Десетте Божиите заповеди
част 2
Много хора се заблуждават, като мислят, че Новия завет отменя постановленията на Стария завет. Библията е цялостна и завършена книга и не можем да пренебрегваме строгостта на старозаветните писания, оправдавайки ги с благодатта, идваща от новозаветните послания.
17. Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня.
18. Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.
(Матей 5)
Според цитираните думи на нашия Господ, благодатта на Новия завет е продължение и съвършения завършек на старозаветните постановления. Човек може да претендира, че не трябва да изучаваме Стария завет, но точно той е пътя към благодатта.
Още преди да бъде написан Закона Божията праведност беше установила основните принципи на човешкото поведение. Само няколко примера ще вмъкна: Каин уби брат си Авел и Бог го осъди; дойде потоп поради многото човешки грехове; дъщерите на Лот извършиха кръвосмешение и народите, които се родиха от това злодеяние не бяха приети от Бога и т.н.
Чрез тези и други подобни примери разбираме, че Божиите стандарти са били и ще си останат вечни и непроменими. Бог изявяваше на хората норми на поведение още преди да дойде закона чрез Моисей. Всъщност закона имаше за цел да даде писмена форма на Божиите стандарти и да хармонизира човешките взаимоотношения. Неизучаването и неспазването им може да служи само за оправдание на човешките дела, но не и за път към Небето. Не се изисква да изпълним закона с всичките му наредби, но Декалогът е и ще си остане неизменна част от християнството.
Декалогът (10 заповеди) е по-подробната формулировка на двете заповеди, които Господ Исус назова в Новия завет. Първите 4 заповеди от него идеално се вписват в най-голямата заповед, оставена от Исус.
37. А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
38. Това е най-голямата и първа заповед. (Матей 22)
Тях разгледахме в част 1 на това поучение, а в част 2 и 3 ще се спрем на следващите 6 заповеди от Декалога, които могат да се впишат също в едно новозаветно изречение: Прави на другите това, което искаш и те да правят на тебе, защото това е израз на любов! Нашият Господ го каза по следния начин:
Матей 22:39. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
За да разберем кои са границите на любовта, в които да стоим, ще се спрем подробно на всяка записана заповед от пета до десета.
Заповед 5
12. Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
(Изход 20:12)
Според бълг. тълковен речник, значението на думата „почитай“ е равносилно на думата „уважавай“. Да почиташ някого означава да внимаваш на неговото мнение, да размишляваш върху казаното и да действаш, съобразявайки се с мъдростта на чутото. Ти може да не си съгласен с всичко, което прави или казва човека срещу теб, но винаги му дължиш време, за да чуеш позицията му и да размишляваш върху нея.
Да почиташ родителите си е повече от това, което изброих. Преди всичко уважението, което им дължим, не трябва да е по задължение, нито като резултат от добро възпитание. Всеки добре възпитан човек би изиграл ролята на внимателно слушащ, а какво ще направи после - той си знае.
Почитта към личността на родителя е вид преклонение чрез духа. Библията казва, че сме дух, душа и тяло. Душата може да имитира заинтересованост, загриженост, внимание, но те могат да са подбудени от користни мотиви. Тялото, обикновено, върви след душата и привежда в изпълнение нейните желания. Ако човек има изгода от дадена сделка, той ще положи всички сили да се докаже и да спечели за себе си.
Почитта, която е чрез духа, идва от сърцето. Тя е смиряване на душата и тялото пред духа, който Бог е положил в нас. Когато духът почита родителя, тогава мотивацията е да дадеш най-доброто от себе си, не за да докажеш, че си добър син или дъщеря, не заради себични и користни цели, за да изкопчиш полза, а с респект към позицията на този, който те е родил и отгледал и да покажеш желание да приемеш от неговата мъдрост и да чуеш неговото мнение.
Да слушаш баща си и майка си какво говорят никога не трябва да е досада. Всеки може да прецени как би изглеждал живота му без тяхната грижа и наставления. Често пренебрегваме думите им, но тези, които са ни отгледали, ни познават най-добре и най-точно могат да ни преценят. В повечето случаи съветът им ще е най-добрия. Лично аз, като се върна назад в годините, си давам сметка, че макар и да не са били вярващи моите родители винаги са давали най-правилните съвети. Всеки път, когато не съм им била покорна, съм грешила и съм съжалявала. Това ме кара да си мисля, че Бог наставлява чрез бащата и майката, според както е записано и в посочения стих.
