За десятъка и още нещо
Десятъкът беше
постановен от закона и стана задължителен за всички,които
изповядваха юдаизма. Със смъртта на Исус Христос Старият Завет
изгуби своята сила,като беше заменен от един по-добър завет
(Евреи 8:13).
Новият Завет
даде пълно и съвършено тълкувание на закона и пророците като издигна
любовта като водещ принцип в живота на вярващите.
Исус стоеше и гледаше какво дава всеки(Марк 12:41-44). Бог винаги гледа какво даваме. В Старият Завет Бог следеше приносите на всяко от дванадесетте израилеви племена и макар приносите да бяха едни и същи,Бог ги изброи и записа поименно (Числа 7). Когато стоеше пред съкровищницата и гледаше приносите на вярващите, Исус направи едно изказване, което предвещаваше промяна в даването: Бог щеше да изследва мотивите, с които вярващите даваха своите приноси. Законът задължаваше хората да дават и беше превърнал даването в традиция. Вярващите носеха от своя излишък и го пускаха в храмовата съкровищница. Една бедна вдовица даде всичко,което имаше и това Исус оцени. Исус разбра, че тя обичаше Бога с цялото си сърце. Тя избра да се довери, че Бог ще се погрижи да снабди нуждите й и с това си действие показа своята любов. Бог беше промислил промяната в даването-даване не по задължение, а даване от любов.
В книгата Деяния на апостолите 2:44-45 четем, как новоповярвалите в ранната църква продаваха всичко, което имаха и разпределяха парите на всеки според нуждата. Малко повече от 50 дена бяха минали от Христовата смърт. Апостолите проповядваха Неговото Възкресение и разбирането, че някой е дал живота си доброволно, за да спаси много човешки души от погибел, докосваше сърцата на хората и отключваше тяхната любов. Това ново откровение отключи и ново даване: доброволно и всецяло, без да задържа нещо за себе си.
Анания и Сапфира не бяха получили откровение за Христос (Д.А. 5:1-11). Те решиха да дадат част от парите, които бяха придобили от продажбата на своя имот. Петър им напомни, че Бог не е поискал от тях имота, нито парите. Докато имота си беше техен, те можеха да правят с него каквото си поискат. Те не знаеха, че Бог винаги гледа какво даваме, като изследва мотивите, с които го правим. Анания и Сапфира не бяха осветени, те действаха от лицемерие, за да се покажат пред хората. За своята лъжа пред Святият Дух те заплатиха с живота си. В Новият Завет Бог търси святост, не задължение.
Какво Бог иска от нас сега?
Бог даде пример как се дава. Той даде своя Единороден Син. Бог даде всичко. Тези които повярват в Него ще направят същото - ще са готови да дадат всичко за Бога. Тези, които не вярват, ще запазят всичко за себе си. Даващите от любов ще наследят вечен живот, страхливите в даването може да изгубят и спасението си(Матей 25 гл:14-30 стих). В „притчата за талантите” Бог даде по няколко таланта и поиска после отчет за свършената работа. Когато слугите Му донесоха повереното богатство, Той го взе. Освен това Бог взе и печалбата, която всеки беше изкарал. Ако спрем до тук с четенето и разсъжденията върху притчата бихме си казали, че това е ограбване от страна на Бога. Той остави слугите си без нищо. Но когато слугите дадоха доброволно всичката си печалба на своя господар се случи нещо, което ги въздигна не само в богатство, но и в позиция - слугите станаха сънаследници в Божието царство. Това е награда. Бог винаги следи какво, колко и как даваме и никой не може да даде повече от Него. Този слуга, който нищо не даде, а се опита да изпълни задължението си като върне повереното му беше хвърлен в място на плач и скръб. Много християни казват, че нямат какво да дадат. Много и не искат да дадат. Такъв живот може да бъде изгубен и неговият край да е в ада. Бог не иска да Му върнем живота си, Той иска да произведем за Неговото Царство с печалба, а нашите пари могат да достигнат много неспасени души в техните нужди.
От Сътворението до сега духовната битка се е променила. Ако в миналото тя е била само за притежанията на хората, за земи територии и власт, днес битката е за души и пари. Нека не задържаме нашите притежания, ако с тях можем да доведем някоя душа до Исус.
Автор: Татяна Славова