Приоритетите в Божието царство
Днес ще поговорим за Божието царство и за нещата, които са важни в него. Ще се опитаме да обясним как Бог е подредил приоритетите на царството като използваме за основа на нашите разсъждения Божието слово. За целта нека прочетем следните стихове от книгите Изход и евангелие на Марк:
„1. Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:
2. Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
3. Да нямаш други богове освен Мене.
4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
7. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10. а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11. защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина, затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12. Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
13. Не убивай.
14. Не прелюбодействувай.
15. Не кради.
16. Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
17. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”
„29. Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31. А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.”
Има световно царство – има и Божие царство. Има световен ред – има и Божествен такъв. Всяко царство има своята йерархическа подреденост и структура, свои разпоредби. Ценностната система на всяко царство е различна. Това определя и съдържанието, и стойността в морала и нравствеността на общностите, които живеят по свой избор в определено поданичество. Като християни ние сме посланици на Божието царство на земята и съблюдаваме Неговите приоритети в своя живот.
Първи приоритет за нас е БОГ.
Той е царят. Той има пълната власт над нас самите и над всичко около нас. Всичко, което правим и за което мислим трябва да има една прицелна точка – прославата на нашия Небесен Отец в името на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Синът възлюби Отец и извърши всичко според Божието намерение, за да спаси човечеството от погибел. Така Той ни остави и пример как да вършим Божиите дела – без страх, без колебание, като се раздаваме до край. Исус ни заръчва нещо повече – на усилията си да извършим Божията воля да прибавим и любов, която да е безрезервна, всецяла и всеотдайна. Ако има нещо по-важно от Самия Бог за нас, нещо по-търсено и жадувано от Неговият глас и Неговата воля, то ние не сме го поставили на първо място. А в Божиите заповеди ясно е казано да не поставяме никой и нищо между нас и Бога, защото в мига, в който го направим, това става нашия идол. И така остава ни да почитаме и обичаме Бога с всичкия си ум, с цялата си душа и сърце. Ако го направим то ние имаме доверие в Нашия Създател и това е единственият начин да Му угодим (Евреи 11:6).
Втори приоритет в Божието царство е човекът.
Като казваме това имаме предвид всеки един от нас. Ние сме важни за Бога. Ние сме направени по образ и подобие на Бога, за да разнасяме Неговата слава по земята (Битие 1:27). Но за да стане това видимо проявено трябва вътрешният ни човек да се новороди и да поеме пътя на освещаването си. Освещаването за естествения човек тръгва от спазването на десетте Божии заповеди, които ни дават най- общо разбиране за това що е грях: лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Заповедите имат една цел - да се отделим от греха и разберем кое е Богоугодно. Оказва се, че е угодно на Бога да Го слушаме и да вършим волята му (Второзаконие 28-1 и 14 стих). В Новият Завет Исус се обърна към Своите ученици с думите:
„13. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.” (Йоан 16)
Заключението, което можем да направим е, че за Бог е важно да развием правилни взаимоотношения с Него, в резултат, на което Той обещава да се погрижи за всичко, касаещо нас и обстоятелствата в живота ни. Исус обедини закона в 2 заповеди: ,,Да възлюбиш Господа с цялото си сърце...,, и ,,Да обичаш ближния като себе си,,. Така Исус постави между Бога и хората, като наши ближни, всеки един от нас поотделно. Той постави теб, постави мен. Бог ни обича такива каквито сме. Той „...толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“. Ние сме важни и ценни за Него. И е добре да го знаем.
Трети приоритет са хората около нас.
Тях ние трябва да обичаме и почитаме, както вече казахме, ни повече, ни по-малко от самите себе си. Това, което правим за себе си, за да ни е добре, това трябва да се стремим да правим и за другите. Това, което не искаме те да ни причиняват, нека и ние не го правим на тях. Но не към всички хора трябва да се отнасяме по един и същ начин. Имаме близки, които се нуждаят от по-специално внимание и такива, на които трябва да се притечем на помощ, когато имат нужда от нея. Най-близките ни хора са съпругът (или съпругата) ни. Адам изговори думи още в Едемската градина, които Исус препотвърди в Новият Завет(Битие 2:24 и Матей 19:4-5). Следват децата, които са част от семейството ни. Тях трябва да възпитаваме така, че да ги научим на благочестие. Родителите ни са толкова важни, че Бог ги споменава в заповедите. Това е и заповед с обещание за дълголетие, ако ги почитаме. За семейството ни Павел казва, че който не се грижи за домашните си е по-лош от неверник(I Тимотей 5:8). Не е достатъчно само да развием отношение на обич, уважение и почит към нашите близки, но трябва да вършим дела, които да са изява на тези чувства.
Четвърти приоритет са вярващите хора.
Те са наши братя и сестри в Господа. Те са сънаследници с нас в Божието царство.
„11. А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.” (Лука 3)
Това Исус изговори на юдеите, които имаха страх от Бога.
Пети приоритет са невярващите хора.
Към тях трябва да се държим така, че да изявим Божията любов. Странниците да приютяваме, гладните да храним, болните и немощните да подкрепяме(Матей 25:34-46). Всяка човешка душа е ценна за Бога и целта на нашия живот е да доведем колкото се може повече души до спасение. Това не става само с проповеди и поучения, а и с добри дела, произтичащи от нашата вяра.
Това са основните приоритети в Божието царство. В Божието царство парите и материалните притежания не са всред важните приоритети. Те са последица, награда за послушание. Важни са душите на хората, тяхната личност и индивидуалност, защото те са частица от Божието естество в нас. Тялото е от пръст и в пръстта ще се върне, от къщите и колите ни нищо няма да остане, но Божията правда и Божията истина ако ни изпълнят ще ни направят плодоносни и победоносни хора в Христос Исус.
Мирът на Бога да е с всички вас.
Автор: Татяна Славова