Хула, отричане, съжаление
(три въпроса търсят отговор)
1.Какво е хула против Святия Дух?
22. Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
23. И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
24. А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
25. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
26. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
27. При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
28. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
29. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.
30. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31. Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
32. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.
Какво е хула против Духа?
Да преписваш делата на Святия Дух на началника на бесовете Веезевул или друг нечист дух.
Делата на Сятия Дух са да създава (Битие 1,2, глава), да изцерява (евангелията), да освобождава (в случая).
Делата на сатана са:
Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно
Йоан 10:10
Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
Йоан 10:1
Сатана не влиза през вратата наречена Исус. Неговата цел е да убие Исус, не да Го приеме и да дойде в Негово име. Той няма да дойде, за да прослави Исус.
13. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
Йоан 16:13-15
Има четири признака, по които да различим делата на Духа от делата на Сатана:
| Святият Дух и делата Му: | Сатана и делата Му: |
| 1. Ще прославят Исус | 1. Ще хулят Исус |
| 2. Ще утвърждават Божията воля | 2. Ще унищожават Божиите дела |
| 3. Ще изцерява и освобождава | 3. Ще причинят болести, робство |
| 4. Ще твори и създава | 4. Ще руши и унищожава |
Кога човек става богохулник? Човек е виновен за богохулство, когато говори за Бог, или за Неговите свойства по един обиден начин; когато му приписва умишлено качества, каквито не Му принадлежат, или когато Го лишава от онези, които му принадлежат.
За да избегне човек подобен грях е достатъчно да има трезва преценка за делата на Духа и действията на Сатана, и да успее да си задава под формата на въпроси четирите белега, които изброих и съответно да си отговаря правилно на тях. Например: Прославят ли тези дела Исус или Го хулят?; Утвърждават ли Божия спасителен план и воля или ги унищожават?; Има ли творчески чудеса на изцерения и освобождения или има болести и демонично натоварване?; Вижда ли творческата съзидателна сила на Бога или се виждат разруха и унищожение?
2. Защо Петър се отрече, но беше възстановен?
Исус го предсказа за Петър. Господ му каза, че преди да пропее петелът, Петър три пъти ще се е отрекъл вече от връзката си с Бога и това стана.
61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62. И излезе вън та плака горко.
Лука 22:61-62
Отричане е да изговориш дума, с която да загърбиш нещо или някого, да се дистанцираш. Но то не означава непременно да посегнеш на нещо или някой. Петър се отказа да признае, че е Христов последовател поради страх за собствения си живот. Но не предаде Исус, а даже се опита да защити Господ от тези, които дойдоха да Го заловят. Спомнете си, че извади нож и отряза ухото на един от войниците. Той, Петър, беше готов да воюва за живота на своя Учител.
А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
Йоан 18:10
Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?
Йоан 18:11
Тези думи малко пообъркаха Петър. Той се смути и не знаеше как да постъпи. Искаше му се да помогне на Исус, а чу нещо, което го накара да се довери, че така трябва да стане с Господ. По-късно човешкото надделя в него, той се уплаши за живота си и когато петелът пропя за трети път, а Господ се обърна и погледна Петър, цялата болка от това, което виждаше и това, което чувстваше, го смаза и той излезе, та плака горко.
Горко - от гръцки означава горчиво, тежко, мъчително. Това беше плач на покаяние и раздиращо и живото променящо преживяване. То не идва със съжаление, а разтърсва в дълбочина човешкия дух и го насочва в друга посока. Ако до този момент Петър беше ученик, след това преживяване той стана последовател, един, който реши да ходи в пътищата, които Исус начерта с живота Си.
Защо Господ възстанови Петър?
Защото Петър разпозна в Исус Месията, Помазаника, Този, за Когото писаха пророците на Израил. Петър ходеше с Исус, гледаше делата, които Господ вършеше и когато Исус Го попита:
15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.
17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Матей 16
Това беше животопроменящо откровение и когато Петър си спомни какво му предрече Господ, че ще се отрече 3 пъти от Него, Петър разбра, че живия Бог беше с него. Отстъпи назад, преосмисли живота си, видя себе си, къде и как стои и по-късно счете себе си за недостоен да умре с кръстната смърт на Исус, а поиска да го разпънат надолу с главата.
