ОТХВЪРЛЕН И ПРИЕТ

Избрах това заглавие поради разбирането ми за важността на проблема. От една страна отхвърлянето е проблем на човешките взаимоотношения, а от друга– носи последици и оставя трайни увреждания в човешката душа. Опасността не е в това, че в определен момент от живота си понасяме тежестта на подобно отношение, а в неговата незабележимост и прикритост. Съвременната статистика показва, че над 80% от населението в развитите страни показват белези на емоционална нестабилност:

егоизъм;
манталитет на търсене на удоволствия;
склонност към разрушително поведение;
безотговорност;
липса на самодисциплина;
хронични депресии;
фобии и безпокойства;
да живее в нереален и измислен свят;
пристрастявания към неща и действия;
неспособност да се приспособяват към среда и хора;
рязка смяна на поведението;
натрапчиви мисли;
желание за изолиране и затваряне в себе си;- хронични проблеми във взаимоотношенията.

Тези характеристики дават основание да направим извода, че човек не е получил достатъчно любов и внимание в живота си или е преживял отхвърляне. Те намират израз в поведенчески реакции, които изчерпват силата на човек в опит да се справи с болката в душата си или да издигне стени за самозащита и не му остават сили да даде нещо стойностно и ценно на своите близки.

„Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод. Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.”(Лука 6:43-45)

Отхвърлянето е незабележимата язва на днешното време.

Незабележима - защото е скрита в душата на човека, язва – защото оставя дълбока рана в сърцевината на човешката личност, която може цял живот да не бъде излекувана. Колкото повече горчивината след преживяно отхвърляне остане в човека, толкова повече го трови и се разпростира във взаимоотношения с други хора, като вгорчава и техния живот. Нужно е осъзнаване на проблема и чувствителност, за да се открият симптомите, след което човек да се справи с проблема в себе си.

„Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“ и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него.” (Евреи 12:12-15)

Условно можем да разгледаме проблема за отхвърлянето в 3 аспекта:

душевен (защото там се ражда, в душата);
физически (защото води да физически реакции и последици);- духовен (защото се отразява на връзката ни с Бога).

Колкото и да внимаваме атаките идват към нас ежедневно. С част от тях се справяме, но други пропускаме. Те идват от чужди и от близки хора, от тези, с които работим и дори от хора в църквата, която посещаваме. И колкото и да се пази човек нараняването все пак идва под една или друга форма.

Думата „отхвърляне” може да се обясни с думи като: отблъсквам, отстранявам, измествам, отмахвам, отдалечавам, изключвам, изпъждам, отнемам.^¹ Да си отхвърлен означава да си изтласкан със сила от неща, които ти принадлежат.^² Човек е направен по подобие на Бога (Бит.1:26), а в 1 Йоан 4:8 четем:„ Който не люби, не познава Бога, защото Бог е любов.” Значи ние сме създадени, за да отдаваме и да приемаме любов. Но когато се отнеме това право от някой човек той бива изтласкан извън своята предопределеност, в чужда територия. Това не може да доведе до нищо добро. Най-общо последиците могат да се опишат с наскърбяване, отчуждаване и горчивина в душата. Ако се опитаме със собствени сили да получим признание и любов обикновено става обратното- нараняването се задълбочава.

Душевното състояние на отхвърления човек се отличава с негативни емоции и чувства. Често е обладан от неоснователни страхове и безпокойства. Затваря се в себе си тогава, когато трябва да е активен във взаимоотношения, а става арогантен и агресивен, когато трябва да замълчи. В разговори и спорове обича да доминира. Търси всички възможни начини да привлече внимание и одобрение, като включва ефекти в поведението си, говоренето си, външния си вид. Това са реакции, които идват като последица от незапълнена душевна празнота. Такъв човек може да не осъзнае проблема си, но осъзнава каква е нуждата му и се стреми да я снабди. Най- голямото страдание е поради това, защото му се струва, че отдава любов, а никой не му отвръща със същото. Всъщност той не знае да обича, защото не може да даде нещо, което не е получил. Отхвърленият човек няма правилното разбиране за любов. Колкото и внимание, топлина, доверие и нежност да му дадем, ако не получи приемането и любовта, която му е била отнета, този човек ще бъде като бездънна яма, в която колкото и да се налива, тя все пресъхва и никога не се изпълва до горе, никога не казва „стига”.

