Свободният човек
Свободата има различни измерения. Едни я виждат във възможността да живеят без ограничения, други я разпознават в правото да избират. Има и свобода на движение, на мислене. В ежедневието с думата свобода назоваваме възможността на отделния индивид да изявява себе си. Но аз искам да поговорим за духовната и душевната свобода на човека, като това, което ще ви предложа, е по-скоро принципно слово, макар и да има своите житейски измерения.
По какво можем да познаем духовно освободения човек? Какво е неговото поведение? Как разговаря? Как се държи с хората около себе си?
Отговорите на тези въпроси могат да се поберат в една фраза: Свободният човек е балансиран. Това личи в проявленията на неговите чувства, настроения, емоции и в неговото поведение.
Чувствата си свободният човек изразява уравновесено. Той не се влюбва до полуда и не прави глупости, които да оправдава с любовта си. Йоан 3:16 ни казва, че Бог много обикна хората, но направи ли нещо безразсъдно? Не. Напротив – извърши делото на себеотрицанието тихо и смирено. За любовта на Бога към хората четем в едно от посланията на апостол Павел.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
I Коринтяни 13
Тази любов е пример за подражание за нас. Ние също можем да се обичаме без да се гордеем и без да се раздразняваме. Любовта, с която свободният човек обгръща хората около себе си е носител на повече почит и уважение, както и на търпение и милост. Духовно свободният човек може да прозре в измамата, може да разбере, когато го лъжат, но това не го наранява, а само отнема радостта му за определено време. В истински свободния човек няма егоизъм и подли намерения. Чистотата на сърцето и мислите му са изворът на неговото спокойствие. Чувствата са утаени, спокойни и правилно контролирани. Дори и многото удари не го отказват да върши правилните неща.
Не е така с демонично натоварени хора. Те могат да бъдат най-малкото манипулативни в отношенията си с другите. Могат да изявяват чувствата си невъздържано и буйно. Те търсят обяснения и не забравят миналото. Биват злопаметни и натякват какво е било. Не търпят това, което не искат и дори могат да са агресивни и арогантни. Ядосват се и от най-малкото и никога не са истински спокойни и уверени в себе си. Познавате ли такива християни?
Можеш да познаеш един истински свободен човек по неговите настроения. Те са балансирани, а не променливи. Няма големи амплитуди в начина, по който реагира, независимо от екстремността на ситуацията. Балансираният израз на настроения се състои в умението да се въздържа от необмислени думи и действия. Преди да направи каквото и да е, такъв човек първо обмисля ситуацията от възможно повече страни и след това взима разумни решения. Говори, след като има убеждение, че е напълно прав в преценката си. Внимава как се държи с хората.
Обратното е при обладани хора. Те крещят и са гневни, когато събитията ги сварят неподготвени. Говорят високо и с рязък тон. Показват динамика на настроения, които може да са ту весели, ту тъжни; ту яростни, ту привидно спокойни. Не се съобразяват с другите, а дават свобода на собствената си воля, която в повечето случаи е подчинена на демон. Изсипват купища думи, но малко от тях са добре обмислени. Повечето са празни приказки, лъжи или грубости. Често в присъствието на такъв човек ставаме неспокойни и внимателни. Пример за подобно поведение виждаме в човека, когото Исус освободи от многото бесове. Забележете какво се казва в стиховете: този човек крещеше, буйстваше, не владееше над постъпките си.
2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4. защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
Марк 5
Емоциите при свободния човек също са уравновесени. В неговото поведение няма възходи и спадове на емоционалност. Той не се гневи и не е нервен. Изразява свободно емоциите си като внимава да не обиди хората около себе си. Дава си сметка за стойността на човешката душа и щади личността на другия. Внимава какво и как казва (Яков 3:2). Разбира се не винаги можем да запазим спокойствие. Има екстремни ситуации, при които неволно изпускаме нервите си. Важното е да не нараняваме хората около нас и бързо да търсим изходен път от създалата се ситуация. Това е и записано в думите на Павел, който ни учи как да изразяваме своя гняв без да съгрешаваме.
Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви...
Ефесяни 4:26
Имаме примери в Библията за това как Сам Бог се гневеше. Винаги когато четем тези стихове откриваме, че целта на Бог е да превъзпита, усъвършенства и изгради човешката личност, а наказанието е само част от дисциплината (Притчи 13:24). Има разлика между родител, който дисциплинира децата си и такъв, който крещи при най-малкия повод. Когато имаме налице тази невъзможност да се овладеят емоциите, тя рефлектира в поведението. Тогава се прибягва до грубост, телесни наказания, малтретиране от страна на по-възрастния. Това показва необходимост от освобождение при него.
При децата ситуацията е по-различна. Палавото дете може да бъде просто жизнерадостно и по-темпераментно. Децата трудно се сдържат. За липса на свобода при тях можем да говорим едва когато забележим системни прояви на инат, контрол над други деца, желание за властване, малтретиране на по-слабите и други подобни, които сега няма да уточняваме.
Да се обърнем отново към словото.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
Римляни 14:17
Това е свободата за един човек. Нейните измерения са в границите на Божието царство. Истински свободния човек балансира чувствата си, емоциите си и поведението си под влиянието на тези три категории - правда, мир и радост - с помощта на Святия Дух. Присъствието на Святият Дух в живота на един човек е залог за неговата свобода.
Нека да обобщим казаното. Балансът в поведението на един човек е в неговата възможност да се сдържа, да умее да изслушва, да взима правилните решения и да ги привежда в изпълнение с кротък и благ дух. Исус правеше нещата по този начин.
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Матей 11:29
Да си кротък и смирен означава да си готов да живееш под авторитет. Исус го правеше, като зачиташе волята на Бог Отец. Той взимаше Своите решения винаги съобразявайки се с Баща си. И живееше в свободата на царството тук на земята. Ако ти си готов да се поставиш под Божията власт и да зачиташ Неговият авторитет, то ти си свободен човек. Ако си възрастен и направиш Божието слово свой авторитет, то твоите решения ще са плод на съвместният ви труд със Святият Дух. Бог ще е този, който ще те наставлява и води и ти ще си балансиран, уверен и устояващ. Ако си дете ще се наложи да зачиташ решенията на своите родители, които имат за цел да те изградят и направят успешен. Важно е да си отворен към поправление. Дух, който е способен да приема поучение ще укрепва и ще се утвърждава в свобода.
Дано Бог направи така, че правда, мир и радост да ви изпълнят. Амин.
Автор: Татяна Славова