Бог планира - човек се покорява
„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.”
Галатяни 2:20(ББД 2005)
Началото на всички отговори е в книгата Битие. Днешната тема не прави изключение. Още в първа глава четем за систематичното и поетапно сътворяване на Земята. Бог планира цялото Сътворение и го осъществи. В Неговото намерение беше и човека, и Бог създаде и него. После Бог начерта отговорностите му и го благослови със сила, нужна му да ги носи. Бог се грижеше за човека и очакваше покорство. Само че Адам и Ева начертаха своите планове без Божието одобрение и цялото човечество пое последиците от тяхното решение. Вярвам, че никой не прави по-добри планове от Бога, защото ако не беше така и досега да стоим в греховете си. Слава на Божият Син, който пое греха върху себе си, за да бъдем възстановени пред Отец.
И така – Бог планира всичко от създаването на света до неговия край. Той е в контрол на всичко, което става, и нищо не става без Неговото знание (Йоан 1:3). Но Той не уведомява за всичко. Иска да му се доверяваме и да го почитаме навсякъде и във всяко едно отношение, като ходим с вяра, а не с виждане.
Ще разгледаме няколко библейски примера за планиране на човешкия живот. Те не са всичките, които се вписват в тази тема, но се надявам да са достатъчни за да внесат яснота за ролята на Бог в човешкия живот. Ще разгледаме положителни и отрицателни примери, за да получим по-пълно разбиране. Да започнем с Йов.
Йов добре планира живота си. Йов се грижеше за своето стопанство, за имота си и всичко, което притежаваше.Той дори принасяше жертви на Бога за да предпази децата си (Йов 1:5). Беше постоянен в своите намерения да живее в покорство и смирение и това беше угодно на Всевишния (Йов 1:8). Заради това Бог го беше благословил твърде много. Йов се отплащаше с вярност. Той беше планирал дългосрочно живота си на всяко едно ниво и изглеждаше, че беше успял във всичко. Имаше уважението на хората и спокойствието на едно Богоугодно съществуване тук на земята. Вероятно Йов очакваше това да продължи до края на дните му.
Но не това Бог имаше за своя слуга. Не е нужно да съгрешиш за да изгубиш всичко. Въпреки своята непорочност в един, само, ден Йов беше разорен и обезчаден (Йов 2:13-20). Защо? Отговорът е един:
Бог беше планирал живота му. Понякога Бог допуска да прозрем в Неговите за нас намерения, но много неща , с които ще се сблъскаме в този живот остават тайна за нас. Вярно е, че сме създадени по образ и подобие на Бога, но властта с която разполагаме, знанието, мъдростта ни, са малка част от Божията същност. В книгата на пророк Исая 55:8-9 ясно се казва, че величието на Неговите помисли и намерения е недостижимо за обикновения човек.Така се случи и с Йов. Бог беше планирал участието на Йов в една голяма духовна битка и Йов трябваше да плати земната цена за нея. Слава на Бога – Йов излезе като повече от победител. От самото начало, когато смирено прие съдбата си, без да я разбира (Йов 2-21), до края, когато беше възстановен във всичко (Йов 42:12-17) Йов не съгреши. Бог не го наказа – Бог го употреби за да се прослави. Йов едва ли е очаквал,че съдбата му ще вземе такъв обрат. Едва ли е очаквал, че ще бъде употребен по този начин. Точно чрез него Бог показа на Сатана, че верността към Бога се възнаграждава – винаги.
Не такъв е случаят с оня човек, който си построи големи хамбари, за когото Господ Исус Христос разказва в своите притчи (Лука 12:16-21). Този богаташ беше направил добре своите човешки планове. Той се надяваше да яде и пие и душата му да се весели в богатството и имането, което беше придобил. Това не беше в плана на Бога за неговия живот. На другият ден душата му беше изискана за вечността, а богатството оставено на други.
Яков 4-13, 14, 15
ни предупреждава:
Слушайте сега, вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в
еди-кой си град,
ще останем там една година и ще
търгуваме, и ще спечелим, когато вие не
знаете какво ще
бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която
се явява и после изчезва.Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска
Господ,
ние ще живеем и ще направим това или онова.(ББД
2005)
Бог не иска да планираме живота си – Бог иска да Му се доверим. Той очаква нашето доверие за да ни покаже какво има за нас. Хората, които не вярват в Бога, не разбират какво губят. За християните е въпрос на сигурност и спокойствие да се допитват за всичко до своя Създател. Трябва да развием тази чувствителност към Духа на Бога, че да можем във всеки един момент от живота си да взимаме решения, които да са съобразени с Неговата воля.
Трябва да се научим да Го чуваме когато сме на работа, в магазина, на разходка, когато говорим с други хора, когато слушаме хората, когато правим каквато и да е умствена или физическа дейност. И трябва да се откажем да си правим нашите планове.
Много често си казвам : „утре ще направя това или онова“. Планирам си нещата, за да разбера на другия ден, че няма да станат според моите очаквания. На работа ще имам изненада, в магазина ще се смени решението ми... Научих се да се съгласявам. От дългосрочното планиране отдавна се отказах. Сега, като поглеждам назад в годините, виждам, че Бог е планирал нещата по-добре от мен. Слава на Името Му! От това моята увереност в Бога нараства и разбирането, че Той е верен на обещанията си, се утвърждава в мен с все по-голяма сила.
Разбирам, че не е лесно да се довериш на друг, та дори това да е Бог, за целия си живот, за всичко. Не е лесно да го направиш по правилния начин и на точното време. Ако имаме обаче страх от Него, дори и да сгрешим, Той с любов ни завръща във вярната посока.
Трябва да внимаваме да не изпаднем и в другата крайност – изобщо да не планираме. Много новоповярвали християни стигат до там да се „носят по течението“. Това може да доведе до безделие и безотговорност. Има точно определено време, в което човек достига мярата пълнота на вяра, определена му от Бога. Това е периода на съзряване и на мъжественост, за които Павел говори в посланието до ефесяните. В пълнотата на вярата си, човек достига и етап, в който вече не той да живее, а Христос започва да живее в него. Тогава Божиите решения стават наши решения и не се изисква усилие на волята за да бъдат изпълнени. Дотогава, до преди да е достигнал този етап на зрялост във вяра, е подобре за човека да прави планове и да се проваля, стига тези планове да не противоречат на писаното Божие слово. Само като падаме можем да се научим да ходим, нали?
Бог да ви благослови и да утвърди намеренията си във вас.
Автор: Татяна Славова