Парите разказват за своя притежател
Парите са неразделна част от
живота в съвременното общество. Тяхната употреба е в основата на
търговските и стопански взаимоотношения, както и в личния живот на
всеки от нас. Ние работим, плащат ни за труда, после ние плащаме с
получените пари стоки и услуги и така живеем. В семействата ни често
има напрежение, когато парите не достигат, а когато са повече
бързаме да си купим или направим нещо, като се надяваме така да
подобрим живота си. Изобщо – парите са част от нашето ежедневие.
Приемаме парите като даденост и малко се замисляме за тяхната духовна същност. Ние полагаме усилия, влагаме умения и таланти за да изкараме нашите пари. Един работи като учител, друг е в дърводелския цех, някои са в политиката и т.н. Много професии и разнообразие от начини за изкарване на пари съществуват. Когато получим нашата заплата ние всъщност получаваме стойността на това, което сме дали от себе си. В този смисъл парите стават отражение на това, което сме.
Парите изкарани с честен труд са отражение на честен, почтен човек, парите придобити с нечестие говорят за нечестив характер. Библията разказва за различни хора с различни характери и съдби. Тя дели хората най-общо на две категории – нечестиви и праведни. За нечестивите Бог обещава едно, за праведните - друго. Бог вижда всяко сърце и познава всички помисли.
И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.
(I Летописи 28:9)
От Него не можем да скрием намеренията си и мотивите си. Той познава добре нашите пътища и не можем да Го излъжем как се сдобиваме с нашите притежания.
Начинът, по който се сдобиваме с парите си разказва пред Бога (а понякога и пред човеците) за това какви сме всъщност. Пари придобити с кражба и лъжа са отражение на човек измамник. Явната кражба лесно се хваща, но има и тайна кражба, неразкрита от хората. Много хора днес го правят - къде данъци няма да внесат, къде осигуровки няма да платят, понякога се надписват сметки, изваждат се фалшиви фактури, а може и от тока на съседа да си вземат. Това е жалко, но такива са фактите в днешното общество. Умноженото с измама богатство поставя своя притежател в групата на хората, на които не може да се разчита. Те имат своето превратно поведение и лицемерен подход. Хора с амбиции за пари, по какъвто и да било нечестен начин, лесно могат да предадат приятел.
Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.
I Тимотей 6:10
Плановете им са коварни и измамливи. На такива хора егото крещи „искам, искам” и душата има своите тайни кроежи. Завистта и злите помисли препълват сърцето и нищо чудно, че често се стига до разрушаване на взаимоотношения. Ценностната система на този тип хора е изместила своя фокус и доброто като морална категория не е приоритет в живота им. Напрежението и конфликтите са техни ежедневни спътници, защото умът им е зает да измислят поредния начин как да сложат в джоба си някой лев. За такива хора е чужда сърдечната радост от споделените в семейството успехи и неподправеният, искрен и сърдечен контакт със собствените им деца. А всеки от нас би искал да има до себе си хора, на които да вярва, нали?
Много хора се чудят защо не
им върви в живота и не отдават внимание да помислят за духовните
последици от подобно поведение обобщени с една дума - проклятие. В
десетте заповеди ясно е написано да не се лъже и да не се краде.
Всичко, което не изпълняваме според Божието слово, си е непокорство.
Във Второзаконие глава 28 от стих 15 до края на главата са описани
проклятията, които идват вследствие човешкото непокорство. Нужно е
да се вгледаме в парите, които държим в ръцете си или в банковите си
сметки и да се запитаме от къде са. Така ще разберем и себе си.
Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му. Каквато е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.
Еремия 17:10-11
Нещо повече бихме могли да си отговорим защо ни постигат някои неприятности, защо „все на нас лошото ни се случва”.
Парите могат да отразяват и непочтеност и скъперничество. Когато работодатели не плащат навреме и според изработеното и договореното на своите работници парите, които задържат за себе си крещят една дума - „алчност”.
А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.
I Тимотей 6:6-10
Парите, придобити с онеправдаване на работниците говорят за сърце, което е пълно със зли помисли. Подобно поведение е в противоречие с думите на нашия Господ Исус Христос: „А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.”(Лука 3:11). То разкрива егоистичен и користолюбив характер. Готови ли сме ако имаме две ризи да дадем едната на ближния си?
