Църква според модела
Църквата е най-невероятната институция, която Бог избра, за да изяви Своето откровение на света. И до днес тя си остава Божия начин за достигане на неспасените.
В исторически план църквата е създадена още при Сътворението, макар и на пръв поглед да не изглежда така. Но Бог създаде човека, за да владее над земята и да установи Неговото царство. Целта на Бог винаги е била да сътвори общност и да ѝ изяви Своите намерения. По-късно Бог избира юдейския народ и във времето, когато оформя еврейската нация вплита своите Божествени принципи в живота на цялото общество.
Основното, което всеки юдеин трябва да прави, виждаме в живота на Ездра. Той познава Писанията добре, стреми се да живее според Божието слово и да изпълнява дара на служение, даден му от Бога. Цялата история на Божия избран народ следва този модел. Бог остава в центъра на човешките взаимоотношения и по-късно, когато е построен храма. Синагогите, от своя страна, се превръщат в място на обществен живот. Всичко в живота на евреите има своята духовна определеност, а фокусът на обществото е Бог и Неговата воля.
Идването на Исус е във време, когато законът се оказва недостатъчен, за да се справи с греха. Веротстъпничеството бележи връх и религиозността измества поклонението (Исая 53:6). Хората се нуждаят от вътрешна промяна, от изчистване и доближаване до Бога. Исус не идва, за да отмени закона (Мт. 5:17), а за да изпълни писаното слово. Той има откровение за намеренията на Бог Отец да даде възможност на грешните хора да получат опрощение на греховете си и спасение.
Когато започва да изявява Божието царство на земята, Исус следва модела на пророците. Той добре познава Писанията, дотолкова, че може да поучава върху тях (Лука 4:16-21). Със сила, знамения и чудеса потвърждава, че е дошъл от Бога. Вниманието Му е насочено не просто към множествата, а да подготви ученици, които да разпространят Неговото учение. Исус изразява в пълнота плана на Отец, чиято цел е всички народи да завладеят наследството, подсигурено им от Кръста. Той се стреми да вложи в духа на своите последователи откровение за Себе Си като за Божий син, Спасител и Месия.
Исус не търси тези, които не искат да бъдат намерени, а онези, които търсят истината за целите на установяване на Божието царство и служението в него. Вътре в общността на евреите Той сформира нова общност от ученици, на които изявява, че трябва да се чувстват и държат като братя. Показвайки им пример за живот, в определен момент Исус им прехвърля Своя авторитет и овластени ги изпраща да служат (Лука 10:2-12 и 10:19). Така Божието царство бива изявено на определена група от избрани последователи, а чрез тях и на сънародниците им.
Нека уточним: църквата се създава като носител на ценностите на Божието царство тук на земята. След идването на Христос това става като човек приеме с духа си откровението за Божия Син. Тогава животът му се трансформира и той осъзнава какво е спасението, живот в царството и какво е да си част от църквата на Бога.
В края на земното Си служение Исус дава великото поръчение на учениците - да ходят в Неговите пътища и според както Ги е наставлявал. Исус им насочва вниманието да живеят така, както Той е живял.
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века.”
(Мт.28:19-20)
Исус не остави поръчение за строеж на сгради, за събиране на десятък, за откриване на дарителски фондове, а каза на учениците си да занесат Благата вест до всички краища на земята и да правят ученици. Спасението вече не принадлежеше само на избрания народ, а беше разгърнато в мултикултурен и мултиетнически план. Наследството от Кръста беше дадено на всеки, който би повярвал в Христос, независимо дали е евреин или езичник, независимо от пол, общност или народност.
Днес пред църквата има големи предизвикателства. Малко разбираме за ролята и за мисията ѝ. Прави се компромис със святостта. Проповядва се това, което хората искат да чуят, а не това, което Бог изпраща като слово. С приоритет се строят сгради, а малко се набляга върху правенето на ученици и разрастване на Божието царство. Затова и успехите са наполовина.
Исус остави пример, а апостолите изградиха ранната църква по модела на Бог. На първо място учениците на Исус останаха покорни на заръката и останаха в Ерусалим, за да чакат изпълнението на обещаното от техния учител. Всичко трябва да започва с покорство на Божието слово. Покорството освобождава пътя за Божията сила. Исус се покоряваше на Своя Отец и апостолите постъпиха според модела, който им беше даден. В резултат те получиха Святия Дух и в деня на Петдесятница 120 души говориха на чужди езици, като разказваха за великите Божии дела (Д.А. 2:11).
