На всеки, който има, още ще му се даде
11. И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докато дойда.
14. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16. Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17. И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18. Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19. А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21. Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22. Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Лука 19:11-27(Протестантски превод, 1940)
Тази притча Сам Господ Исус Христос разказа на хората, които го бяха наобиколили. С нея Той онагледи идването на Божието царство със случки, които бяха разбираеми за народа. В притчата се разказва за господар и слуги. Господарят е този, който казва какво да се направи, слугите са тези, които се покоряват и правят нещата. Това е светският модел за подчинение. Защо Исус избра точно по този начин да опише наближаването на Божието царуване, ще разберем сега.
Когато ние предаваме живота си на Господ Исус Христос какво изговаряме? Не казваме ли точно това:“Исусе, бъди Господ и господар на живота ми. Аз искам да те следвам.“ Тогава, Той, Исус идва в живота ни, защото сме Го поканили и става нашият господар, а ние доброволно правим този избор. Един вид ние сме го признали за наш господар, макар че Исус все още е на Небето. Сега Той стои отдясно на Бог Отец, но чрез Святият Дух ние приемаме послания от Него. Така че имаме аналогия с персонажите от притчата: господарят е Исус, а слугите сме ние.
Но Божието царуване още не се е изявило в пълнота тук на земята. Това ще стане, когато Исус се върне в блясък и слава при второто пришествие и ще установи Милениума /1 Солунци 4:16,17/ Бог още не е дошъл в славата Си тук на земята, но след делото на Кръста Исус наистина получи царската власт, защото се казва, че всяка власт му беше дадена и всичко беше покорено под нозете Му.
21. далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
22. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,
23. която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.
Ефесяни 1:21-23(Протестантски превод, 1940)
Да се върнем на притчата. В нея се разказва, че Господарят дал на слугите си по една мнаса и ги оставил да се разполагат с това състояние, докато се върне. Една мнаса има равностойност на 500 грама злато или сребро – добро състояние за старт. И когато получи царската власт и се върна, господарят поиска отчет за това, как е употребено неговото богатство.
Исус Христос все още не се е върнал на земята, но даде на църквата Си Святият Дух с Неговите дарби и служения. Част от тях са описани в I Коринтяни 12. Заедно с това Исус остави и едно друго поръчение – да делим това, което имаме с тези, които нямат (Лука 3:11). Защо направи това Исус? Той знаеше, че битката в този свят е за душите и парите на хората и искаше да насочи фокусът ни как да употребим Неговите богатства за Негова прослава. Не така, както светът взима и ограбва, а като се умножава доброто за обща полза.
Направихме аналогия с персонажите и сега нека се спрем на всеки типаж по- подробно. В тази притча се говори за четири категории хора, които са чули гласа на Бога, знаят за Него, но са постъпили по различен начин. Ще разгледаме всяка една от тях и се надявам всеки да може да открие своето място, в коя група попада.
Първата група хора са тези, които са описани в Лука 19:14 стих. Те са тези, които пратиха посланици да кажат „Не щем Този да царува над нас.“ Това са хора, които са чули за Исус, на тях благата вест им е споделена, но те не само, че не приемат посланието, но и намразяват Бога и църквата. Защо го правят? Те живеят в своя егоизъм, искат да разполагат с живота си и да правят това, което намират за добро. Освен това те не обичат да слушат заповеди. Имат си своя правда и правила. Търсят своята независимост, без да осъзнават, че стават роби на света и греха. Най-често ще чуете тази група хора да казват за църквата, че там искат да си давате десятъците, даренията и това е причината, поради която те изпитват неприязън към църквата на Исус. Тези хора не са невярващи, забележете, те просто не приемат Исус Христос за господар над живота си, а си вярват по свой си начин, защото са съблазнени от успеха на нечестивите. В Матей 25:30 се описва каква участ ги очаква в ада.