Парите могат да отразяват и добрата човешка същност. Парите,
изкарани с честен и почтен труд известяват добродетелен характер.
Добродетелният човек е желан сътрудник и приятел. Открит, ясен, доблестен във взаимоотношенията си той дава каквото трябва от себе си и живее според това, което има. Такъв човек знае какво е добро и го прави. Не винаги такъв човек става богат, но Библията казва, че малкото богатство на праведния е по-желателно от голямо имане(Притчи 15:16). Честният човек е спокоен и ведър. Той е открит и прям и с него може да се изградят взаимоотношения на доверие. Малкото богатство, спечелено почтено носи увереност и удовлетворение и освобождава човешкия ум от напрежение и нервност.
Често хората скачат от дълг в дълг с извинението, че заплатите са малки и парите не стигат. Исус ясно казва да не се грижим за утрешния ден.
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Матей 6:31-34
Малко от нас се доверяват напълно на Божието слово и малко го прилагат в живота си. Истината е, че То е вярно и действа. Недоверчивата човешка природа тласка хората към заеми и от това бедите в семействата се увеличават, вместо да намаляват. Резултатите от взимане на пари на заем са най-тежки, когато дойде време да се връщат. Най-често хората, които вземат постоянно заеми са от типа хора, които не могат да си правят добре собствената сметка. Страхове и объркване ги съпътстват и лесно се лъжат. Имат добри намерения, но се люшкат в несигурност и непостоянство. Апостол Яков говори за непостоянните хора в своето послание.
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
Яков 1:7-8
Към непостоянните хора са и тези, които ту с честен, ту с нечестен труд се сдобиват с богатство. Те са преобладаващото мнозинство. Пред тях винаги има нещо недостигнато и неясно като цел, към което те се стремят. И те все нещо или някого догонват. Удовлетворението, като цяло, липсва в живота им и им се струва, че все им се изплъзва големият успех. Божието слово е категорично, че на двама господари не може да се служи.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
(Матей 6:24)
Ако обичаш „лесно изкараните” пари, то замисли се на кой господар служиш. Много хора днес залагат на хазарт с обяснението, че парите са си ги изкарали и могат да разполагат с тях. Те спадат към споменатата категория хора, на които не може да се разчита. Подмамени от собствените си страсти те се заблуждават в своите пътища и целенасочено се опитват да заблуждават и другите около тях. Вместо с правда са изпълнени със заблуда и безхаберие за важните и стойностните неща в живота,
Понякога парите са резултат на дълъг и тежък интелектуален труд. Години упорит предварителен труд за придобиване на знания предшестват нашата кариера и точно в това време се учим да устояваме. Дисциплина се възпитава в трудовата дейност, независимо какъв е характера на труда - физически или умствен. Единствено на човека Бог даде привилегията да се труди. Сам Бог работи шест дена, а на седмия си почина. Всеки, който отхвърля труда като необходимост за съществуване отхвърля самия Бог.
„Ленивата
ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява.”
(Притчи 10:4)
Има още един вид пари, които
бихме могли да имаме - това са подарените, тези за които не сме се
трудили. Тях ние получаваме като награда или като дар. Наградата е
заслужено признание, дарът не е по заслуги. Ако имаме Божието
благоволение ще бъдем благословени. Условието е едно - покорство
пред Създателя. Хора, благословени от Бога с имоти, притежания са
уверени и радостни. Лицата им греят, когато говорят за чудесата на
Бог в живота си. Те държат парите си в ръцете си и не посягат към
тях с мисълта, че са техни и могат да си ги харчат за каквото искат.
Вместо това сърцата им са изпълнени с благодарност за това, което
имат и са щедри в даването си. Милостта е техен спътник и те няма да
затворят ръката си пред гладния и голия.
Парите, които притежаваме говорят за нас самите. Те са продукт на нашия характер. В тях е отразена нашата личност. Начинът, по който сме се сдобили с тях разкрива кои сме всъщност. Казано по-просто – каквито са парите ти, такъв си и ти.
Автор: Татяна Славова