Обещаната земя- втора част
/поучение по Новозаветно богословие/
Има много пророчески теми свързани с Божия народ и неговото възстановяване в Обещаната земя. Някои от тях се отнасят до събиране на изгнаниците отново в територията, определена им от Бога и тяхното национално възстановяване (Исая, Еремия, Езекил, Михей – Стар Завет). От гледна точка на юдеите, били дълги години във Вавилон, тези пророчества касаят точно този период на завръщане в Ханаан след Вавилонския плен. Възможно е очакванията на хората да са свързани със световно съживление, което да издигне еврейския народ в световната история. Вместо това при завръщането си израилтяните срещат опозиция в лицето на чужденци, които живеят в земята им. Друго, което отнема от славата на завръщането в собствената им земя е собствената им свобода. Евреите са свободни да възстановят Ерусалим и храма в рамките на персийската империя. Зоровавел, потомък на Давид, ръководи възстановителните работи (Езд.2:5;Агей 1-2). С усилия и много възпрепятстване на еврейската държава е дадена автономия и е построен Ерусалим с новия си храм. Но дали това са заветните Божии обещания?! Не е ли предсказано славно завръщане и не е ли осъщественото само бледа сянка на обещаното?!
В края на Стария завет откриваме, че в разбиранията на юдейската общност има много неясноти относно Божиите обещания. Изпълнението на обещанията чрез Давид и неговото потомство не се покрива напълно с пророчествата от този период. Построен е храмът, съградени на стените на Ерусалим, но обещаното обновление на всичко, видяно и споделено в пророческата есхатология, липсва. Старият Завет завършва без да са изпълнени Божиите обещания. Остава надеждата, че някога в бъдеще Бог ще подейства, за да доведе Своето царство в пълнота.
Старият Завет ни дава нужната яснота, за да получим откровение за изкупителното дело на Исус Христос. Ясно е, че предстои нещо ново и различно, послание за което откриваме в Новия Завет (Мат.5:17). Исус Христос е окончателното и най-пълното откровение на Бога. Учениците Му трябваше да разберат характера на евангелието от характера на Стария Завет (Лука 24:25-27). От друга страна това, че Исус изпълни старозаветните очаквания дойде по неочакван и труден за проумяване начин. Още по-трудно беше и на учениците Му да проумеят как ще доведе царството на Бога.
За да опише идването на царството пророческата есхатология често използва символичното вплитане на картини и образи. Това е причината повечето юдеи да прегърнат идеята за внезапно идване на Божията сила, докато Бог възстановява все още пръснатия народ, като го завръща в Обещаната земя, изгонва всички чужди владетели, връща на храма изключителното великолепие и прави Ерусалим център на света, притегателна сила за всички народи. Когато към тази слава се прибави и очакванията за издигането на Давидовия княз в славно управление и царство можем да започнем да разбираме изненадата в учениците и в еврейската общност при появата на Господ Исус Христос. Очакванията се разминават с действителността: няма славно завръщане, няма въздигане и великолепие. Исус се ражда в ясли, живее скромно и традиционно със семейството си до тридесетата си годишнина, а когато влиза в служение започва да говори за царство, което не е от този свят. Неговата смърт съвсем обърква хората, които са изградили свои очаквания и собствени представи.
Фокусната точка на Обещаната земя е храмът. Той се явява място за среща с Бога, за помирение и възстановяване. Новозаветното послание определя новият храм като храм от друг тип – Словото в скиния от плът (Й.1-14), която ще обитава между хората. Така всички Божии обещания ще се изпълнят в раждането, живота, смъртта и възкресението на Христос. Божието царство се възстановява в Неговото дело и в Неговата личност.
Тъй като Исус е новото творение, Новият Завет набляга на Святият дух във връзка със самия Него. Деяния на апостолите е важна книга за конструиране на библейското богословие за Святия Дух. Книгата започва от мястото на Святият Дух в сътворението на света. Човешката раса е създадена по образ и подобие на Бога, но грехът лишава хората от истинското познание до момента, в който Божията благодат започва работа по спасението на човечеството.
