Неосъзнати крадци на време
Втора част
3. Реалните
физически трудности
„А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден.“
(Матей 13:22)
Много проповедници споделят, че ако няма друг начин да ни отдели от Божията воля, дяволът изпраща много грижи в живота ни. Най-често това са безпаричие, липса на работа, оскъдност, болести и други подобни, които отнемат почти цялото време на човека в борбата му за справяне с тях. Фокусирайки се върху грижите и влагайки всички усилия да бъдат решени проблемите, човек става безплоден за Божиите неща. Не е такъв примерът на апостолите. Много пъти те са споделяли за гладуване, побоища, тъмници, но едно не са спряли да правят – да проповядват благовестието. Грижите и проблемите в които са живяли, трудностите на тяхното ежедневие не са заглушили вярата им и в резултат на това християнството заля целия свят. Това е един пример за силата на Божието слово и невъзмножността на реалните трудности да го заглушат. Нека си спомним за Йов, който въпреки големите проблеми не похули Бога. Да вземем за пример и Рут. Която беше толкова бедна и чужденка, че трябваше да събира класовете по нивите на богатите за да яде тя и свекърва й. Много други примери има в Библията за хора пренебрегнали натиска на земните грижи за да наследят небесното.
„... и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен.”
(Матей 10 гл.)
Естествено,
ние трябва да се грижим за близките си, да изпълняваме своите
семейни задължения и да носим своите роднински отговорности, но ако
не поставим Бог на първо място в живота си то напразна е нашата
вяра. Библията казва за такава вяра, че е суета.
„Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.“
(Матей 10:30,31 )
Реалните трудности в живота ни не трябва да бъдат средство, което да ни отделя от Бога. Докато сме на този свят грижи постоянно ще има, но ние не трябва да пренебрегваме усърдието си в упование на Бога.
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“
(Матей 6 гл.)
4. Тщеславието на живота
„Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света.“
(I
Йоан 2:16)
Който обича тщеславието на живота
губи времето си за това да постигне собствените си цели и осъществи
личните си амбиции. Нашето естество винаги ще иска това, което на
него му харесва (Галатяни
5:17). Библията ясно
подчертава, че плътта и духът ще бъдат в постоянно противоборство.
Но си представете да имате всички блага на света и в един момент,
когато животът ви на земята свърши, какво
ще
вземете със себе си?!
„А благочестието със задоволство е голяма печалба защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо, а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.“
(I Tимотей 6:7-9)
5.
Явното непокорство
„И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.”
(I Царе 15:22-23)
Непокорството ни отделя от Бога и ни извежда от призива, който ни е даден. То води до наказания. Оказва се, че сме си губили времето в правене на неправилни неща (дела на непокорство), а от тях само можем да пострадаме. Колкото по-дълго време проявяваме непокорство, толкова повече се отдалечаваме от Бога. В крайна сметка можем да загубим и спасението си.
6.
Добрите дела
Нито само делата, нито само вярата ще ни спаси. Изолирани едно от друго те ограбват времето ни. Празната вяра без дела е суета, а добри дела без вяра в Бога са само хуманно намерение.
Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна. И някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! — а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
(Яков 2:14-17)
Добро и полезно за хората е да вършат старателно добри дела с вяра в Бога (Тит 3:8). Без да вярваме, че има Бог, добрите ни дела няма да ни ползват. Всеки, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и с любов да се обхожда в добри дела (Евреи 11:6).
Ако не признаваме съществуването на Бог и не изповядаме Исус Христос като Божий Син, ние няма да получим спасение за душите си, колкото и добри дела да направим. Без вяра не е възможно да угодим на Бога, а само на човеците, и то временно. И това е загуба на време. Истински добрите дела са тези, които ще ни препоръчат за вечността.
Заключение
Никой човек не знае кога ще настъпи последният му миг на тази земя. Затова нека всеки бъде подготвен да изпита собствения си живот. Единственото нещо, над което нямаме контрол е времето. Нека не го пилеем.
„Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти.”
(III
Йоан 1:2)
Автор: Татяна Славова