Емоционалното страдание често бива последвано и от физическо. Негативните емоции и чувства, безпокойствата, страховете изсмукват силата на организма.

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.”
(Притчи 17:22)

Страшно е когато си под проклятието на отхвърляне! Опитваш се да правиш правилните неща, но начинът, по който се действа, води почти винаги до провал. В действителност човек хвърля много усилия, а няма желания резултат. Като че ли насреща стои невидима стена, която не може да бъде преодоляна и никога не се достига до уважението, приемането, почитта към която се стреми.

Отхвърлянето може да е започнало още преди зачеването, може да е от момента на узнаване за нежелана бременност, а може и да е дошло покъсно в човешкия живот. Резултатът е един и същ- вместо да се преживее живот на радост и удовлетворение има болка, страдание и грях. Често болната по този начин душа става проводник на болести и за тялото. Нека за момент да си представим колко е голям копнежът за приемане и оценяване, а вместо това идва чувство за пренебрегване, незачитане, неразбиране. Какво ще направи един човек, който години наред живее с тази липса? Най-вероятно ще потърси взаимоотношения на приемане на неправилни места. Знаем как в хазартните клубове умеят да взимат парите на хората с усмивка? Виждали сме момичета, които отварят обятията си щедро предлагайки плътски наслади. Рекламите подмамват с всякакъв вид изкушения.

Неудовлетвореността и нестабилното емоционално състояние притискат душата. Нуждата от любов пречи да се развиват нормални взаимоотношения с хората и се поема по пътя на най-малкото съпротивление, като човек намира своя отдушник в цигари, алкохол, порно, хазарт, проституция и какво ли не още. Защо хората пушат? Ако попитаме някой най-честия отговор е:”За успокоение”. Успокоение от нерешени проблеми, от липса на удовлетворение. Човек, който е зачетен и уважен той не робува на страсти (освен ако не е разглезен).

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълноражда смърт.” (Яков 1:13-15)

Когато веднъж, макар и за малко време, отхвърленият човек усети внимание, лесно е после да се върне на мястото, където това усещане е пробило в душата му. Дори и съвестта му да го изобличава, той пак се връща в казиното, за да изхарчи поредната си заплата, пак търси лесна любов или опиата, който да му донесе лекота в душата. Така грехът все повече го завладява, способността да се съпротивлява намалява и резултатът е разруха под форма на дългове, болести, смърт. Излиза,че гореспоменатите думи на апостол Яков са актуални и днес.

ИМА ЛЕКАРСТВО ЗА БОЛНАТА ДУША!

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.” (Исая 53:3-5)

Исус беше отхвърлен, за да бъдем ние приети. Народът, който Той изцеряваше го предаде на разпъване. Това не беше добра отплата за чудесата, които направи. Исус беше предаден от своите си. Юда беше негов ученик. Старейшините и църковните водачи искаха Неговата смърт, защото имаше много последователи и това ги съблазни. Те даже Го нарекоха богохулник. Беше отхвърлен от собствения си баща, от Бог Отец, когато увисна на кръста, но „завесата на храма се раздра”(Матей 27:51) и пътят, който води нас в обятията на Бог Отец беше отворен. Бог загърби всичките ни грехове и ни прие с любов поради съвършената жертва на Сина си.

За нас хората има два начина да опитаме от Божията любов и да бъдат изцерени душите ни:

–Ерихонският път – чрез свръхестествено, чудодейно докосване; –Голготският път -обновяването на духа и ума на духа ни.

Голготският път събаря крепостите в ума ни пласт по пласт, мисъл по мисъл. Най-голямата пречка пред изцерението на душата е гордостта. Човек вижда проблемите в другите хора, но не вижда и не осъзнава своите проблеми. Гордостта обвинява, но никога не търси причини в себе си, въпреки, че отхвърлянето се лекува отвътре навън. Трябва да знаем, че то започва с изцерение в собствената душа и после се проявява във взаимоотношенията с другите хора.

