ГОСПОД, СПАСИТЕЛ, БАЩА
БОГ - това име се дава на предвечното Същество, Създателят на света, Миродържецът, пред Когото ние сме длъжни да се прекланяме за всемогъществото Му и мъдростта Му /тълковен речник на българския език/. Но освен името Бог Библията Го нарича: Спасител, Господ, Отец. Замисляли ли сме се какво изразяват тези имена?
Нямам намерение да изследвам значението и произхода на думите в другите езици. Интерес за нас представлява смисъла и значението на думите в българския език и тяхната употреба.
Думата Бог в християнството е свързана с представата за Вечносъществуващ, Всемогъщ Създател на света, на който ние отдаваме поклонение и почит. Ние християните вярваме в Един Троичен Бог : Отец, Исус Христос и Святия Дух.
Позицията, която се описва с думата „Бог“ предполага преклонение и почитание пред всемогъществото и първоначалото на всичко видимо и невидимо. Бог е този, Който държи във властта си началото и края на този свят. Той дава смисъл на нашето съществуване. Той прави невъзможното възможно, небитието превръща в материя, вдъхва живот в сътвореното. Или накратко – Той е направил всичко и докато го поддържа, то ще съществува. От тук произлиза и следващото име на Бог – Господ, което често се взема за синоним на първото.
Докато името Бог покрива изначалната позиция на Първосъществуващия, то името Господ разкрива начина, по който ние трябва да гледаме на Него.
Защото Иеова, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар.
Думите Господ и господар в българския език попадат в едно синонимно гнездо. В посочения стих личи смисъла на думата Господ - Той е господар на господарите, над всички тези, които господстват над нас, независимо как са придобили тази власт, независимо дали са човеци или духовни същества и би трябвало да е и наш господар. Смисълът на названието Господ означава заемане положение на свръхгосподаруване и свръхвлияние. Тази позиция изисква и отношение на страхопочитание и предаване в покорство от наша страна, така както един слуга би следвало да внимава на господаря си, знаейки, че същият му мисли доброто, а не злото.
...за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога.
Колосяни 1:10
За сравнение с предходното твърдение, названието Бог, както казахме, предполага почитание за изначално съществуване и извикване в живот и пълнота на познанието от наша страна.
Името Спасител определя същността на Господните дела. Спасението е даром и за него се благодари. Спасението включва и изкупление, и прошка за греховете, и отваряне на нова страница от човешкия живот – живот в близост с Бога. С името Спасител назоваваме Господ в конкретна позиция, касаеща само изкуплението на човешкия род. Господ става наш Спасител, когато го поканим да бъде и наш господар. Изповедта, която трябва да изречем, за да се спасим включва думата Господ.
Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Римляни 10:9
Когато се молим, често използваме и обръщението „Отче“ за Бога. Това е различно послание, което изпращаме. Ние се определяме като Божии синове, защото и Библията така казва:
14.Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15.Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
16.Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии синове.
Римляни 8
Чрез обръщението „Отче“ ние изразяваме нашата позиция спрямо Бог и признаваме конкретна страна от Неговата същност – на любящия баща, който ни обикна толкова много, че ни даде изходен път към завръщане в Неговото присъствие.
Ето най-общо приликите и разликите в значението на думите, които се опитах да опиша:
1. Бог е и Господ, и Спасител, и Баща според християнската Библия, но и Създателят
2. Господ е, който владее и господства
3. Спасител е, който избавя и прощава
4. Отец е, който обича, наставлява и възпитава.
Пълнотата на познаването на Бог Яхве я имаме, когато познаем тези страни от личността Му.
Приемайки Исус Христос за свой Спасител, ние трябва да Го приемем и за свой господар. Когато наричаме Бог „Отче“, ние трябва да Го зачетем и като родителски авторитет в живота си. Частичното познаване на Бог може да се определи като вяра на парче. Пълнотата на християнската вяра включва и другите аспекти, изразени в различните имена на Бог.
Кога Бог е Господ в живота ни? Когато сме предали всяка една област от живота си на Него, когато не сме оставили нищо за себе си. Ако Бог е Господ в определени области от живота ни, а в други не е, то Той определено не е Господ в живота ни. Не може да Го наричаме Господ, а да си правим това, което ние желаем. Пълновластието включва всичко: намерения, решения, действия под Неговото управление, притежания.
Много хора се събуждат с хубави идеи за собственото си благополучие. Други заспиват, чертаейки планове за това как да се сдобият с неща, които ги привличат. Може би трети взимат решения за радикална промяна, която им се вижда добра. Каквото и да намислим, ако не е подкрепено с Божието слово си остава своеволие. Нашата свободна воля не ни се дава, за да взимаме решения, от които да извличаме полза за себе си, а за да правим във всеки един миг от живота си избор на кой господар служим.
Как да поставим Бог на първо място в живота си? Отговорът е само един:
Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам....