Докато първата група хора мразят да им се говори за Исус и Неговата църква, втората категория, описани в тази притча, са хората с много дарби – 16 и 17 стих. От една само възможност те извличат максимална полза за Божието царство. Забележете, че от една мнаса те произведоха десет. Ако тълкуваме дословно цитирания стих, тук става въпрос за злато, за пари. Бог им даде способност да спечелят и те го направиха. Освен това те дадоха отчет за свършената работа пред своя господар. Той, господарят им, не само че не им взе придобитото, а ги постави управители над 10 града. Даде им възможност за още по-голяма печалба и дори слава. Вниквайки в символичното значение, което Исус вложи в тези свои думи, ще разберем, че става реч за времето, когато Сам Господ ще се върне на земята с целия си блясък и слава, за да установи Милениума, Своето хилядолетно управление. Кои ще бъдат тогава с Него? Кои ще управляват тогава? Тези, които са употребили своето богатство, за да спечелят още повече души и пари за Божието царство.
Можем да погледнем и от друг аспект на тези стихове. Святият дух дава дарби, а целта на тези дарби е да разкрият в пълнота Исус. Може да имаш една дарба, но тя да е достатъчна да промени 10 човека. Ако можеш – направи го. Не се пести.
Наскоро една вярваща жена, която наистина иска да се раздава за Божието дело и го прави, се изплаши от силата на дарбата, която откри, че й беше дадена. Не е много хубаво, когато словото на знание, което излиза от устата изобличава, нали? Но ако тази дарба не функционира как да разбере човек кога се отклонява от пътя си с Исус?! Така че, добре е, когато положим максимума усилие, за да работим за своя Господар и употребим целия си потенциал, всичко, което ни е дал, с благодарно сърце и усърдни дела.
Третата категория хора са тези с по-малко умения, но много упорити в това, което правят. Забележете, че всички получиха равен старт. Всеки получи точно една мнаса, но не всеки съумя да я използва по най-добрия начин. Когато ни призове, Бог не прави разлика между нас, всички започваме като равнопоставени пред Него. Разликите идват по-късно, когато един полага повече усилие, друг пък по-малко. Важно е да не спираме, да не се отказваме, а да работим и да се раздаваме, но под прякото водителство на Святия Дух.
И тази група хора, описани в Лука 19;18,19 също произведе печалба. Макар и по-малка – 5 мнаси, пак си е печалба. Разликата от тези, които произведоха десетократно и тези, които произведоха петкратно е само в това, че всеки е различен. За Бог сме равни на старта, но всеки влиза в Божието царство с различен капацитет от таланти, умения, способности и знания. Важно е да ги използваш всичките. Тези хора, дори и да осъзнават, че не могат много да направят, дават най-доброто от себе си. Служат с дарбите си, благославят нуждаещи се хора, помагат, подкрепят, с една дума – раздават се. И наградата им ще бъде голяма, защото са се показали верни. За тях Бог също ще каже „Добри ми и верни, „слуго”.
Пример за такъв човек е бедната вдовица, която имаше само две лепти /1 лепта е равна на 0,07 грама мед/, но ги пусна и двете в касата на храма (Лука 21:2,3,4). Исус не гледа както гледат в света. За тази вдовица каза, че тя е пуснала повече от тези, които принесоха злато и сребро, защото тя даде всичкото си богатство.
Последната група, четвъртата, описана в посочения пасаж от Лука 19 се споменава в стих 21. Това са хората, които се страхуват да направят каквото и да е и дори не опитват. Те се притесняват да не сбъркат и Бог да не ги държи отговорни за грешките им. Тези хора искат спокойствие и си търсят оправдание, за да не направят нещата, които се очакват от тях. Но ако си в църквата няма начин да не ти се наложи да послужиш на брат или сестра. Ако се страхуваш да служиш на вярващи хора, нима не можеш да направиш нещо добро за семейството си? Ако този слуга беше употребил тази мнаса за благополучието на своя дом дали щеше да чуе тези остри думи от Бога? Някои хора дори на домашните си не смеят да послужат в Исусово име, да не говорим за в църквата или сред невярващи. Има и такива, които цял живот успешно прикриват вярата си и никой не разбира за нея. Присъдата за подобно поведение е в стих 22, където се казва: „Зли ми слуго, от устата ти ще те съдя“.