Ето стъпките, които водят до изцерение от отхвърляне.

1.Трябва да има Гетсиманско преживяване. Това е времето, в което съкрушението и отчаянието ни обземат напълно и ние узряваме за промяна. Осъзнали сме проблема и вече осъзнаваме собствената си невъзможност да се справим с него. Точно в това време се пречупваме в духа. Вземаме решение за промяна и пълна отговорност за действията си.

Това е време, в което осъзнаваме, че ще има разпъване на душата.

2.Осъзнаваме, че трябва да приемаме хората, каквото и да ни причиняват. Те ще ни предават, ще ни обвиняват, ще се опитат да ни използват за своите цели. Бог допуска това, за да ни смири и да осъзнаем, че имаме нужда от Неговата сила и слава.

3.Нуждаем се от някой, който да ни подкрепи. Поискайте от Бог да ви прибави човек, който да се моли за вас, да ви съветва, да ви насърчава, за да можете да преживеете болката от нанесените рани.

4.Започва процес на разпъване. Най-често отново хора ни го причиняват. Трябва да се пазим от огорчение и негодувание. Бог допуска това, за да ни изяви къде са корените на неуспехите. Даваме обяснения за постъпки, изповядаме грехове, покайваме се. Молете се за хора, които да ви приемат и обикнат безусловно. Те ще видят агонията на душата ви и изтощението от процеса на разпъване и няма да ви критикуват, а ще ви подкрепят. Това е много болезнен етап. Усещането е за изтощение и предстоящо умиране. Умира егото.

5.Крепостите, които са живели в нас се рушат. Спираме да обвиняваме другите за собствените си неуспехи. Разбираме собствените си негативни емоции. Разбираме, че ако се фокусираме върху проблема, а не върху решението ще му предадем нова сила и живот. Търсим корените на проблема не в другите хора, а в Божията гледна точка. Започваме да осъзнаваме собствената си отговорност за собствения си живот и безусловната любов на Бога. Важно е да развием добра вътрешна чувствителност към действието и присъствието на Святия Дух в нас. Чрез молитва, четене и размишление върху Божието слово да навлизаме в нова свобода на взаимоотношения с Бога. Чувстваме отмахването на товари от душата си и освобождение от мрачни мисли и тъжни преживявания.

7.Обличаме се с характера на Христос. Това може да бъде незабележима за хората около нас промяна. Все още може да ни се струва, че нещата се развиват по старому, но истинската ни същност започва да пробива. Осъзнавайки безусловното приемане на Исус и Неговата безгранична любов към нас ние вече преживяваме заздравяването на душевните си рани. Спомените все още стоят, но болката я няма. Няма я и тази голяма нужда от приемане, защото Бог е до нас. Той е в нашето ежедневие и ние вече преживяваме присъствието Му. Има успокоение и почивка в Исус. Усещаш, че не си сам.

8.Настъпва промяна в позицията и властта. Без старите крепости в душите ни ние живеем възкресенски живот. Простили сме на всички, включително и на себе си. Имаме сили и помазание да служим и на другите в областите, които са ни държали в плен. Най-големите ни поражения стават най-големите ни успехи. Бог използва натрупания ни опит, за да помагаме на други хора със същите проблеми.

В края трябва да си припомним,че процесът на освобождение не може да бъде осъществен без вяра. Тя ще ни подтикне към правилните решения и действия. Тя идва с надежда и носи любов. Тези трите (вяра, надежда, любов) ще ни помогнат да устоим на изпитанията и изкушенията, които ще продължат да идват в живота ни. Разбирането за безусловната

Божия любов е условието, за да се излекува човек от раните на отхвърлянето, а приемането на тази любов го изцерява, за да може да осъществява пълноценни и трайни взаимоотношения с хората.

Използвана литература:

1.Фрост, Джак. „Откриване на крепостите на горчиви корени”. Ловеч, издадено от ХФ „АНИМ”, 2008 г.

2.Принс, Дерек. „Божието лекарство за отхвърляне”. София, издателство „Ди Пи Ем – ЕООД”, 2002 г.

Автор: Татяна Славова

←обратно в раздел "Божието царство"