Характеристики на доброто настойничество
Част II
Посветеност. Всеотдайност. Отговорност.
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе, те ще ви бъдат за храна.“
(Битие 1:27-29)
Бог създаде човека и му определи да бъде настойник на всичко, което Бог беше сътворил на земята. От Адам и Ева се очакваше да бъдат верни, посветени, всеотдайни и отговорни към творението, но те се провалиха. Чрез Исус Христос ние сме възстановени в първоначалната позиция дадена ни от Бога и от нас се иска да положим всички усилия за да бъдем добри настойници на Божиите неща.
Посветеност
Думата посветеност се състои от три части: представка по, корен свет и наставка ен. Представката по носи смисъла на полагане, поставяне, полепване върху определена повърхност, в случая за нас върху идея. Свет означава огрян от светлина, изкупен , излязъл от тъмнината. И понеже сам Господ Исус Христос е наречен светлина (Йоан 8:12), то свет значи и заделен за Бога. Наставката ен най-общо служи за означаване пренасянето на качества върху предмет или човек.
И така – да си посветен на Божието дело означава да си положил живота си върху вярата си в Исус Христос и да останеш заделен до самия край на земния си живот, до пълнотата на това , което Бог е определил за всеки един човек. Исус остана посветен на делото на Изкуплението докрай, до смърт на Кръста, макар да се молеше, ако може да го подмине „тази чаша”.Исус е Син на Бога. Можеше да понесе греха на цялото човечество, можеше и да се откаже. Той остана заделен докрай за Божиите неща.
Не такъв е примерът с Исав (Битие 25 гл.- от 29 до 34 ст.).В Евреи 12 гл:6 ст Исав е наречен блудник и нечестив, защото възлюби нещата от света повече от нещата дадени му от Бога. Исав беше предопределен за първородство, но не се посвети, а презря това Божие благословение заради паница с червено вариво. Да си посветен не означава да си безгрешен. Яков имаше много недостатъци в характера си, но Бог го възлюби. Да си посветен на Божиите неща не значи да си съвършен, а значи да възлюбиш Господа, своя Бог и това, което ти е дал с цялото си сърце и да пазиш разпоредбите Му. Затова казваме, че да си посветен означава да обичаш. Когато човек обича, той се посвещава; когато Бог обича – Той сключва завет. Човек се посвещава като дава от себе си, от своите притежания с любов и радост, доброволно, а не по принуждение. Когато Бог се посвещава дава всичко (Йоан 3:16) . Бог винаги изпълнява обещаното от самия Него. Това има смисъл за нас в това, че ако и да не можем да устоим понякога в своето посвещение, Бог ни държи чрез завета Си.
Доколко си посветен на Бога ще провериш като си отговориш на един въпрос: „Бог ли е на първо място в живота ми?“.
Всеотдайност
Думата всеотдайност е сложна дума ,състояща се от две прости - „всичко” и „отдай”. Да си всеотдаен означава да дадеш всичко от себе си докрай без да запазиш нищо за себе си. Всеки може да прецени за себе си как се раздава за хората, с които живее или на които служи, когато го хулят, клеветят, обиждат. Как се държим когато ние отдаваме всичко от себе си , а хората не ни отговарят според нашите очаквания? Даже нещо по-лошо – вършат неща насочени срещу нас. Това е едната страна на нещата и тя се определя от егото ни. Другата страна е свързана с личните и материални притежания. Много хора не се решават да се разделят с къщи, коли, имоти и пари. Както една сестра в Господа ми каза : „Ние днес не живеем в комуни...”. Много хора считат , че богатството си е тяхно и няма нужда да го делят с други вярващи но в Деяния на апостолите 2: 44-45 е оставен пример за живеене:
„И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.”
Не е ли всичко Божие? Не беше ли Бог, който даде всичко на Йов и после му го взе?!
Днес Бог не ни налага волята си. Исус Христос уби своето его и положи живота си на кръста заради всеки един от нас. Исус Христос презря хули, заплювания, обиди, присмех, подигравки и даде всичко за да бъдем изкупени ние. Човекът в Исус каза : „Един от вас ще ме предаде”(Матей 25:21). Духът в Исус отговори: И какво от това?! Нека му умия нозете.(Йоан 13:5). Това е пример за всеотдайност на Божието дело.
Кратък тест за всеотдайност:
1. Ти можеш ли да „умиеш нозете” на тези, които ще те предадат или вече са го направили?
2. Какво не можеш да дадеш на Господа?
За мен не беше трудно да простя на тези , които са ме предали; за мен беше трудно да продължа да служа на тези, за които знаех, че ще ме предадат. Да науча този урок означаваше да се раздам докрай(всеотдайност).
Отговорност
Според българския тълковен речник думата отговорност означава – съзнание за дълг, за поет ангажимент за изпълнение на задължения. В Стария Завет отговорността се измерваше с дълга на всеки един вярващ да спазва Закона. В Новия Завет думата дълг се приема в по-разширен смисъл. Всеки идва с цел на тази земя и всеки има задължения да изпълни определената му от Бога мисия(Псалм 139:16).Нямаше друг, който да извърши делото на Изкуплението затова Исус счете Себе Си за длъжен. По закон ли? - Не. От любов! Защото Бог е любов!
Когато любовта и дългът се срещнат се ражда най-висшата форма на отдаденост – жертвоготовност. Не е достатъчно да извършим нещо само от чувство за дълг. За да бъдем богоугодни трябва да отдаваме с любов, не от принуждение(Римляни 12:1). Днес много хора се успокояват с мисълта, че не е тяхна отговорността за определено Божие дело. Често си мислим, че сме спасени и това ни стига. Забравяме, че сме Божии настойници тук на Земята. Добрият настойник знае какво да направи с това, което му е поверено. Той ще постъпи като онзи добър слуга, който използвал десетте таланта и изкарал още пет за господаря си. Лошия настойник ще зарови парите си в земята и ще успокои съвестта си с това, че е опазил повереното му богатство. На определеното време той ще върне това, което му е било дадено, но няма да може да отговори на Бога защо не е направил нещо повече. Това е липса на отговорност (Матей 25:14-29).
Как упражняваш доброто си настойничество:
-по задължение или
-с жертвоготовност ?
Извод
Ако имаме вярност, посветеност, всеотдайност и отговорност за Божиите неща ще ни бъде дадено да разширим сферата на своето настойничество. Повече отговорности, повече влияние, означава и повече въздигане.
„Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.”
(Матей 25:29)
Автор: Татяна Славова