Трите основни отговорности в живота на човека
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде.” (Битие 1:27)
Това четем в началото на Библията. И възниква въпросът „Защо ги създаде?”. Едни казват, че Бог създаде хората, за да му се покланят, а други – защото Бог иска да има синове и дъщери. Но Бог вече имаше синове?! Той беше населил небето с ангели и херувими. Това ли е причината?
Аз чета какво пише в Библията ми. Бог създаде човека, защото беше добро нещо да го създаде. Бог обича да твори. А човекът беше твърде добро дело на Божиите ръце, според написаното в Битие първа глава. Моето обяснение е, че Бог обича да създава добри неща, а ние, хората, според Битие 1:27 сме не само добро творение, ние приличаме на нашия Бог. И малко по-нататък, в Битие 3:8, четем, как Бог потърси човека, за да си общува с него. Бог повика човека, когато се разхождаше в градината при шума на вечерния бриз. Единственото обяснение, което има, е че Бог иска да общува с хората още от Сътворението. А може би и за това е създал човека по Свое подобие, за да си общува с него?!
В Старият завет четем на
много места как Бог говореше на различни хора. Често Той
изобличаваше, понякога се гневеше, но и даваше изходен път от всяка
ситуация. Грехът беше причината, за да не могат всички хора да
общуват със Своя Създател, затова и словата, които Бог изпращаше
чрез пророците си, имаха едно основно послание - „Слушай гласа ми!
Слушай ме, за да ти е добре.
Новият завет носи същото послание. След жертвената смърт на Господ Исус Христос няма преграда между Бог Отец и хората. Ние сме изкупени от греха и сега всеки има възможност да контактува лично с Бога. Нещо повече – ние сме наречени „храмове на Святия Дух”. Божият Дух обитава в нас, които вярваме в Исус Христос и така имаме възможност да развиваме лични взаимоотношения с Бога. Това може да стане в молитва, или когато четем Божието слово, или пък когато слушаме поучения и проповеди.
Следователно най-важното нещо за един човек е да има лична връзка с Бога, да общува с Всевишния. Жалко е, че много хора не осъзнават липсата на Божия глас в живота си и възможността да бъдат изслушвани и направлявани от нежния глас на Святия Дух.
Следващата отговорност пред човека е да се труди. Още в Битие втора глава четем, че Бог постави Адам в Едемската градина да я обработва и да я пази. Трудът е от Бога, мързелът е грях. Бог така е устроил живота ни, че ако искаме да живеем, трябва да се трудим. Ние сме господари на делата на ръцете си и на решенията, които взимаме. Имаме право да се трудим, имаме право и да не го правим. В Притчи 21:25 се казва, че желанието на ленивия да не работи ще го умъртви. Във II Солунци 3:10 апостол Павел казва на тези, които не искат да работят и да не ползват наготово благата, които другите са произвели.
От Сътворение Бог Отец работи /Йоан 5:17/ и ние трябва да го правим. Безумство е да чакаш някой да се погрижи за теб, когато имаш здраве, сили и способност да работиш. Някои тълкуват думите на Исус от евангелието на Матей шеста глава. Като оправдание за своя мързел. Но когато онагледи думите си с врабчетата и полската трева, Исус всъщност искаше да обърне внимание на това, че човешкото сърце не трябва да се прилепва към работата, като средство за печалба /Матей 6:24/, нито към парите, а към Бога, защото Той знае нашите нужди и как да използва уменията и способностите ни, за да бъдат снабдени те.
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.”(Матей 6:33)
Ако поставим Бог на първо място в живота си ще имаме и всичко, от което се нуждаем, като пари, храна, дрехи, подслон, но естествено, ще е необходимо да поработим за тези блага. Независимо дали си сам или имаш семейство ти трябва да се трудиш и да произвеждаш. Нали не искаш да си като ленивия слуга, който зарови таланта в земята и беше наказан за своя избор.
Така, че втората важна отговорност пред всеки човек е да се труди, ако иска да живее. И всеки от нас е добре да се труди в областта, в която има призвание, но в днешно време, когато безработицата е толкова голяма, само Бог може да ни осигури това.
Когато осигури начин за преживяване, а именно-чрез работа, Бог прибави на Адам партньорка. Семейството е следващата отговорност пред човека. Преди да даде на хората духовни отговорности Бог им даде практически неща и указания как да живеят.
