ДУХЪТ НА НЕЗАВИСИМОСТ
Има ли такова състояние като независимост на духа? Възможно ли е човек сам да владее над дните си и да определя съдбата си? По мое мнение – не. Духът на човека е в постоянна зависимост от нещо, без значение дали е съгласен да приема тази истина. Причината да твърдя това е във факта, че човек е творение, а не е самосъздаващ се. Ако човек се беше самосъздал, ако беше сам на себе си творец, може би щеше да бъде независим. Но Библията казва, че ние сме направени и като творение сами по себе си не сме с достатъчно власт, за да живеем в независимост.
Има още една причина, която подсказва, че човек не е независим. Това се крие във факта, че човек не може да живее в изолация и да се чувства добре. Човек копнее за това да общува и да получава внимание. Няма значение за новороденото бебе кой е източника на това внимание, но без грижи и обучение то ще остане духовно неразвито. Само в контрола на правилния авторитет детето може да стане социален индивид. Ако родителите предварително са предали своята рожба на Бога и самите те следват Господ с цяло сърце, то има шанс детето да израсне като Божий син или дъщеря.
Повечето от нас не са имали тази възможност. Когато бебето се ражда и стане жива душа, тогава става зависимо от греховната природа на своите родители. Давид прозря тази истина и я записа.
Ето родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.
Псалм 51:5
Наследството, което носим от прародителите си Адам и Ева и греховното зачатие на всяко дете от този момент насетне, определят подвластието на човешкия дух. Духът на новороденото става зависим от духът на този свят, от духа на княза на този свят.
Във възраст, когато човек може да направи избор със собствената си воля да следва Господа, Духът на Бога идва да живее в човека и духът на зависимост от светското се замества със зависимост от Бога. Така човек от роб на греха започва да служи на Господа след своето новорождение. (Римл.6:6-23). В същата глава на Посланието до римляните апостол Павел оформя тази истина по следния начин: на когото си се предал, на него ставаш слуга. Павел осъзнава факта, че ние не сме Творецът, за да властваме над себе си. Ние сме част от Творението и имаме сила дотолкова, че да се определим на кого искаме да служим, т.е. на кого да се покорим. Повече не ни е дадено.
От казаното можем да направим извода, че няма независимост за човека. Всеки опит да се мисли за дух на независимост е лъжа под прикритие, а щом е лъжа, значи не е от Бога. Божието слово ясно го казва, че Бог може да освободи творението Си и желае да го направи, но за това се иска смирение и покорство пред Него, което пак си е зависимост, но правилната такава.
Когато отстъпваме от Божията воля и започваме да следваме собствените си желания, прищявки, намерения ние започваме да се противим на Бога и да оставяме духът на този свят да ни завладява. Това хората наричат независимост. С този независим дух човек само се противи на Бога, но става слуга на собствените си предпочитания: да отиде, където си иска, да се събере с когото си иска, да направи, каквото си иска, да каже каквото си иска, да даде милостиня ако иска, да помогне, ако му се иска и т.н. И всички тези фрази започват все с условието „ако аз искам“. Искаме това, което ни харесва, без да осъзнаваме, че желанията ни ни правят подвластни на неправилен господар, чието има е сатана.
Има най-малко три области в християнския живот, в които „духът на независимост“ няма място. Написах думите в кавички, защото в човек има само стремеж към независимост, но не и действително такава.
1. Отношението ни към Бога.
Ако приемеш за вярно Божието слово, ще трябва да се съгласиш, че си Божие творение и като такова, то ти си създаден, за да се покоряваш на своя Създател, да му служиш, да го почиташ и да величаеш Името Му. Това ти би правил с разбирането, че ако искаш самостоятелност, за да си правиш каквото си искаш, този твой Създател, колкото и да е милостив, ще те остави на твоите собствени решения и ти ще погинеш.
И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Йоан 8:36
Истинската свобода е тази, която имаме в Христос, а не извън Него. Този, който ни е създал знае какво е създал и как да се грижи за него. Той ни дава всичко, от което се нуждаем, за да растем и дадем най-добрият плод от своя живот, точно както земеделецът знае как да се грижи за посевите, за да бъдат те опазени и да дадат изобилна реколта. Ако семето не приеме грижата на ръката, която го е посяла, то ще умре сред многото плевели. Ако човек не приеме протегнатата Божия ръка и милостивата Му подкрепа ще погине в този свят на нечестие.
Да нямаш други богове освен Мене.