1 Коринтяни 11:3. Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
Родителската мъдрост не е за подценяване. Тя трябва да се приема с благодарно сърце, дори и ако чуваме остри думи по наш адрес. Както казват възрастните хора за себе си - те отдавна са се върнали от пътя, по който ние сега вървим и опитът, който са натрупали е безценен дар за нас.
Веднъж слушах един проповедник да учи така: „Почитай не означава покорявай се на всяка цена“. Не знам дали така е подходящо да се говори пред деца и тинейджъри. Хора, които са в пълнолетие сами носят отговорност за собствените си постъпки, но децата трябва да са напътствани и да се покоряват. По този начин ще бъдат защитени и опазени.
Когато родителите се противят на Бога, трябва да направиш това, което Бог иска, но не като се налагаш и оспорваш решенията им, а с кротост и благост. Ако родителите са атеисти, моли се за тяхното спасение, но пак им се покорявай. Защото в посочената заповед не пише да се покоряваме само на вярващите родители, а да ги почитаме, независимо от липсата на вяра в тях. Вярно е, че Законът със заповедите беше даден на еврейския народ, и в този смисъл човек може да си каже „ами те всички са били вярващи тогава“. Но за миг си помислете колко вярващи бяха тези, които се наложи 40 години да обикалят в пустинята?! А точно на тях Бог даде тази заповед!
Трябва да сме сигурни, че Бог държи на йерархията в семейството. Сам Бог сътвори човека и с този си акт на сътворяване Той стана баща на човешкия род. По-късно човечеството се разврати и поради греха изгуби пряката си връзка с Бога. В Новия завет четем, че когато приемем Божия Дух в нас, ние отново ставаме синове на Всевишния (Римл. 8:14-19), т.е връщаме се в първоначалната позиция от времето на Сътворението. И Бог става наш баща.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4. както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5. като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля (Ефесяни 1)
Разсъждавайки върху Божията и нашата човешка позиция, разбираме, че ако един човек не се научи да почита баща си и майка си, той не би се смирил и пред Бога, Който е Отец на душата му. Почитта към родителите не може да се отдели от почитта към Бога. Не може да обичаш Бога, а да не почиташ родителите си. Важи и обратното – не може да почиташ родителите си по правилния начин, ако не познаваш Бога. И това е длъжност, а не желание.
Ето как е описан облика на съвременния човек.
29. изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
30. шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
31. безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32. които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат. (Римляни 1 глава)
Библията утвърждава традиционните ценности на брака и семейството и посочва наказанието за тяхното неспазване. Звучи много стряскащо, защото не е написано в Стария завет, а са думи на апостол Павел. Според него непокорството пред родителите, липсата на семейна обич заслужено трябва да се „награди“ със смърт. И тук двата завета, Стар и Нов, се припокриват.
17. Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
(Изход 21:17)
Много вярващи хора умират млади. Не знам истинската причина за това, но знам какво казва Словото на Бога, че ако искаме да живеем дълго на тази земя (не в небето - там ще живеем вечно), трябва да почитаме своите земни родители.
Моавката Рут се отрече от боговете на своите предци и сърцето ѝ се прилепи към нейната свекърва (Рут 1:16,17). Тя ѝ служеше вярно, слушаше всяка нейна дума, грижеше се за прехраната ѝ, не я остави сама в бедност и нищета. Понеже направи всичко това, Бог я награди с дом, семейство и любящ съпруг. Тя стана прабаба на цар Давид и за нея има цяла книга написана в Библията. Така Бог се отплати на Рут, защото прие свекърва си като родна майка и с делата си показа почит и вярност към жената Ноемин и към Бога.
Заповед 6
Убийството се осъжда от Бога. Нямаме право да отнемаме чужд живот. Нямаме право да посягаме и на своя живот. Нямаме право да помагаме на тези, които искат да сложат край на живота си. Тези, които вярват, че имат суверенно право над човешкия живот трябва да прочетат посочените стихове.
Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
(Второзаконие32:39)
Господ създаде човешкия живот (Битие1:27) и само Той има право да го прекрати (Евреи 9:27). Основната грешка на хората е, че господаруват над живота си и живота на другите хора. Жени правят аборти - мъже допускат това да се случи; хора избират евтаназията с убеждението, че съкращават човешките мъки, но по този начин изпращат хората и себе си в ада; някои посягат на собствения си живот; други извършват убийство поради някаква причина. Всичко изброено води до смърт, а Бог е Живот.
Ето как Старият завет осъжда саморазправата с човешките съдби.
12. Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.
14. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15. Който удари баща си или майка си (не да ги убие, а само да ги удари- б.а.) непременно да се умъртви.
16. Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
(Изход 21:12-16)
Във всички посочени стихове виждаме любовта на Бога към човека. Бог не иска да се убива, макар и да е казано: „око за око, зъб за зъб“. Който познава Божието слово в неговата цялост ще разсъди, че законът в тази си част имаше за цел да постави ясно критерии за свят живот, с уважение към живота на ближния и неприкосновеност на живота като цяло.
Евтаназията, самоубийството, аборта са начини да се замени сувереността на Бога с максимата – човек е вседостатъчен, той сам си е Бог и е Бог и над другите. Това е идолопоклонство в една от най-жестоките му форми. В този смисъл хуманизмът, който поставя човека в центъра на вселената, с правото да се разпорежда с живота, измества Бог от Неговия трон.
1 Коринтяни 6:19. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си...
Библията ни казва, че и телата ни не са наши, а камо ли тялото на някой друг. Тялото е свещено притежание на Бога и място, където Святия Дух да обитава.
Извършването на едно убийство може да стане с физически похвати, но Библията ни разкрива, че духовните и душевните сили също могат да убиват. Духът на омраза е дух на убийство. Не го казвам аз, а Божието слово.
1 Йоан 3:15. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
Омразата не върви сама. Нейни разновидности са непростителност, обвинение, ненавист, желание за отмъщение, враждебност, антипатия, злоба, гняв и др. Някой може да твърди, че не мрази, но не може да забрави. Постоянно припомняне на предишни събития е симптом за непростителност, а фактът, че изпитваш неприязън и не можеш да понасяш някой човек си е антипатия (т.е. не е симпатия и не е любов). И Бог е достатъчно милостив, за да ни предупрежди какво наследство за вечността ще получи този, който не иска да обича.
Евреите познаваха силата на проклятието и не позволяваха да се кълне. Но често ставаме свидетели на хора, които мразят други хора и ги проклинат. Проклинането е равносилно на убийство. Да прокълнеш е все едно да поканиш силите на мрака да дойдат в живота на човека и да го унищожат. Валак знаеше това и когато еврейския народ разположи стан на Моавските полета, Валак прати да извикат пророка Валаам, за да прокълне евреите.
3. И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
4. И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5. изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
6. Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.
(Числа 22)
Разбира се, Бог не позволи на пророка да го направи. Вместо да прокълне, той три пъти благослови. Но ако беше проклел, думите щяха да отслабят силата на еврейската армия и тя щеше да бъде победена, а Божията народ – избит. Проклинането винаги води до унищожение. Трябва да го знаем, когато от устата ни излизат думи на ярост и гняв.
Бог е любов и Бог желае да благославя Своето творение. Той умря на кръста, за да ни даде спасителен изход. Затова и ние сме длъжни да живеем в любов и да пускаме от устата си сладката вода на Божиите благи слова (Яков 3:9-11).
Човешкият живот е свещен. Човекът е сътворен по Божия образ и подобие (Битие 1:27). Да посегнеш на човешки живот е все едно да посегнеш на образа на Бога. Когато се посяга физически, тогава говорим за престъпление и пред социалното законодателство. Но когато посегнем с духовни средства на клетви, врачуване, черни магии, баене, запитване на зли духове и разни сатанински практики, това не се счита за престъпление пред закона на държавата. То е осъдено в Божия закон. То неминуемо води до духовна и физическа смърт и единственият начин да се предпазим (понеже законите на обществото не ни пазят от подобни неща) е като изучаваме Божието слово и му се покоряваме. Защото Бог е любов и живот!
Заповед 7
Не прелюбодействувай. (Изход 20:14)
Значението на думата „прелюбодейство“ е равносилно на „изневяра“. Делото наречено прелюбодеяние е изневяра на някого, с когото си в завет. Най-често прелюбодейството е изневяра от страна на единия от брачните партньори, но може да бъде изневяра и спрямо Бога.
Библейският брак има три основни елемента.
(1) Библейският брак е съюз между биологичен мъж и биологична жена (Бит.1:27-28).
(2) Бракът включва сексуален съюз. В 1 Коринтяни 7 глава четем, че жената и мъжът са длъжни да имат дължимото сношение един с друг, като жената не владее тялото си, нито мъжът своето. Всяко сексуално общуване извън брака се нарича прелюбодейство (Изход 20:14; Матей 19:9).
(3) Бракът също е завет пред Бога. Брачните клетви се изричат пред хората, и важат пред Бога (Малахия 2:14).
