Братът на блудния син
11. Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.
13. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.
14. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.
15. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.
17. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!
18. Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;
19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.
21. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;
23. и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,
24. защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита какво е това.
27. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.
29. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;
30. а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.
31. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
32. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Лука 15
Искам да ви предложа един нов прочит на притчата за блудния син. Много е говорено и много е проповядвано по тази тема. Основния фокус е бил винаги върху по-малкия син. Някак си по-големият син е оставал на заден план. И като че ли дори си позволяваме да го съдим, заради неговото отношение към постъпката на баща му.
28. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.
29. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;
30. а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.
Проповядвано е много пъти, че в думите на по-големия син прозират съблазън, завист или дори упрек към решението на бащата. Словото казва, че по-големият брат се е разсърдил. Да започнем от тук. Големият син е сърдит на баща си, но въпреки това му споделя какво е в сърцето му. Той не се затваря в своите си разсъждения, а търси отговори на въпросите, които бушуват в ума му? Грешно ли е да се търсят отговори? Според мен - не. Дори е по-правилно в дадени моменти.
По-големият син не допусна в сърцето му да се настани горчив корен. Той открито и честно заяви какво го е разстроило и потърси в думите на баща си освобождение от надигащата се в душата му горчилка.
И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него...
Евреи 12:15
В това по-големият син не съгреши. Не мисля, че се разсърди неоснователно. Вижте какво се казва в следния стих:
12. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.
Бащата раздели своето богатство между синовете си. Той даде дела от наследството на по-младия си син. Възниква въпросът – имаше ли още дял от имота и от богатството на бащата в дома за този по-млад син? Отговорът е – не. Той всичко си взе. И го разпиля с разпуснатия си живот. Единственото, на което можеше да се надява беше бащината любов.
Разбира се добре е да състрадаваме на тези, които постъпват неразумно, но едно е да показваме милост, друго е да оправдаваме делата им.
Ако продължим с анализа на притчата, ще трябва да се спрем и на факта, че повечето поучения се фокусират само върху покаянието на малкия брат. Наистина небето се радва, когато един грешник се кае, но и във Второзаконие пише, че тези, които слушат гласа на Бога и вършат всичко, което Той им заповяда, те ще бъдат благословени (Второз. 28:1-14). Така че, можем да твърдим, че Бог се удоволства в послушанието, повече отколкото в разкаянието. Каква беше заповедта, която даде Бог на децата?
Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
Второзаконие 5:16 (5-та заповед от 10-те).
По-младият брат не послуша гласа на Бога. Казвам това, защото не послуша баща си. В старо време децата са слушали родителите си. Обикновено всички са живеели на едно място и са работели заедно. И имотът е бил общ, трапезата също. Подялбата е била след смъртта на бащата. Младият син не се покори на традициите. На него му се живееше, не му се искаше да се съобразява с волята на по-възрастните. И си поиска наследството. Все едно, че каза на баща си „ти си умрял за мен, аз си искам моя живот и ти не си вече част от него“. В подобни мисли всеки може да прецени има ли почит към родителите?
Какво направи по-възрастният син? Той спази добрата традиция. Той продължи да се грижи за бащиния си имот. Продължи да бъде послушен на баща си, да му се покорява и да се раздава за семейството си, включително и родители, и други близки, с които е живял. Послушанието заслужава своята награда и затова бащата беше така добър. Той успокои сина си и му каза тези благи думи:
31. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
Това е признателност от страна на бащата. Тази признателност, вярвам, че разбираме, е душевната награда за смутената душа на почтения син. Бащата беше признателен, защото в помощта и труда на по-възрастния си син той намираше опора в старините си.
Ако бащата обичаше съгрешилия син и всеки ден го очакваше да се върне, дали той не обичаше и праведния син, който остана при него и всеки ден му помагаше на нивата? Не се ли казва, че той, бащата, даде цялото си останало богатство, име и наследство на праведния син? Бащата направи така, че да постъпи честно и коректно с големия си син и да го награди по достойнство за вярността му.
