Как да употребяваме Божието всеоръжие
„Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.
Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден и като победите, да устоите.
И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в бронения нагръдник на правдата,и с краката си обути с готовност за проповядване на благовестието на мира.
А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия. Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово.
Молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бодърствайте с неуморно постоянство и молби за всички светии...“
(Ефесяни 6:10-18)
Ключовите думи в десети стих са: заяквайте, сила, могъщество. В единадесети стих важните думи са: облечете, всеоръжие и хитрости. Християните се нуждаят от сила. Тя не идва от само себе си. Тя ни е предоставена от Бога и е част от Неговото могъщество. Ние можем да черпим от нея, но трябва и да я опазваме и развиваме в себе си. Силата на Бога ни е необходима, за да устоим срещу хитростите на дявола. Това, че нямаме реални физически проблеми (например болест, разрушение на материални придобивки, загуби, кражби и т.н.) не означава, че вървим добре с Бога и сме заякнали в Неговото могъщество. Дяволът е хитър противник. Той не атакува направо. В дванадесети стих е уточнено, че борбата ни не е срещу видим враг, а срещу духовни сили, които са невидими за човешкото око. Тези сили ни атакуват чрез собствената ни душа. Тя може да стане проводник на техните намерения. Това често остава незабелязано за християните. Понеже видимият живот е добре уреден и добре изглеждащ, то незаякналата и уязвима душа не винаги е обект на вниманието на вярващия. Единствено пълното Божие всеоръжие може да ни предпази от атаката на тъмните и зли сили.
Божието всеоръжие е за душата. То е нейната екипировка, с която човек може да противостои на злото. Затова е много важно да разберем как да го облечем.
1. „... И така, стойте препасани с истина през кръста си...”
Истината се съдържа в Божието слово. Истината е в Бога. Извън Бога няма истина. „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.”(Йоан 14:6). Извън Бога е лъжата, фалша, лицемерието. Фарисеите обичаха дългите молитви и да се показват по пазарите, но лицемерието им беше толкова голямо, че изпояждаха домовете на вдовиците. Това е пример за това какво не е истината на Бога. Бог е добър, любящ, милостив, дълготърпелив – това е истината, в която и ние трябва да стоим. Ако сме истинни като Исус, ще бъдем и чистосърдечни като Него, без лукавщина и измама в себе си. Ако тази истина ни липсва, ние ще бъдем погълнати от лъжите на света и ще се опитваме да съчиняваме истории, които на нас ни харесват и ще измиват съвестта ни. Това означава, че не сме сложили „поясът на истината“ около кръста си. По времето на Павел, поясът е този, който е държал дрехите пристегнати около тялото. Доколко е защитен тогава един разпасан войник? Помислете върху това...
2. „...облечени в бронения нагръдник на правдата...”
Има много видове правда: правда на законодателството, на съда, морала и т.н. Нас ни интересува Божията правда. Първо трябва да знаем кое е правилно според Бога. За да го узнаем трябва да развиваме правилни взаимоотношения със Святия Дух. Интимното взаимоотношение с Него ще ни открива конкретната правда за определена ситуация. Святият Дух познава Божията правда. Святият Дух познава писаното Божие слово в пълнота. Много често християни действат според писаното Божие слово, а не според водителството на Святия Дух. В Библията има слово за всяка ситуация, но кое да изберем за конкретен случай, може да ни каже само Бог. Това ще стане като се обърнем с молба и потърсим Божието водителство. Чак след това можем да приложим Божията истина на практика – това е правда. „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.” (Яков 1:5). Ако постоянно срещу нас се употребяват оръжия на нечестие, неправда, несправедливост и ние се нараняваме от това, значи все още държим своята правда, а не Божията. Каквото ни липсва - там сме атакувани. Липсва ли ни нагръдникът на Божията правда, ще страдаме в душата си и ще се оплакваме от постоянни наранявания. Това е защото душата ни е оголена и уязвима за атаките на силите на нечестието.
3. „и с краката си обути с готовност за проповядване на благовестието на мира.”