Бог посочва изходен път за тези, които се страхуват да употребят уменията си. Ако не си в състояние да спечелиш много пари, то можеш да спестиш или да оставиш част от доходите си в банка. Така от лихвата пак би могъл да припечелиш и да дадеш. Ако не смееш да разгърнеш дарбите си и не знаеш какви са – ами помоли служители от църквата да ти помогнат. Най-елементарното, с което всеки може да произведе плод за Божието царство е да разделиш храната си с гладния или да облечеш голия. Ползата от тези добри дела ще е за Бога.
11. А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
Лука 3:11(Протестантски превод, 1940)
Навсякъде Исус призоваваше за дела, достойни за хора, които вярват в Него. И ни предизвиква не да задържаме всичко за себе си, а да помагаме на нуждаещите се, а повярвайте, такива винаги се намират. Ние си харесваме стиховете, в които се казва, че с дела няма да се оправдаем. Нека не забравяме, че делата, които произтичат от вярата ни в Бога, ще свидетелстват за нас, не само говоренето ни. Не стана ли точно така с Аврам, с Раав и други библейски личности, за които се говори в Евреи 11 глава.
В последните стихове на цитираната притча Господарят отнема неизползваната мнаса и произнася своята присъда. Така ще постъпи Бог и с нас. Говорим постоянно за Божията милост, но в тези стихове виждаме друга страна на Божия характер – Неговата справедливост. Бог не понася леността, мързела и оправданията. Бог харесва тези, които впрягат всичките си сили, за да дадат най-доброто от себе си и награждава тези, които го дават за Неговото царство.
Не можем да оставим хората в света да печелят, а в църквата хората да страдат от липси и недоимък. Не трябва да допускаме дарбите на Святият Дух да остават неупотребени, когато ясно се казва, че те се дават за обща полза. Битката и днес си остава една и съща, такава каквато е била винаги. Това е битка за душите и парите на хората и аз с радост приемам моите пари да служат на Божиите цели, а вие?
Когато Исус се върне на земята, Той ще даде на тези, които са имали, още повече, а от тези, които не са направили нищо, за да се извърши волята Му, ще вземе всичко и самите тях ще изхвърли от присъствието си. Някои сигурно сега си казват, че това не ги касае, тук да им е добре, а за после, за вечността - не се знае. Но ако ти се надяваш само в този свят на Исус, то каква полза от вярата ти? Ами такава вяра си е чисто суеверие.
Звучи малко страшно, но не го ли забелязваме и днес. Аз виждам много съблазнени хора, които казват: „Защо пасторите са благословени?; Защо все при едни и същи отиват благословенията?” и други подобни въпроси. В тази притча ясно се казва защо. Благословенията се увеличават там, където хората дават всичко от себе си: пари, дарби, способности в служба на Бога. Тези, които не знаят какво имат и какво да направят, само гледат и завиждат. И в крайна сметка като се съблазняват, губят и малкото, с което разполагат. Да не забравяме, че всички започване с равен старт, а усилията, които полагаме, те ни носят печалба. И да си припомним още веднъж нещо много важно: Исус ще се яви в слава при второто пришествие и тези, които са Негови ще царуват заедно с Него, а другите ще отидат в ада. Ти къде искаш да бъдеш във вечността?
Надявам се да сте открили себе си в някоя от четирите групи и се надявам, да сте измежду тези, които ще получат Божиите награди. Бог да ви благословя и да ви даде разбиране върху това слово. Амин.
Автор: Татяна Славова