Но бащиното сърце, освен че се радваше на почтеността на големия син, страдаше за малкия син. Затова бащата предизвика увеселението в дома си. Той даде даром втори път името си на по-малкия син, като му показа, че не се е отрекъл от него и всичко е простил. Слагайки пръстен на ръката му, бащата декларира, че не се е отказал от по-малкия син, а му дава нов шанс да оправи живота си.
22. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му.
Какво получи по-големият син?
1. Получи уважение от баща си. Бащата го успокои и му вдъхна увереност, че е бил винаги на прав път. Бащата оцени неговата преданост и го декларира с думите „всичко мое е твое“. Този син имаше дом и семейство, което го ценеше. Макар и да не му сложиха пръстен, той беше наследникът и това става явно от думите на бащата. За по-малкия остана радостта, че се е опомнил.
2. Получи сигурност за бъдещето си. Това, което беше заработил, щеше да остане за него, нямаше отново да бъде делен имот и притежания. Това не е алчност, нито може да се нарече пресметливост, а награда за дългите дни на упорит труд и покорство пред родителите. Във времето, когато по-младият брат прахосваше имот и пари, по-големият вече имаше установен начин на живот в дома на баща си и му оставаше само да надгражда на това, което вече имаше. Той материално беше осигурен, защото се показа добър настойник, имаше добро име и утвърдено обществено положение.
3. Получи и Божието обещание, записано в Изход 20:12. Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. Той показа уважение към родителите си и това обещание беше на негово разположение. Имаше земята, на която се трудеше и живееше, и му предстоеше сравнително спокоен и осигурен живот.
По-малкият пропиля парите и авторитета си, но получи прошка, и отново семейство и обич. Той беше изгубил своята част от наследството и за него щеше да е по-трудно да отгледа деца и да съгради дом. Той трябваше да започне от начало живота си, защото нямаше нищо зад гърба си. Ще трябваше да възстановява доверието към себе си и да работи усилено, защото беше изгубил и целия си имот.
Можем да направим няколко извода.
1. Сигурността върви с по-големия, а милостта върви с по-малкия. Това е принцип в Божието царство. На невярващите грешници се показва милост, на спасените - защита и благословения, т.е. сигурност. В този смисъл по-големият брат имаше и двете, проявено и декларирано в отношението на бащата. Бащата не се разсърди на сина, който му поиска обяснение за решението си, а благо и кротко обясни гледната си точка. Това също е милост. Бащата не се радваше само на малкия син, а беше доволен от отношението на по-големия към семейството. Бащата разбра какво терзаеше сърцето на по-големия, но не го укори, а му подсказа, че е добре да продължи да прави това, което е правил до сега, но е добре и да се зарадва на покаянието и осъзнаването на брат си.
2. Това слово е за насърчение за всички, които се колебаят кой е постъпил правилно. По-големият син беше научен на добродетелност и постъпваше праведно. По-големия син беше добър син. Ние не знаем дали младият син нямаше пак да съгреши, дали по-големия щеше да продължи да ходи в праведност, но знаем едно - по-добрият дял се падна на по-големия, заради неговото послушание. Той слушаше баща си. Смиряваше се пред Бога. Работеше за да има изобилие в семейството му и пазеше бащиния авторитет. И ако някой не разбира кой път да поеме, нека поеме пътя на по-големия, защото е път на постоянство в послушание и устояване в трудности.
3. Покаянието заслужава прошка и радост. Послушанието заслужава награди и уважение. Милостта на Бога е голяма, но не е безкрайна. Ако съгрешаваме нарочно, не се знае дали ще имаме сили за покаяние. Също не е сигурно, че нарочно извършените грехове Бог ще ги прощава постоянно. По-вероятно е да ни прости, когато сме били в незнание, но когато съзнателно повтаряме греховете си е малко вероятно да ни търпи. Сигурното е, че големият син нямаше за какво да се притеснява. Той получи всичко за живот в благополучие, в достатъчност и утвърждаване. За него можем да кажем, че с доброто настойничество, което показа си заслужи уважение и богатство.
Можем да се радваме, когато хората се каят за греховете си, но е добре да уважаваме и тези, които с трудолюбие и устояване ходят в покорство на Божиите принципи.
Автор: Татяна Славова