На семейството трябва да се гледа като на основна институция, на която се крепи успехът на човешкия живот. Успява се със семейство, а не като загърбим близките си. Затова и Бог прибави Ева на Адам, за да му бъде помощник. В семейството се споделят проблемите, в семейството се осъществява подкрепата. Главната мисия на едно семейство е да отгледа и възпита благочестиво потомство. Заедно с това семейството гарантира успеха на всеки от членовете му поотделно. Това е възможно, ако грижите и отговорностите вътре в семейството се споделят и заедно се работи за решаването на проблемите.
При Сътворението Бог определи мъжът да бъде главата на семейството, а жената негов помощник. Исус Христос не отмени този ред. В I Коринтяни 11:13 апостолът ясно ни казва, че глава на мъжа е Христос, а мъжът е глава на жената. Не е определено жената да командва своя съпруг. Също недопустимо е мъжете да пренебрегват своите жени. Те трябва да гледат на тях така, както Христос на църквата /Ефесяни 5:25/.
Днешното общество е променило стандартите. Жените работят наравно с мъжете. Прибират се вкъщи уморени и започват да перат, чистят, готвят, проверяват домашните задачи на децата си, трябва да сложат масата за вечеря, а преди това са напазарували и т.н. И какво остава за мъжа- да хапне и да си почине. Ако Христос се предаде на Кръстна смърт заради тези, които биха повярвали в Него, не трябва ли и съпрузите да се разпънат за своите семейства?!
Днес повече от всякога се нуждаем от мъдрост, за да споделяме отговорностите в домовете си. Когато всички работят и носят пари в дома си е трудно да се начертае линията на покорство. Всеки чувства себе си достоен да управлява семейството и да казва кое как да се прави, и много е лесно да се упрекваме за провалите. Все пак жените трябва да се съобразяват с водачеството, което Бог е отредил на мъжете им, а мъжете да гледат на съпругите си както гледат и се грижат за своите си тела /Ефесяни 5:28/. И да не забравяме, че не само на думи, а и на дела се проявяват любовта и покорството. Така ще може да се изгради стабилно семейство с правилни взаимоотношения и да се гарантира успех. Бог няма да подмине семейството, Той го създаде като условие за добър и успешен живот тук на земята.
Това са основните отговорности на един човешки живот. Разбъркването им и промяната на техният ред ще доведе до кризи както в личен, така и в семеен план. Първо трябва да развиваме взаимоотношения с Бога, после да се трудим, за да живеем, и на трето място да имаме благочестив семеен живот. Останалите дейности, извън тези трите, трябва да се осъществяват така, че да не разделят посочените, като изместят някоя от тях. Ако дадем вниманието си на друга дейност повече, от колкото на тези трите, животът ни ще се изпълни с проблеми. Имаме склонност да приписваме всичко на духовни атаки, а всъщност често сами сме си виновни. Божието слово е категорично. Това са трите най-важни неща за човека.
В моя християнски живот съм имала възможността да наблюдавам много християни. Най-успешните са тези, които са се придържали към тези три основни приоритета в живота си. Виждала съм хора, които са пренебрегвали семейството си заради служение и в последствие са изгубили първо едното и после и другото. Особено е трудно да се служи, когато някой от семейството не е вярващ. Често невярващият бива съблазнен и изцяло се отвръща от Бога, ако бива пренебрегнат от съпруг или съпруга заради служение. Ясно трябва да заявим, че духовното служение не е водеща отговорност на човека. То е специфична такава или по-ясно казано – това става, ако Бог лично призове човек. Да, ние трябва да работим за Божието царство, но не за сметка на собствените си семейства.
Служението може да бъде във водещата тройка, ако Бог е отделил някой от нас, така както го направи с апостолите. Те бяха избрани, помазани и изпратени. Никой не тръгна без да бъде избран и изпратен. В този случай Бог ще поеме издръжката на дадения човек и на цялото му семейство. Но ако не си отделен от Бога за пълновременно служение, по-добре не разрушавай живота си и този на близките си в опити да се грижиш за спасението на душите на други хора, като изоставяш своите си.
И пак ми се иска да повторя – повече от всякога се нуждаем от мъдрост. Изкушенията в съвременния свят са много. Животът е различен. Затова трябва да сме още по-зависими от Святия Дух и Неговите инструкции, трябва да работим и да се грижим за семействата си по най-добрият начин. И ако имаме изгарящо желание да служим на хората нека се оставим Бог да ни води как да го правим, а не сами да решаваме.
Нека Бог да ви благослови.
Автор: Татяна Славова