Следващото нещо, което прави впечатление, е силата, с която се изля Святия Дух. В проповедта на Петър, на пръв поглед няма нищо необикновено, но хората са ужилени в сърцата. Петър, всъщност, обяснява Писанията и благовестява, че Божието царство е дошло. Той прогласява Исус от Назарет като Спасител и Месия. В същия ден три хиляди души предават живота си на Христос (Д.А. 2:41). Важно е да отбележим, че преди това да стане, апостолите прекараха дни в пост и молитва (Д.А. 1:13-14) и резултатът беше невероятен. Църквата на Христос беше основана.
Днес много църкви се доближават повече до светски институции, отколкото до Божията структура. Проследявайки начина на създаване на Христовата църква, можем да назовем четири важни характеристики, които я отличават от съвременните религиозни организации.
1. Покорство пред Божието слово.
2. Силата, с която се излива Святият Дух.
3. Знаменията и чудесата, с които се демонстрира Божието царство.
4. Проповядване с обикновени думи, но доказателството е в силата на откровението за Исус.
Какво невероятно начало! Няма сгради, няма фондове, няма програми, има само поклоннически сърца и дух отворен за Божието слово. (Пс. 51:17). Тогава се излива благодатта.
Дейността на ранната църква е описана в Д.А.2:41-46 и
4:32-37. От тези стихове разбираме, че пет неща са от особена важност за събранието:
- поучението;
- общението;
- преломяването на хляба;
- молитвите;
- даването.
Апостолите поучават това, на което ги е научил Исус и своите лични преживявания с Него. И днес би трябвало всеки апостол да споделя откровението за Исус, което има. Когато хората споделят, това сплотява. Общуването създава здрава основа за взаимоотношения. Приятелствата и близостта се гради при преломяването на хляба.
В днешното общество това, че ранната църква е имала толкова общи дейности, като хранене, общи молитви изглежда абсурдно. Живеем във време на отчуждение, когато елементарните човешки ценности са заменени с бързане, ангажименти, работа. И на това си прибавяме и правила, норми, които сами си пишем.
Животът в ранната църква е воден само от апостоли. Липсват пастори, учители. Малко по-късно четем, че са избрани дякони, които да обслужват трапезата (Д.А. 6:3), които имат служещо сърце и мъдрост от Бога. Те работеха в своята област, а апостолите постоянстваха в служене на Бога и молитва. Това е важен принцип и до днес, че всеки трябва да служи в своето помазание, а не в чуждо. И когато стоим в помазанието си, благодатта на Бога се излива и много знамения и чудеса се случват, както това стана и при ранноапостолите, и при мъченика Стефан, и при благовестителя Филип.
Когато силата на Бога бива освободена, настъпва трансформация в човешката душа и заедно с това идва и онова желание за даване за Божието дело, което ти дава да видиш, че всичко останало в света е без значение. Тогава личното и моето вече нямат значение като морални категории, а всичко е общо и всичко е за Бога. Само Бог може да откъсне от човека личните му притежания в полза на другите и това да стане драговолно, с мир и радост. Това е евангелизъм в действие, при който обществото е докоснато. Всеки ден, четем в Деяния на апостолите, че се спасявали нови души и давали драговолно.
Днес имаме проблем в църквата. Днес даваме десятък, защото го изискват от нас, по принуда. Или пък даваме набързо, без да се замисляме, за да ни оставят на спокойствие или да измием съвестта си. Като че ли си купуваме прошката на Бога. Не може и дума да става за пълно посвещение и за раздаване на имоти и притежания. Дори и молитвата ни е бърза. Служенията са много и всеки се разпорежда с власт, като обикновено излиза извън рамките на своето помазание. Да не говорим, че йерархията в църквата е избор предимно на човеците, а не на Бога.
Най-големите успехи се постигат, когато има постоянство и страст. Най-трайните и значими резултати виждаме след години на вярност и посвещение. Бог иска Неговата църква да навлезе в света, а за жалост светът влиза в църквата. Бог иска царството Му да бъде изявено чрез нас, вярващите хора, а вместо това ние ставаме все по-хуманни, по-трезвомислещи реалисти. Търсим иновативни решения на вечни проблеми, а всичко го има в писаното Божие слово. Ние просто трябва да четем и да правим нещата по библейски, ако искаме да имаме библейски резултати.
Автор: Татяна Славова