Следователно бракът „нека бъде на почит у всички“ (Евреи 13:4). Ако някой изневери, то той осквернява своя дом, удря върху честта на цялото семейство. Затова в Стария завет ще видим, че прелюбодейството (изневярата) се наказваше със смърт.
Левит 20:10. Ако прелюбодействува някой с чужда жена, тоест, ако прелюбодействува някой с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът, и прелюбодейката.
Второзаконие 22:22. Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.
В Завета на благодатта се поставят още по-строги морални изисквания. Бариерата се слага още преди да се извърши греха на прелюбодеянието.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. (Матей 5:28).
Дори един поглед, който разгаря мъжките страсти е грях. Грях е и ако жената като види чужд мъж го пожелае в мислите си. Новият завет обръща вниманието ни не към самото деяние. Безспорно, такова деяние е грях. Новият завет ни насочва да внимаваме на пътя, начина, по който ще се стигне до този грях и да се спрем навреме.
Господ ни казва, да се вглеждаме в себе си и да бъдем внимателни коя част от тялото ни не се въздържа. Ако очите са, които ни изкушават, по-добре да не виждаме, но да се намерим чисти в помислите си. Ако краката ни водят в зли пътища, по-добре да останем куци, но праведни.
Матей 5:29. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
Нравственият критерий е завишен в Новия завет, макар и да сме приели, че е завет на милост. Наистина, по благодат сме спасени, но ако някой съгрешава постоянно и си мисли, че като се изповяда след всяко грехопадение, ще се спаси, лъже себе си. Никой, който упорито прелюбодейства, колкото и пъти да се изповяда, няма да получи опрощение. Когато човек няма знание, може да му бъде простено, но не е така с тези, които вече са учени да разпознават кое е добро и кое не е (Левит 4 гл.; Числа 15 гл).
Прелюбодейството в семейството е нарушаване на завет. Ако един човек е способен да изневери на партньора си, с когото е сключил завет пред Бога, то той няма да бъде верен и на Бога. Защо? Защото ако не може да почита и да държи тялото си и ума си във вярност към човека, с когото живее, как ще е верен на Бога, когото не вижда (1 Йоан 4:20).
Ето какви трябва да бъдат взаимоотношенията в семейството.
25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26. за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30. понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".
32. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
33. Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си. ( Ефесяни 5)
Основното изискване е мъжете да обичат жените си и след него върви – жените да се покоряват на мъжете си. Но много мъже не обичат жените си. Те казва, че ги обичат, а се заглеждат по други. Някои дори изневеряват на съпругите си и после пак се прибират вкъщи. На прелюбодейството прибавят и греха на лъжата.
Може да си помислим, че е по-добре да се развеждат хората, вместо да си изневеряват. И това не е решение. В Старият завет срещаме примери за разводи, но Господ казва, че това не е Божия план, а е милостта на Бога, който не иска да осъжда хората.
4. А те казаха: Моисей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне.
5. А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед;
(Марк 10)
Когато тръгваме след Христос, ни е декларираме, че Той става наш Господ и Господар, че на Него ще служим и Него ще почитаме. Но често напускаме църквите и изоставяме своето посвещение.
В посочения по-горе 32 стих от Ефесяни апостол Павел говори за единството между Христос и Църквата. Той сравнява това единение с посвещението в брака между мъж и жена. На много места В Новия завет църквата е сравнена с невяста, а Господ с Младоженеца. Когато ние станем част от Църквата, ние ставаме част от Божията невяста. И ако отстъпим от църквата и от вярата си, ние сме невяста, която изневерява още преди да е отишла на своята сватба (защото сватбата ще бъде в Небето, все още тече подготовката за нея). Ние сме дали обет, че ще следваме Христос, но после изоставяме обещанието си и се връщаме в света.
7. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.
8. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.
9. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.
(Откр. Йоан 19)
Господ няма да дойде за невярна невяста. Хора, които са променили вярата си и са минали в идолопоклонство, ще загубят спасението си. Те ще бъдат съдени като прелюбодейци.
Яков 4:4. Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Отстъплението от вярата е по-страшно от неверието. За неверника има шанс да се спаси в последната минута (спомнете си за разбойника, който вися на кръст до Христос - Лука 23:43), но за вярващ човек, който предава първата си любов към Бога и я заменя със светския си избор, такъв шанс няма.
4. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5. и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
Евреи 6
Нека Бог да помага на всеки един, който е тръгнал след Него, защото без Божията помощ няма да устоим.
Автор: Татяна Славова