На първо място се посочва да слушаме гласа Му. Не се казва да го послушаме веднъж, а се използва сегашно продължително време. Сега, означава постоянно. Всеки миг е сега за нас. Предният миг е минало, следващият е бъдеще, а ние живеем в едно постоянно сегашно време и във всеки миг, който се превръща в това „сега,“ ние трябва да слушаме гласа на Святия Дух. Това би следвало да е наше състояние, което да води до пълно покорство в дела. Във всеки миг сме изправяни пред избори и само внимателното вслушване в Божието водителство може да ни посочи верния път. Ако това стане реалност, в която да живеем ежеминутно, то със сигурност Бог може да бъде наречен и наш Господ.
Господството на Бог се изразява и в сила. Колкото повече място сме дали на Бога в живота си, толкова е по-голяма силата, която получаваме от Него. И обратно – мечтаем за проявления на Божията сила, но не си даваме сметка, че Той не е господар на всяка област от живота ни и затова такава липсва.
Да разгледаме три области на проявление на Божията сила в живота ни, когато сме направили Бог свой Господ, в смисъла на пълновластен наш господар.
1. Получаваме сила за благочестие
5.имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни...
Тимотей 3
Благочестието е свързано със сила в живота ни. Тази сила ни пази от съгрешаване. Тази сила ни дава способността да се противим на всеки грях още, когато се заражда мисълта за него. Господството на Бог носи тази сила за освещаване. Ние сами не можем да се противопоставим на изкушенията. Един човек, който е познал господството на Бога, ще живее живот в благочестие, без да му се налага да се напъва и да се измъчва в неуспешни опити да отблъсне атаките на дявола. Благочестието със сила прави делата на човек праведни и достойни за подражание. Такъв човек заразява с добрия си пример и проповядва благовестието дори и без думи, като прави Христос познат на хората чрез своите дела.
2. Освобождаваме силата на помазанието.
Когато приемем Исус Христос за свой Спасител, Святият Дух засвидетелства това като ни дава от Своите божествени дарби. Всеки получава специфична дарба и на всеки се определя област, в която да служи за напредъка и развитието на Божието царство тук на земята. Силата, с която се проявява тази дарба зависи от близостта ни с Господа. Частичното помазание е това, при което виждаме отделни проявления на Божиите дарби в живота си, но пълното помазание тече тогава, когато в дълбочина сме познали Бог и сме Му дали доброволно и по убеждение да господства над всяка област от живота ни. Помазание със сила има тогава, когато ние нищо не правим от себе си, а оставяме Бог да действа чрез нас, като изцерява, освобождава, променя, снабдява, възкресява, изобщо прави възможно всичко, което за човека е невъзможно. Да освободиш Божието помазание означава да не позволиш нищо твое да застане между Бога и субекта или явлението, към които то е насочено, т.е. да се откажеш от себе си и да дадеш цялото място на Христос.
3. Господството на Бога освобождава сила за благовестие.
Много хора говорят за Бога, но малцина довеждат хора до Христос и още по-малко от тях получават спасение. Това е така, защото действат, водени от своя ум. Ако си отстъпил своя трон на Христос, то Сам Бог ще свидетелства за Себе Си и Неговото свидетелство ще е истинско и докосващо. Ако не си довел нито един човек до Бога, то можеш с основание да се запиташ „доколко Бог е Господ в моя живот?“. Бог познава човешките сърца и знае как да се разкрие на всеки човек, но ние трябва да Го оставим да Го направи, като отстъпим своите мисли, говорене и дела да ги управлява Той.
Благодарна съм на Бог, че ми се откри първо като Господ. Първите седем години от ходенето си с Него се учих само на покорство. Трябваше да се науча на пълно смирение и да стигна до там, че да завися изцяло от Него за всичко. В изграждането на нашите взаимоотношения открих, че Той никога не греши. Осъзнах, че Неговите решения винаги са правилни, дори и да не ми харесват за момента. Убедих се, че моите решения често са грешни и понякога последиците дълго време не можеха да се изчистят. С течение на времето доверието ми в Него все повече нарастваше и заедно с това, аз все повече се предавах в ръцете Му, защото всичко, в което Ме водеше, навремето си беше за добро.
Сега не искам да правя неща, без да съм се допитала до Него. Знам, че съм Го направила свой Господ, но също осъзнавам, че сигурно има още местенца в моя живот и моята личност, които да Му препосветя, за да бъде пълновластен Мой Бог, защото искам „Той да расте, а аз да се смалявам“.
Мисля, че вие, които четете тези редове, не се чувствате като малки деца, които трябва да бъдат водени за ръчичка. Сигурно си казвате, че няма какво повече да направите, но съм убедена, че ако искате още сила за благовестие, благочестие и сила на помазание, то определено има области, в които да поканите Господ Исус да се настани. Нека не забравяме, че посвещението и отговорността, са мерило за господството на Бог в живота ни. Доколко сме посветени да вършим волята Му и доколко имаме желание и сила да носим отговорностите на християнския си живот, са ясни показатели за нашето предаване в Божиите ръце.
Моля се, Бог да ви открие това, което сте пропуснали да направите и да го послушате. Така радостта ви да бъде пълна. Амин.
Автор: Татяна Славова