Неосъзнати крадци на време
Първа част
„И
така, внимавайте добре как се държите – не като глупави, а като
мъдри, като изкупувате благоприятното време, понеже дните са лоши.
Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господната воля.”
(Ефесяни 5:15, 16, 17)
Времето на човешкия живот е ограничено. То е твърдо кратко, за да си позволим да го пропиляваме според нашите страсти. Когато имаме разбиране за неправилните неща, ние полагаме усилия, за да не ги допускаме в живота си. Понякога нямаме разбиране за това, което ни краде благодатта. Неусетно ни измъкват благословения и разбираме, че сме ограбени. Поради незнание пропускаме и Божията воля за себе си. Целта на това поучение е да разкрие някои неосъзнати крадци на личното ни време. Когато ги знаем ще можем да проумеем реалното им съществуване и да се стремим да ги избягваме.
1.
Празни разговори
„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.”
(Матей 12:36)
Празните думи не ни доближават до Бога. В многото говорене грехът е неизбежен. Разумните хора не биха допуснали празното говорене (Притчи 10:19). Бог няма да послуша празнословие и няма да го зачете (Йов 35:13).
Какво
включват празните разговори? Най-често те съдържат безсмислици,
свързани с битуването на хората – това са теми за времето, работата,
децата, предпочитани компании, купони, коли и т.н. Обикновено се
тръгва от желание да си побъбрим с приятел, но постепенно,
неосъзнато вплитаме в нашите разговори имена и хора, времена и
събития и в крайна сметка, колкото и да се въздържаме, изпускаме
някоя неправилна дума. Библията ни предупреждава, че зли духове и
бесове има в поднебесната. Сатана има свое царство и постоянно
обикаля около нас за да ни погълне. Всяка дума на одумничество,
клевета, клюка се взима от тези зли духове и се използва против нас.
Затова и Исус казва, че ако сме знаели, че не трябва да правим това,
а го правим, ще отговаряме в съдния ден пред Него.
Дори и в молитва не трябва да говорим празни думи.
„А когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си. И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.”
( Матей 6:7,8 )
Многото говорене в молитва няма да доведе Божията воля в живота ни.
„Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”
(Яков 3:2)
Многото говорене неусетно ще ни
въвлече в греховни помисли и дела на беззаконие. Ето един пример
често срещан в църквите. Срещат се двама вярващи и обикновено след
поздрава се питат: „- Как си?” . Това може да е признак на
заинтересованост към човека, но понякога е просто навик, рутинност.
Отговорът, който най-често се чува: „- Благодаря, добре.” Но това не
винаги е истината. Човекът току що е претърпял разочарования,
преминал е през проблем и таи душевна болка в себе си, но скрива
това. Другият му отговаря: „- Радвам се за теб.До скоро.” Кой от тях
е постъпил правилно: този, който задава въпроса или този, който
отговаря? Чистосърдечно и искренно ли се интересуваме от хората,
които срещаме и те казват ли ни истината? Такива разговори най-често
са изчерпани от съдържание и са резултат от етикет.
2. Съмнения и страхове
„Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.”
(Еклесиаст 9:10)
Често не
правим това, което трябва поради съмнение и страх. Времето си
отминава и ние в един момент разбираме, че сме пропуснали
благовремието. Вече е късно да извършим необходимото. Това ни се
отбелязва с една черна чертичка, наречена „минус”.
„Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.”
(Яков 2:24)
Съмнението и страховете променят делата ни и нашето освещаване може да бъде под въпрос. Вместо да се заделим за Бога и да имаме победоносен християнски живот ние оставаме бездейни, безучастни и пилеем времето си.
„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.” ( II Тимотей 1:7 )
Така че, когато дойде страх и съмнение нека знаем, че това не е от Бога и ние не трябва да оставаме в това състояние, а да изграждаме своята увереност в Господа.
Автор: Татяна Славова