Понеже покаяние със сила дойде в Петър и той можеше да даде живота си за Христовото дело, от любов към своя Господ, затова Исус му прости отричането и го възстанови (Йоан 21 глава).
3. Беше ли възможно Юда Искариотски да се спаси ?
3. Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4. Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
Матей 27
Юда стана предател на Исус, Когото според мен не успя да разпознае като Бог. Юда разпозна в Господ пророк и учител и беше негов ученик. Но Юда не видя божествената природа на Господа, а само човек с помазание на пророк. Защо мисля така? Защото ако беше разпознал Господ, докато беше в екипа на 12 Исусови ученици, той щеше да има друго отношение и поведение – щеше да има страхопочитание и ново, променено мислене. Вместо това четем:
4. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6. А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея.
Йоан 12
Юда беше с Исус, получи сила, с която да оперира в свръхестесвеното, беше от екипа ученици, които Исус повече от три години водеше със Себе Си и обучаваше, но не разпозна Неговата божественост. Той видя човека, а не Месията, въпреки, че беше в служение и лично помазан от Исус с дарбите за изцерения, освобождения и чудеса. Ако Го беше разпознал, щеше да има покаяние и нямаше да краде. Освен това още докато беше с Исус Юда се държеше лицемерно. Той не се интересуваше от сиромасите, просто искаше да направи добро впечатление. Съдим, че Христовите думи не достигаха до неговото сърце. Той консумираше това, което получаваше. Консумираше помазание, пари, опериране в чужда власт, но сърцето и мисленето му си останаха същите, както са били преди да срещне Господ в живота си.
Покаянието е обръщане в друга посока, поемане на нов път за нов живот, ново създание в добродетелност и чистота. Покаяние е да желаеш да познаеш Бога и да Го следваш, осъзнавайки, че Бог е святост. Юда не пожела такъв живот, а си остана до край крадец и изменник. Затова и не намери сили да се покае, когато предаде Исус, а отиде и се обеси. Така си нанесе поредно проклятие на самоубийство.
Защо Юда не намери сили да се покае? Юда съжали за човека, така
както се съжалява за всяка невинно пролята кръв. Но това е човещина,
както казват, хуманност. То е добро, но има нещо повече - откровение
за Вечността и за Бог. Истинското Евангелско покаяние или "покаяние,
което води към живот", се състои в това, когато човек чувства печал
за греха си, да скърби за това, че е направил грях, и да бяга от
него с отвращение, в същото време искрено да се старае, като уповава
на Божията милост и на влиянието на Светия Дух, да живее в смирена и
свята покорност на Божиите заповеди и Божията воля. Това покаяние
бива винаги придружено с истинска вяра, и на онзи който така се
покае се обещава свободно опрощение на греха, поради заслугите на
Исус Христос -
Матей 4:17;
Деяния 3:19
Деяния 11:18
Деяния 20:21.
Юда явно не разпозна в Исус Този, за Когото писаха старозаветните пророци - Помазаника Христос, затова не намери сили да се покае. Той мислеше за човека Исус и затова съжали за убийството на невинен човек, а не за своето вероотстъпничество. Затова, защото Юда остана със старата си природа, старото си естество, той постъпи по начин, който го заведе в Ада. Може би щеше да получи опрощение, ако беше намерил сили за освещаваща промяна в себе си още докато беше с живия Исус.
За финал да обобщим:
Когато някой взима на присмех вярата и нейните постановления, когато се подиграва с делото на Святия Дух, когато постоянства да отхвърля Евангелието, да презира Християнството и делото на Духът, той се счита за крайно виновен, и предизвиква оттеглянето от него на Божествената милост, като краен резултат.
И най-големия богохулник, който изпитва благочестива скръб за греховете си, и има желание да ги изповяда пред нозете на Спасителя, може да бъде уверен за изпълнението на истината на Христовите думи: "който дойде при мене, никак няма да го изпъдя“.
Автор: Татяна Славова