От Старият Завет видяхме, че Духът на Бог беше с народа Му, а това не можем да потвърдим за езическите народи. Така че светът беше разделен на две части: народ с Дух и бунтовни грешници. След възкресението на Христос фокусът се разширява, за да се включат хора, които да се съединят с Него и споделят взаимоотношенията Му с Бог и царството. Централна тема в Новият Завет са спасителните Божии дела, които ще възстановят всички взаимоотношения както са били първоначално и цялото създание ще стане ново. Завършекът на всичко това ще бъде достигнат при завръщането на Христос в слава.
Старозаветните пророци предсказваха идващия ден на спасение, в който ще се разкрие напълно славното царство и Божият народ ще бъде окончателно спасен и усъвършенстван. Новият Завет описва това, като показва, че царството най-напред идва в личността на Исус, продължава да се разширява чрез благовестието в света и едва след това идва явно и универсално.
В периода между първото и второто идване на Исус християните ще живеят в стар свят и ще се бият в много битки: срещу трудностите в света (Римл.12:2; Як.1:27), срещу собствената си плът (Гал.5:17) и срещу дявола (I Петр.5:8,9). Това са битки между две световни царства. Докато не дойде новата епоха съвършено в Христос, старата епоха продължава да съществува. Само при второто идване на Христос старото ще бъде напълно унищожено и заличено. Сега обновлението е частично. То е вътре в християните, които съобразяват себе си с образа на Христос (Кол.3:3-5). Продължава своето прогресивно разширяващо се действие, като обединява всички, които имат вяра в Него и прави един нов свят там където е Той. Тези три етапа на обективно, субективно и всеобхващащо обновление водят към завършека, белязан в цялата Вселена със славното пришествие на Господ. Фактът, че епохата на благовестието е епоха, в която Божието царство е невидимо сочи към необходимостта от Христовото завръщане. Припокриването на двете епохи, битките на двете царства на светлината и тъмнината не може да трае вечно. Очакванията са за времето, когато краят на тази битка ще бъде сложен и реалността на Божието царство универсално видима.
В новозаветното разбиране за Исус телесното възкресение доминира. То стои като ново начало за човешката раса. Всеки, който вярва, ще преживее телесно възкресение и участие в царството (I Сол.4:16-17). Завършекът се явява като събитие, което настъпва, когато Христос се завръща в слава. Сега живеем живот на вяра в Духа, който ще продължи известно време и за който никой не знае кога ще свърши, освен Бог Отец (Мат.24:26). Това е живот на страдание (Римл.8:18), през времето на който цялото творение очаква окончателното изкупление на нашите тела (Римл.8:11;19-23). Възкресението на Божиите деца ще сигнализира окончателното изкупление и обновление на цялото творение – физическо тяло с физическо творение, а не спасение само на душите ни както твърдят гностиците.
Телесното възкресение на Исус ясно насочва към физически компонент на царството. В старозаветните пророчества Исая описва ново небе и нова земя в 65:17 и 66:22, а още в първите редове на Битие откриваме, че Бог създаде такива. Във I Петър 3:13 това се повтаря. Основание за пророчеството на Йоан описано в глави 21 и 22 на Откровение следователно има и в Стария и в Новия завет. Йоан вижда в завършека изпълнение на старозаветната надежда. Има ново небе и нова земя, и нов Ерусалим, които идват от небето (Откр.21:1-2). Новият Ерусалим не е на небето. Йоан го описва като идващ от небето на Новата земя. Това ще направи обновлението пълно (Откр.21:5) и вече няма да има нужда от външни неща като храм, където Бог да се среща с людете си. Божието присъствие ще е навсякъде и е източник на светлина (Откр.21:22-23). Старите образи на Едем се съединяват с тези на Святия град и престол (Откр.22:1-2; Езек.47:1-12).
Нямаме ясна представа как ще изглежда земята. Библията дава малко информация за това. Библейският възглед е за пълно обновление на всичко, на цялото физическо творение и за съд за неверието. За нас християните има значение да приложим благовестието във всяка част от нашия живот. Започваме с Христос и целта е да станем като Него в универсалното ново творение.
И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.
Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава. Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство.
(Колосяни 3:1-5)
Автор: Татяна Славова