Възрастяване
Понеже докато вие
трябваше до сега, според
изтеклото време, и учители
да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните
начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а
не от твърда храна.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
а твърдата храна е за
пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да
разпознават доброто и злото.
Евреи 5:12-14
Естественият и духовният живот на човека имат своите допирни точки. Най-често те намират израз в принципите, по които се изграждат. Една прилика можем да открием в начина на развитие на организма.
Стадиите, през които преминава един човешки живот са най-общо три: дете, възрастен и родител. Като дете, човек бива наблюдаван от своите родители, те го възпитават и обучават. От него се иска само да ги следва. Като възрастен, човек е осъзната личност и носи отговорността за себе си. Като родител, на човек вече му се налага да се грижи за себе си и за своето семейство.
В духовния ни живот нещата изглеждат почти по същия начин. Позициите и отговорностите са същите, само че са преместени в духовния сектор.
Докато човек е в греховете си, той е далече от Бога. Неговият дух е воден от егото му и в центъра на своята вселена си е сам той. Всичко, което прави е за негова полза и според собствените му предпочитания и убеждения. А дали са добри решенията, които взима, може да разбере след време, когато са налице последиците.
Библията ни казва, че когато човек срещне Бога се новоражда. Неговият дух се обединява със Святия Дух и новоповярвалият човек започва като новородено бебе да се учи под Божието водителство. Новорождението идва след покаянието, когато човек признае, че иска да познава Исус Христос като Господ и Спасител. Едновременно идва и разбирането, че Бог е наш Отец и ние трябва да се вслушваме в Неговия глас.
И наистина Небесният ни Баща започва да се грижи за новородения християнин както земните родители се грижат за малкото си бебе. Показва му Своята любов в чудесата, които бързо започват да се случват. Изпраща му хора, които да му обясняват Божието слово и да го напътстват. Обгръща новоповярвалия с любовта на хората и го обгрижва. Това може да трае една, две, три години.
Апостолите в Новия Завет получиха тази грижа за три години. След като Господ Исус Христос се възнесе на Небето, на тях им се наложи да порастнат и после да станат и духовни родители на много хора, които приеха тяхното учение.
Защото, ако
имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате;
понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
I Коринтяни 4:15
Това са думите на апостол Павел. Той осъзнаваше своята роля на родител и копнееше да види тези, на които беше благовестил Евангелието, да започнат живот в правда и истина. В Евреи 5 глава се обяснява, че в началото дори и Бог допуска да се държим като бебета. Той всичко ни дава наготово и ни приближава към Себе Си. Люлее ни в прегръдките Си, утешава ни, дава ни всичко, от което се нуждаем. Само че това трае до време.
Вярно е, че спасението е даром. Вярно е, че Духът на Бога ни се дава даром, че благовестието идва до нас даром ( говоря за нас, живеещите в свободни държави). Но в един момент Бог вижда, че е минало достатъчно време и ние вече можем да носим собствените си отговорности и да се грижим не само за себе си, но и за хората около нас. Тогава започва нов етап в християнския ни живот - възрастяването.
3. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4. чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5. то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6. на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7. на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10. Затова, братя,
постарайте се още повече да затвърдявате
вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели,
никога няма да изпаднете.
II Петър
Това, което написа апостол Петър, е пътят на порастването ни в Христос. В подчертаните в текста думи привличат вниманието две неща: първото е, че Божията сила ни подарява всичко, което ни е потребно, за да станем достатъчно зрели във вяра; а второто е, че тази сила сама по себе си не е достатъчна, а от човек се иска да положи усилия, за да се утвърди като духовно възрастен и зрял християнин.
Повечето хора очакват всичко даром. Те разчитат на благодатта, но пренебрегват личните си отговорности. В посочените стихове апостолът ясно ни казва, че ние (т.е. всеки един) трябва да се постараем, за да развием качествата, които един духовно зрял християнин трябва да притежава. От нас зависи да станем добродетелни, благоразумни, себеобуздани, твърди във вярата, благочестиви, да обичаме и да раздаваме любов. Това са все качества, които новороденият християнин, след като премине бебешкия период, ще трябва да започне да изгражда в себе си.
Това означава, че макар благодатта да е налице, то от човека зависи как ще продължи пътя си. Ако е бил добър слушател и сега стане деятелен изпълнител на Божиите наставления, то ще му се наложи да се дисциплинира в усъвършенстване. Забележете, никъде не се казва, че Бог насила ще го направи за нас. Той ще ни накаже за греховете ни, но няма да се налага над нас. Той ни е дал благодатта и Словото Си, а как ние ще ги използваме и как ще постъпваме - това си е наша отговорност, но малцина го разбират. Има и такива, които го знаят, но се опитват да се оправдават, че нямат сила. Питам се толкова ли е трудно да подражаваш на някого, ако го харесваш и обичаш. И толкова ли е трудно да си последовател, поради любов?!
Ако Ме любите, ще
пазите Моите заповеди.
Йоан 14:15
Така Господ Исус измерва любовта ни към Него. Ако приемаме Неговите думи, ще приемем и думите на апостол Петър, че трябва ние да се постараем, за да се усъвършенстваме във вяра.
Самодисциплината е важно условие за духовна зрялост. Тя включва правене на добри дела с добри намерения. Тя е и въздържание, и разсъдък, когато си предизвикан да излееш гнева си. Самодисциплината е нужна, за да се пазим от изкушенията, защото те постоянно идват от контактите ни с хора, от чуто или видяно. Да си твърд във вяра означава и да кажеш „не“ на греха. И още, и още... Невъзможно е да се дадат всички примери.
Нека да обобщим. Порастването ни в познаване на Христос иска жертви от наша страна. Означава да се справяме ежедневно със себе си, за да се смаляваме ние, а Христос в нас да расте.
На родителите, които още не могат да намерят баланса между това да се грижат за своите деца или да ги оставят да се справят сами искам да припомня: ако са пълнолетни, значи трябва да се борят. Те трябва да станат възрастни, а после и самите те – родители. Не е любов да търпиш постоянно детето ти да иска мляко и да му го даваш. Така ти го лишаваш от правото му да порасне физически и духовно.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
Лука 9:23
Това са думите на Господ Исус Христос. Той не каза да носим кръста на другите, а каза да си носим своя кръст, ден след ден, постоянно. Така ще бъдем достойни, за да влезем в Божието царство.