Божиите заповеди
част 1
Всяко царство има цар и своите правила. Божието царство е едно, Сатанинското царство е друго. В света също има царства, оформени предимно като държави или империи. И всяко от тези царства действа според собствените си разпоредби. Всеки, който нарушава законите на дадена държава, бива съден според законодателството ѝ.
Така е и в Божието царство. Всеки, който е приел Господ Исус Христос за свой Господ и Спасител вече е част от Божието царство. Такъв човек е длъжен да познава законите на новото царство и да ги спазва.
Най-общо законите на Бога са сведени до две заповеди, изговорени от Господ Исус Христос и записани в Новия завет.
35. И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:
36. Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37. А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
38. Това е най-голямата и първа заповед.
39. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“
40. На тези две заповеди висят целият закон и пророците.
Матей 22
Тези две заповеди обобщават десетте заповеди дадени на Моисей на планината Синай. Първата заповед на Христос обобщава първите четири заповеди от Стария завет, а втората заповед, която Исус постанови, обхваща следващите шест. Ще ги разгледаме в тяхната последователност.
Как според Божието слово разбираме, че сме поставили Бог на първо място в живота си, ще научим като разгледаме заповедите от 1 до 4, които Моисей написа на плочата на завета.
1 заповед
1. Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:
2. Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. (Изход 20 глава)
Това са първите думи на Бога към народа Му: „Аз съм твоят Бог“. Няма друг! Всичко е събрано и фокусирано в центъра, а самият център е Бог.
Какво означава това за нас днес. Когато Бог говори на еврейския народ, Той визира действителното робство, през което мина народа. Евреите бяха за около 400 години в робство в Египет. Днес Бог ни обръща внимание не само към социалния аспект на думата робство, а към личностното заробване.
В света хората са роби на много неприятни неща. На първо място са роби на греха. Грехът включва всичко това, което ни отделя от святия Бог. Това може да е пиянство; изневери; пушене; наркотици; прелюбодейства; идолопоклонство; кавги; раздели; убийства – всичко, което е престъпило нормите на Божието царство и показва, че хората живеят в друго царство, вън от Божията воля за живота си.
На второ място хората може да са роби на Сатана, без да имат изявени видимо грехове. Понякога хора се оплакват, че са ограбвани - каквото изкарат се стопява и изчезва, и винаги са в дългове. Хора се разболяват, разделят се семейства, погубват се взаимноотношения, брат с брата се мрази, съсипват се животи. Всяка болест си има своята духовна причина, всяко разделение – също. В повечето от тези случаи става въпрос за проклятия, които държат хората в робство. Исус ни предупреждава в Йоан 10:10: Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
На трето място хората са роби на собствените си желания и страсти. Живеят в съревнования, надмогвания, опити да се доказват, пожелават, стремят се към богатства и разкош, искат да опитат от всичко, което на тях им харесва. Обобщено звучи така: каквото душата им иска, това си позволяват.
Неправилното разбиране е, че ако вършиш това, което на душата ти ѝ се иска - си свободен. Свободният човек е този, който може да владее себе си и да противостои на всяко греховно изкушение.
2 Тимотей 1:7. Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И така, когато човек постави Бог за Господ в своя живот, той влиза в ново царство и заживява по нови правила. Докато човек си живее по старому, така както е живял и преди да разбере за съществуването на Бога, той все още не е направил Господ свой Бог.
2 заповед
3. Да нямаш други богове освен Мене.
4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. (Изход 20)
Думата кумир може да бъде заменена с думите идол, божество или култ. Идол е всяко нещо, пред което се покланяш, което почиташ и величаеш. В миналото това са били изображения и изваяни предмети или нарисувани изображения на звезди, духове, човеци, животни, реки, растения, птици, влечуги, земни стихии и всякакви странни явления и същества, от които хората са се страхували и не са разбирали. Някои са били направени от дърво, други от злато или друг скъпоценен материал. Имало е и домашни идоли, които се правели от камък, дърво или глина и тяхната цел е била да пази дома от зло.
Днес част от тези форми на идолопклонство са запазени. В много племена по света се запазват езическите ритуали пред различни предмети, а в по-големите религиозни вероизповедания се изработват статуи на божества и хора (напр. на Дева Мария, на Буда, на свещената крава в Индия), на които се принасят дарове. Иконите също могат да бъдат идоли. Когато хората им се кланят и се молят на тях, те полагат упованието си в рисувания образ, вместо в живия Бог.
