Настойничество над времето
Бог сътвори човека по свой
образ и подобие и го постави в Едемската градина. Човекът стана
господар на делата на ръцете си и господар над всичко живо и неживо
по лицето на земята (Битие 1:26-33).
Никъде до този момент не се говори
за продължителност на човешкия живот, не се говори за години. В
Битие 2 гл.:17 ст. за
първи път се говори за смърт и човекът бива предупреден за нейното
съществуване. Но времето за хората все още се измерваше само в
дни. Човек би могъл да се
наслаждава на вечен живот като брои своето съществуване с дни.
За определено време Адам и Ева
живяха във вечността. Вечерно време Бог слизаше при тях и им
говореше (Битие
3:8).
Човешкият дух беше предопределено да се насища със спокойствието на
неограничено от времето състояние, а физическите тела – да не
остаряват.
След грехопадението влезе
духовна смърт в хората. Освещаването беше прекратено. Хората, до
този момент обличани в святост и в Божията слава, бяха покрити с
кожите на убито животно. Това беше и предупреждение, че от този
момент човек няма да бъде господар на времето. От този момент за
човека времето става ценно, не неограничено. Адам и Ева са изгонени
от Едемската градина, а Бог поставя стражи около дървото на живота
(Битие:22-24).
Смъртта идва с ново убийство – Каин убива Авел.
Резултатът от греха отнема
правото на човек над времето. От този момент за хората
времето вече се измерва в години.
И колкото повече човек се отдалечава от сътворението и колкото
повече грехът навлизаше в човешката природа, толкова годините на
човешкия живот стават по-малко. Адам живее 930 години, Ной 950, но
постепенно годините намаляват.
„Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде {или: да остава, да се съди} вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.” (Битие 6:3)
Днес малцина могат да достигнат тази възраст. В Псалм 90, стих 10, Моисей споделя:
„Дните
на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет
години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние
отлитаме.”
В
Битие 15 гл.: 30 ст.
Бог пророкува на Аврам, че
потомците му ще бъдат роби за 400 години. Виждаме, че Бог въвежда
наказанието и го измерва вече във време – в години. Да си спомним и
пустинята, през която мина еврейският народ на път за Ханаан. Те
можеха да преминат за четиринадесет дена, а в действителност това им
отне четиридесет години. Защо ни е дадено времето на тази земя? За
да общуваме с Бога, да слушаме гласа Му, да вършим волята Му. Ако
израелтяните бяха прославили Бога за своето освобождение щяха да
стигнат Обещаната земя за 2 седмици.
Съизмеримо ли е: 14 дни – 40
години?
Моисей прозря тази истина и затова
в
Псалм 90:12 ст.
се молеше така:
„Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.”
След възкресението на Христос ние,
хората, отново имаме възможността да станем наследници на вечността.
Животът в света няма да стане по-добър, а напротив – по-лош. Затова
Библията ни предупреждава като ни съветва да изкупуваме
благовремието, като проумяваме каква е Божията воля за нас
(Ефесяни 5:15-16).
Благовремието е сега. Сега е
възможно да повярваме в Христос. Сега е възможно да се посветим в
полза на Бога. Сега е възможно да вземем решение къде да прекараме
вечността. Бог се удоволства от това да твори и създава. Бог се
удоволства от изобилието, преуспяването, преумножаването на човешкия
род. Бог няма да изкупи този паднал свят и да го направи отново свое
притежание. Бог ще създаде ново небе и нова земя и заедно със
свършека на света идва и свършека на благовремието за човечеството.
За отделният човек благовремието изтича в мига, в който умира
физическото му тяло. А никой не знае кога ще стане това.
19. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.
20. А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
( Лука 12 гл. )
36. А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Отец.
( Матей 24 гл. )
10. Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небесата ще отминат с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят.
( II Петър 3 гл. )
След второто си идване на земята
Христос ще утвърди Божието хилядолетно управление – Милениума. Тези,
които „мъдро са броили дните си”, т.е. вършили са Божията воля, ще
съдят света.
Бог направи човека настойник на Земята, но не го направи господар на времето. В началото Бог даде право на избор на човека – дървото на живота беше в Едемската градина и на човека не беше забранено да яде от него. След грехопадението човекът беше лишен от вечен живот. Възстановяването стана чрез жертвата на Христос на кръста. Отново пред човека има избор: да бъде господар на времето и да наследи вечността с Бога или да презре времето дадено му за земен живот като се отдаде на земни удоволствия и наслади.
34. Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света. ( Матей 25 гл. )
40. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.
41. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни {или: препънки, поводи за грях} и онези, които вършат беззаконие. ( Матей 13 гл.)
Ти решаваш! Изборът е твой!
Автор: Татяна Славова