За даването на десятък
В днешните времена има много различни мнения относно това трябва ли да се дава десятък или не. Също така се коментира и темата за даването въобще. Понеже коментарите и мненията са много и различни, предпочитам да разчитам на две неща – Библията и личния ми опит.
В Малахия 3:8-12 Бог изобличава народа Си и в същото време отправя предизвикателство към тях. Той недвусмислено им заявява в осми стих, че те Го крадат и кражбата им, всъщност, се състои в това, че не дават дължимото на Бога. Няколко столетия по-късно по един друг начин Исус Христос заяви в Марк 12:17, че каквото сме длъжни да даваме на Бога трябва да го даваме:
„Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.“
Израилтяните са били длъжни да дават десятък, защото такъв е бил постановения по онова време Божий закон. Знаем, че когато има закон има и задължение. Също така знаем, че Бог „...изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;“(Колосяни 2:14). Означава ли премахването на стария закон, че не сме длъжни да даваме повече десятък? Принципно, да. Но ако спрем с разсъжденията си дотук означава да пренебрегнем целия Нов завет. Именно в него намираме един, смело мога да кажа „нов закон“ - закона на вярата, надеждата и любовта. Закон, който не носи враждебност и не бива да бъде разглеждан и възприеман като старозаветния закон. Затова и Новия завет, се нарича завета на благодатта. Той пренася задълженията ни към Бога на съвсем друго ниво – повече зависeщи от личната ни връзка с Исус.
Исус каза така в Лука 21:2-4:
„Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички, защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.“ Апостол Павел също говори за даването като каза, че всеки може „да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“, а при закона искаш-не искаш, трябва да даваш. Закона те принуждава, а Павел казва точно обратното - „не от принуждение“.
Имайки предвид думите на Исус и Павел можем да кажем, че не само не е премахнат принципа на даването, но „летвата“ е вдигната даже още по-високо.
Дали даването на десятък е приложимо днес за църквата? Разбира се! Най-важното в крайна сметка обаче е нашето отношение. Ако съм решил да давам десет процента от парите си на Бога защо Му ги давам? Защото така е писано в Малахия, по времето на старозаветния закон и съм длъжен, понеже ако не давам десятък ще бъда проклет? А може би защото драговолно съм решил да давам десет процента и да опитам(не изпитам!) Бога, както Той призовава в Малахия 3:10?
Мисля, че даването на десятък е добре за нас вярващите в Исус от тази гледна точка, че така се учим на дисциплина, полезна както за делата на Бог тук на Земята, така и за всички вярващи и тези, които биха повярвали. Това е едно добро начало и един добър начин за нас действително да познаем от опит Бога и да изградим отношение на доверие в Него относно всичко, от което се нуждаем. Давайки десятък можем да се приближим повече до Бога и да почнем да живеем според думите в Матей 6:31-33. С други думи, даването на десятък за християните, би трябвало да е просто начална точка по пътя на изграждането на правилно отношение към Бога, когато става въпрос за нашите материални нужди.
От друга страна смятам, че не трябва да се стои само на това ниво даване на десятък. Не ме разбирайте погрешно, отделял съм десятък и съм опитал Бога според думите Му в Малахия 3:8-12, но след това реших да опитам и от принципите в Новия завет. И в двата случая Бог е верен, но „послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.“ Ако се задържим на това ниво цял живот, можем да пропуснем някои неща, които Бог е имал за нас или за някой друг.
Така или иначе пак стигаме до мисълта, че най-важно е отношението. Не вярвам Бог да обвини тези от вярващите в Него, които са приели да дават десятък до края на живота си. Също така не вярвам Той да обвини човек, който този месец е дал „само“ пет лева в църквата, въпреки, че получава хиляда, но е помогнал на семейството си като е купил нова отоплителна печка за 500 лева, примерно...
Въпросът е драговолно ли давам? Ако отговорът е „да“ тогава „...защо да се съди моята свобода от друга съвест?“(I Коринтяни 10:29).
Автор : Момчил Славов