Изход 20:3
Бог не написа „да нямаш богове“, а написа „да нямаш други богове, освен Мен“. С тези думи Той изключи съществуването на всякаква форма на независимост, като определи, че или на Него ще се покоряваме, или на който си изберем. Божието слово ни дава разбирането, че е възможно съществуването на други божества, освен Господ, които ще имат претенции да мерят равенство с Бога, но Неговото благоволение във втория случай ще се оттегли от нас. Така че, когато говорим за отношението си към Бога има само една дума, която може да го опише – ПОКОРСТВО пред Единствения. Така човек ще получи възможността да се развива в посока на образ и подобие на своя Творец.
2. Отношението към родителите
Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
Второзаконие 5:16
Духът на независимост няма място във взаимоотношенията с родителите. Вярно е, че пълнолетния човек носи отговорността за собствения си живот, но където и да отиде, той си остава син или дъщеря на някого и поради тази причина, че е плод на нечия утроба, той дължи почит и уважение на земните си родители докато е жив. Не казвам, докато те, родителите са живи. Отношението на уважение и зачитане на родителския авторитет трябва да остане в сърцето дори и след като родителите вече не са сред живите на тази земя.
Самата дума „почит“ в тълковния речник на българския език има синонимно значение и като благоговение, преклонение, респект, внимание.
Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си,
той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
1 Тимотей 5:8
Добрият тон, премерените думи, отстъпването пред родителския авторитет не оставят място за независимост. Към всичко това трябва да се прибави и материалната, и морална подкрепа, когато родителите имат нужда от това. И докато спрямо Бог трябва да сме изпълнени с покорство, пред родителите си трябва да засвидетелстваме УВАЖЕНИЕ. А когато тях вече ги няма на този свят техните думи и мъдрост трябва да продължат да ни напътстват.
Разбира се, не винаги ще правим това, което те искат, но винаги ще трябва да държим в сърцата си почитта си към тях. Нямаме правото, независимо как са се държали те, да сме незаинтересовани от тяхната съдба, да пренебрегваме техните съвети, да ги обиждаме или нараняване. Това най-общо се нарича съобразяване и е напълно противоположно на своеволието. То изключва вероятността да пренебрегваме родителските съвети или да не откликнем на нуждите им.
3. Семейни взаимоотношения.
22. Жени,
подчинявайте се на своите мъже, като
длъжност към Господа; 23.
защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата
(като само Той е спасител
на тялото). 24. Но както църквата се подчинява на Христа, така и
жените нека се подчиняват
във всичко на своите мъже.
Ефесяни 5
Бог е постановил ред и приоритети и така е промислил за синхрона в нашия живот. Едно от правилата е редът в семейството. Глава на всяко семейство е Христос, а главата на всяка жена е нейният съпруг. Жената дължи отношение на респект пред думата на своя съпруг. Ако съпругът каже „да“, значи „да“, ако той каже „не“ - значи „не“.
Често ние изместваме своите съпрузи във важни решения, мислейки, че по-добре разбираме нещата. Истината е, че ние жените сме по-емоционалните, докато мъжете са по-разумните. Така Бог е промислил да ни създаде. Ева се поддаде на греха поради своите чувства, а Адам получи заповедта да се грижи за всичко живо и неживо около себе си, поради разума, който Бог Му даде. Не искам да кажа, че жените нямат разум, напротив, те също са толкова надарени умствено от Бога, колкото и мъжете, но често те допускат чувстват да владеят над трезвата преценка. Не емоциите ще решат проблемите, а трезвият анализ и будната мисъл.
Жената е силна в това да обича, да съчувства, да състрадава, да включи емоциите си като ядрено гориво при разрешаване на проблемни ситуации. Но е добре крайната дума за решенията в семейството да има мъжът. И ако жената е добре да се съобрази с крайното решение на съпруга си, то той, съпругът е длъжен да се допитва до Бога.
Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос,
а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
1 Коринтяни 11:3
Ето я и основната линия на подчинение: Бог – мъж – жена. Това не е независимост, а установено правило и ако някой не иска да го следва, то той не отива в независимост, а става слуга на сатана.
Поуката от казаното до тук е в следващия стих.
Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби:
Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
Йоан 10:10
Няма независимост. Има двама господари - единият ще те ограби и унищожи, другият ще те подкрепи и възнагради. Свободната воля на човека решава на кого да се подчини. И това е дар от Бога. Бог те е направил да си свободен, но копнее да вземеш правилното решение за живота си.
Автор: Татяна Славова