас. И не чрез нашата сила и мощ се случват велики неща в живота ни, а поради способността на Бога да ни води от победа в победа.
Едно от великите служения на всеки християнин е да доведе хора до Христос.
Само с Божията сила ние можем да свидетелстваме за изкупителното дело на Кръста. Можем да разказваме колкото си искаме на хората за Бога, но едва ли думите ни ще имат сила да въздействат за промяна на човешки съдби ако нямаме Святият Дух в нас. Господ Исус Христос го казва в Деяния на апостолите 1:8 :
Но ще получите сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и навсякъде по земята.
(Библейско общество, 2000)
За да бъде ефективно нашето свидетелстване трябва внимателно да пазим отношението си към Святият Дух. Да помним, че Той трябва да ни упътва във всяка истина (Йоан 16:13), Той трябва да бъде нашият Ръководител.
Словото ни предупреждава да бъдем много внимателни във взаимоотношенията си с Бога, защото и нaй-малкият грях и непокорство могат да заглушат Неговия глас. Понякога нашето естество упорито ходи в своите си пътища и ние си угаждаме в плътски страсти: пожелаваме, караме се, държим на своето си, приятели сме със света... и в същото време чакаме Святият Дух да ни говори. Яков ни пита, може ли да тече от нас едновременно сладка и горчива вода (разбирай чиста и мръсна). Няма ли Святият Божий Дух да обитава в чист съд?! Или грехът и светостта могат заедно да съжителстват?!
Ако намразим злото и обикнем това, което е угодно на Бога, Святият Дух ще произведе добри плодове в нас. За тях четем в Галатяни 5:22,23.
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание, против такива неща няма закон.
(Протестантски, 1940)
Нужно е да дадем свобода на Духът да владее над всяка част от нашия живот, да ни контролира. Много хора не харесват думата контрол и казват, че Духът на Бога не е контролиращ. И това е вярно. Не говорим за наложен контрол, а за доброволно предадена власт, когато всецяло се оставим във властта на Бога. Само когато напълно ни владее Святият Дух, само тогава Божията сила може да бъде приложена чрез нас така, че всичко, което правим да е плодотворно за Божието царство. Това трябва да е изпълване в мисли, чувства, съкровени отношения и сърдечни тайни, в намерения, говорене и действия.
Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
Псалм 19:14 (Синодален превод, 1992)
„Всемогъщи Боже, благодарим ти, че си ни открил важната роля, която Святият Дух има в нашия християнски живот. Изпълвай ни и ни съобразявай с образа на Своя Единороден син Исус Христос. Амин.“
Светът не познава Христос и често хората отказват да слушат за Бога. Често те гледат делата ни и по нашият живот правят свои изводи и заключения.
За да свидетелстваме ефективно за Христос е нужно да развием плодовете на Святият Дух в нас. В този свят на скръб и безнадежност любовта, милостта, честността и почтенните взаимоотношения могат да направят повече от няколко часа на говорене. Кроткият и благ характер и смиреното и почтително отношение печелят повече от настойчивото убеждаване. Важно е да изграждаме своя характер така, че самите ние да бъдем добър пример и свидетелство за Бога.За да развиваме правилни взаимоотношения с Бога е нужно да поддържаме молитвения си живот.
Когато пренебрегваме молитвата наскърбяваме Святият Дух в нас. Ако спрем да се молим се прекъсва и директната ни връзка с Бога. Тогава става по-трудно да получим указания и напътствия за живота си. В молитва Духът запечатва Божиите обещания в нас и дава цел и смисъл на нашето съществуване. Молейки се в Духа ние получаваме надежда и мир и влизаме в Божията почивка, като не се лутаме кое как да направим, а Бог работи в живота ни.„Святи Душе, дръж ме близо до Исус. Дръж ме на колене, Боже и не ми позволявай да пренебрегвам времето си с този, когото обичам - Моят Господ и Спасител. Амин.“
Освен важността на Святият Дух за нас самите, важна е и Неговата роля в живота на другите хора. Да не забравяме, че
на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза (I Кор.12:7). Бог иска да служи на народа си и за нас е важно да изострим вътрешната си чувствителност за да приемаме от Бога и да освобождаваме към хората слово на знание, мъдрост или вяра, изцерителни дарби или велики дела. Така църквата на Бога ще се разшири и укрепне, а ние ще сме съработници със Святия Дух. Дарбите на Святият Дух не ни се дават за да ги скрием, пренебрегнем или отхвърлим, а за растеж на Божието царство на земята и назидание на светиите.„Боже, благослови ни да бъдем внимателни към Святия Ти Дух и да сме винаги в готовност и на Твое разположение, за да извършиш делото си чрез нас. Амин.“
Накрая нека да си припомним, че
Святият Дух е нашият Утешител. Неговата утеха се различава от утехата, която ни дава плътта. Плътската утеха води до задоволяване на личните ни желания и страсти. Плътската утеха е угодна на егото ни и е в противоположност с Божията. Когато угаждаме на себе си ще получим плодовете на плътта, изброени в Галaтяни 22:19-21 и крайният резултат е приятелство със света и вражда с Бога.Утехата идваща от Духа никой ум не може да схване. Дори и да е безнадеждна ситуацията около нас, за нас има надежда и спасение. Нашето вътрешно естество тихо уповава на Бога и мир се разлива в душата ни. Това е трудно да се схване с ума, а за света е странно
(II Коринтяни 1:4,5). В тази утеха стояха апостолите и многото изпитания и трудности не им попречиха да устоят в делото до край.
„Боже, помогни ни да не угасяваме Духа Ти.
В името на Исус Христос, амин!”
Автор: Татяна Славова