19. Кумирът ли? - Художникът го е излял, И златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20. Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21. Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22. Онзи, Който седи над кръга на земята, Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23. Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24. Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25. И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26. Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва. (Исая 40)
Друга форма на идолопоклонство са скритите идоли. Те могат да са в душата на човека и да се открият в действията и говоренето му. Тогава говорим за идол под формата на нещо, без което не може да живее човек: цигара; кафе; бира; алкохол; телевизия; чужди жени; храна (чревоугодничество); завист; себеправедност; сребролюбие; клюкарство; гордост; религиозност и др. Идолът може да бъде и под формата на любов. Има много майки, които издигат децата си в култ и целия семеен живот се върти около малките създания. Всичко се прави за тях и в тяхно име, вместо да се постави Бог на първо място.
В тези случаи, когато идолите са вътре в сърцето, не може да се премахнат, без човек да осъзнае, че ги притежава. Освобождаването идва след като човек се покае и сам вземе решение да следва Господа. Всяко нещо, което се изговори и направи без личното убеждение на човека, ще бъде напразно положени усилия.
Да благодарим на Бога, че ни дава изходен път от всяка ситуация, че ни показва, кое е добро и кое не е.
3 заповед
7. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.(Изход 20)
Много хора се кълнат пред Бога. Те се обричат да направят неща, които може да не са угодни на Всевишния. Правят оброци, които не са в състояние на изпълнят.
Когато един човек се заклева за нещо, той полага упованието си в собствените си сили. Такъв човек гледа на своите способности като ненадминати и забравя, че този свят се управлява от духовни сили, които владеят над хората и над всичко във Вселената. Божието слово определя подобно мислене като самоувереност и гордост.
Яков 5:12. А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане
Не само заклеването пред Бога, но и всяко празно брущолевене, в което намесваме името на Господа, ще ни се счете за грях. Божието име е свято име и пред него демоните треперят (ДА 19:15), хора се освобождават и изцеряват.
36. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
37. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. (Матей 12)
4 заповед.
8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10. а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11. защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
(Изход 20)
Думите освещаваш и святост са сродни думи. Те имат един и същи корен – „свят“, което означава един, който не върши грехове. Бог е свят, защото е безгрешен. Следователно думата „освещаваш“, която е употребена в 8 стих ни доближава до идеята за ден, в който човек да не съгрешава.
Когато човек прави това, което той счита за необходимо, неминуемо ще изпадне в ситуация, в която може да съгреши. Затова и Бог казва, човек да не върши никаква своя работа поне един ден в седмицата. В този ден всеки да се обърне към Бога, да мисли за Бога, да Му благодари и да възпоменава славните Му дела. Така ще си почине от своите си планове и работата си, за да се наслади на Божието присъствие в живота си.
Как на практика може да се случи това? Като се отиде на църква, като се съберем с вярващи хора, като се помолим и се чуе Божието слово. По този начин седмият ден може да се посвети на Бога.
Много хора обръщат внимание на думата „събота“, вместо да помислят за това, че става дума за последния ден от седмицата. Според мен обяснението, че в един ден (последният от седмицата) човек трябва да се спре от своите си дела е по-важно от това, че днес не правим църковните си събрания в събота, а в неделя. За нас, съвременните европейци, неделята е края на седмицата и официален почивен ден. И тогава са нашите църковни служби. Вярвам, че Бог не би ни съдил за това дали в събота или в неделя сме на църква, а за това дали изобщо оставяме един ден за Него.
Марк 2:27. И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата.
Обобщение. Сега следва да си направим нашия тест според казаното. Ето въпросите, на които всеки следва да отговори честно?
1. Изведен ли си от робството на Сатана или още живееш по старому, както и преди да познаваш Исус? Свободен ли си от страстите си, от проклятия и от греховете си? Ако отговорът ти е „да“, значи си поставил Бог на първо място в живота си.
2. Има ли неща, без които не можеш да живееш? Ако тези неща са различни от Бог, значи имаш идоли, от които трябва да се освободиш.
3. Изпитваш ли респект, когато изговаряш името на Бога? Не казвам да се страхуваш, но дори всяко споменаване на Божието име означава да Му отдаваме почит.
4. Даваш ли един ден от седмицата на Бога? Търсиш ли Неговата воля за живота си и действаш ли в покорство според Неговото водителство? Ако си Му покорен, Бог наистина е на трона на твоето сърце.
Автор: Татяна Славова