Характеристики на доброто настойничество
Част I
Без вярност няма добро настойничество
Качеството вярност е
основната характеристика на доброто настойничество. Без да е
изградил това качество в себе си, християнинът не може да
претендира, че е добър настойник на нещата, които Бог му дава.
Преди да
обясним що е това
вярност нека дадем няколко
определения, които ще са ни необходими при разглеждане на темата.
Що е това
себеправедност? Себеправедност
е всяко действие или говорене, обусловено от разума или чувствата на
човека, чрез които той изразява себе си. Тъй като Аз-ът е съвкупност
от чувства, разум и воля, то себеправедният човек е този човек,
който се води от своите чувства и разум и употребява волята си, за
да постига своите желания и цели. Не е себеправеден само покорният
на Бога човек.
Себеправедността има два начина на действие: чародейство и логика.
Чародейството е вид контрол, при който един човек налага волята си над друг човек, като използва силата на своите чувства. Такъв човек действа чрез своя "чар", като омайва и влияе над чувствата на друг човек и го прави подвластен на свои разбирания, предпочитания, душевни нагласи. Крайният резултат е пълен душевен контрол. Логиката е контрол над дадена човешка воля чрез използване на разумни разсъждения и доводи. Логическите доказателства, използвани от хора, често променят волята на даден човек, карайки го да следва човешка мъдрост, а не Божията.
Себеправедността винаги води до човешки контрол, било чрез чародейно влияние или логически разсъждения и е противно на Божията воля действие.
Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища,
И Моите помисли от вашите помисли.
Исая 55:7-9
Що е скромност? Скромност е да се живее Божията воля. Да си скромен в Божиите очи означава да не си поставяш цели извън волята,която Бог има за теб. Павел казва в Римляни 12:16 "...не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща, не считайте себе си за мъдри." Всичко друго е високоумстване, т.е. поставяме се на място, което не ни е определено от Бога, чертаем си собствен път. Себеправедният човек търси своята си правда изразена чрез или към други хора, скромният човек стои в Божията воля и се смирява.
ВЯРНОСТ
Вярност е да стоим в Божията воля. Божията воля са Божиите намерения за нас. Бог има мисли за нас и само Той може да ни постави в мярата достойнство, която Той ни определя. Божията воля е мярата достойнство, в която трябва да стоим. Ако онагледим Божията воля за нас с един лъч, то всяко наше действие трябва да оставя следа върху него.
Има основно две причини, които ни изкарват извън Божията воля - гордост(1) и (2) срам. Гордостта влиза чрез разума и логиката, срамът е чувство. Но и срамът е вид гордост, защото когато човек се срамува той всъщност се счита дълбоко в себе си за достоен и не получил според своите представи. Срамът и гордостта са двете лица на една и съща монета, на която пише "Аз искам своето". Така че, срамът и гордостта са израз на себеправедност. Гордостта води със себе си надменност, недоволство, гневене, обвинения, нетърпимост, мърморене, разцепления и други. Срамът върви с подтиснатост, неверие, безпокойство, самосъжаление, лъжи, пожелаване, завист и т.н.
Един библейски пример. Давид беше наречен мъж по Божието сърце. Бог
го въздигна като най-великия цар на Израел и от неговото потомство
се роди Христос. Давид знаеше Божията воля за себе си. Беше още
малък,когато пророк Самуил го помаза и го обяви за цар над Израел(I
Царе 16:1-13).
Това беше Божията воля за живота
на Давид, но въпреки това той трябваше да живее повече от
четиринадесет години криейки се по пещерите. Давид имаше възможност
да убие Саул и да се възкачи на трона(I
Царе 24:10-12)
но не го направи. Остана в
съвършената Божия воля, не се възгордя. Давид не се и отчая, не
потъна в самосъжаление и срам заради съдбата си, не започна да
окайва живота си. Вместо това Давид употреби времето на своето
скитничество за да промени няколкостотин силни и груби мъже и
да ги направи верни на себе си и на Бог.
Саул излезе извън Божията воля за себе си(I
Царе 15:9 ).
Той се възгордя и поиска неща за себе си, избра да следва своята си
правда и Бог го отхвърли. Излизайки извън Божията воля за себе си
Саул изгуби и мярата достойнство дадена му от Бога
(I
Царе 15:28).
Стоейки в Божията воля за своя живот Давид стана цар над Израел на
тридесет години и царува четиридесет години. Това е да си верен на
Бог. Давид беше наречен "мъж по Божието сърце" защото : първо влезе
в мярата достойнство дадена му от Бога и второ имаше верни мъже до
него.
Верността като качество има две измерения. Едното е в пряката връзка на човека с Бога, а другото ни поставя в хоризонтална зависимост от хора и взаимоотношения, чрез които да достигнем пълнотата на Божията воля за нашия живот. Какво е да си верен на друг човек? Това означава да не влизаш в област, която е дадена за притежание на човека до теб, а да го подкрепяш да навлезе и да се утвърди в нея. Отново да се върнем на Божията воля за Давид. Бог го беше избрал за цар, но веднъж Давид реши да не отиде на война. Вместо него войските бяха водени от Йоав, който спечели всички битки срещу амонците и стигна до столицата им Рава. Имаше две възможности пред Йоав: (1) можеше да се възгордее от спечелените в битките победи, да влезе като победител в Рава и да провъзгласи себе си за цар или (2) да се съблазни в Давид, казвайки си, че щом Давид не воюва, защо той трябва да рискува живота си и като последица да се оттегли от бойното поле.
И
в двата случая Йоав щеше да излезе извън Божиите намерения за самия
него. Бог беше определил пътя на Йоав като един , който да подкрепя
и да помогне за утвърждаването на Давид като цар. И точно това
направи Йоав. Той поднесе готовата победа на Давид
(II
Царе 12:28).
Давид сложи на главата си короната
на амонския цар и взе всички користи и слава. Йоав се показа верен и
към Бога, и към Давид, който беше избран от Бога за цар на Израел.
Това е вярност към човека, поставен от Бога. Това е вярност и към
самия Бог.
„А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”
(Матей 22:37-40)
Как се излиза от верността? Всеки път, когато липсва вярност, има отстъпление от Божията воля вследствие на едно от трите: съблазън , себеправедност, страх. Какво е съблазън? Казва го десетата Божия заповед. Да си съблазнен означава да пожелаеш, да поискаш, да сметнеш себе си за достоен да получиш това, което не е определено за теб. Какво е страх? Това е неверие спрямо Бог и Неговото слово. Страхът е вяра с обратен знак(виж 25-ти стих по-долу), защото човек се страхува тогава, когато вярва в неправилни неща. Себеправедността (описахме я в началото на текста) налага човешката истина пред Божията.
ИЗВОД
Всеки трябва да знае Божията воля за своя живот и да не излиза извън нея, ако иска да бъде добър настойник на нещата , които Бог дава в живота му.
Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек, жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал, и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята ето, имаш своето. А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал, ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие, а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.
(Матей 25:24-30)
Автор: Татяна Славова