Благовестие може да има само когато има благочестие. Силата за благовестие идва от силата за благочестие. Повечето от хората ще дойдат до спасение когато видят нашето поведение, делата ни. Исус казва за фарисеите: „Слушайте ги, но като тях не правете.”. Исус препоръча на Своите ученици да опазят любовта помежду си като белег, по който ще бъдат разпознавани в света. Когато делата подплатени с любов съпровождат проповядването, благовестието ще има сила за въздействие върху хората. Ние сме изпратени да достигнем по мирен начин не спасените човешки души, не чрез бунт, не чрез конфликти, а с кротък и благ дух, с милост и любов. Някой от препоръките на Исус са да се молим за враговете си, да благославяме, а не да кълнем, да помагане на немощните, ако имаме в повече да раздадем на нямащите и т.н. Цялото учение на Христос е наръчник за добри дела. Винаги и навсякъде трябва да сме готови да се придържаме към това. Ако „нозете ни са боси“ то често ще попадаме в кавги, дразги, конфликти, безсмислени спорове, които ще отнемат силата ни и ще ни спират в пътя на благовестието.
4. „А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия.”
Единствено с вяра може да се устои. Единствено щитът може да се движи по посока на нападащите оръжия. Другите части на Божието всеоръжие са статично „поставени” върху части от нашето тяло. Щитът е в ръката на войника и може да бъде изместван така, че вражеските стрели, копия или меч да се удрят в него, а не в тялото на войника. И с вярата е така. Тя може да ни предпази и защити. Ако дойде съмнение или неверие в ума, щитът може да бъде вдигнат до главата. Ако дойде колебание и страх, щитът може да слезе до нозете, които треперят. Безпокойството и напрежението може да бъде отбито и сърцето опазено, ако щитът се насочи фронтално. Само вярата, която е изкована от здрав материал ще устои на удари. Здравината на щита на вярата идва от личното откровение на човека за Исус Христос като живото Божие слово. Но ако липсват другите части на Божието всеоръжие ръката, държаща щита, ще се изтощи да отбива атаки. Вътрешният човек ще се измори от постоянното противодействие срещу силите на злото.
5. ,,Вземете също шлема на спасението.”
Шлем се слага на главата. Той служи за предпазване на тази толкова важна част от човешкото тяло. Човек има само две очи,които са на лицевата част на главата. По време на битка не е много уместно да се обръщаш постоянно назад,за да видиш дали някой не те напада в гръб. Но е факт, че не винаги може да се прецени откъде ще дойде атаката. Затова шлема е толкова необходим. Той покрива цялата глава. Нашият шлем пази нашата надежда в Христос. Най-често бойното поле е в ума. Най-често там се губи битката, защото се губи надеждата. Надеждата е нашето радостно упование, радостно очакване. Тя оформя нашите мисли и променя емоциите ни. Надеждата за вечен живот с Бога е една от най-големите награди на Бога за нас. Хората в света са отчаяни и повечето изглеждат изтощени и мрачни. Те няма на какво да се надяват. Построяват къщи, купуват коли, раждат деца, но душата им остава пуста и празна. В края на живота си повечето разбират, че всяко земно притежание е суета и не може да даде потребното на човека душевно задоволство. Надеждата за спасение е тази, която осмисля живота на християнина и го е превеждала през скърби, заплахи, изпитания.
6. ,,...вземете и меча на Духа, който е Божието слово.”
По-голяма част от всеоръжието обличаме, а друга държим в ръка, но всички те са за отбрана. Само едно оръжие ни служи за нападение и това е Божиетo слово. Исус много умело го използва в своето служение. В пустинята Той три пъти отблъсна дявола със Своята вяра, която взе за щит и атакува със Словото, което издигна като меч. Той каза „Писано е...”, след което цитира Стария завет. Срещу писаното слово изговорено с вяра дяволът няма власт. Правилната изповед е много важна за успешен християнски живот, но правилната изповед без промяна на вътрешния човек не ни ползва. Ако човек не е обновил ума си и няма надежда за спасение, ако не се е справил със съмненията и неверието си, с грижите и безпокойствата си, ако няма благочестие и не е миротворец, ако не е добил Христоподобен характер и не е развил интимни взаимоотношения със Святия Дух, цитирането на Божието слово няма да донесе никакви резултати. Виждаме, че не е лесно да си християнин. Има много условия, които трябва да бъдат изпълнени преди човек да влезе в духовна битка. Иначе рискува да стане като тези, които се опитаха да изгонят зъл дух в името на Исус Христос, но злият дух скочи върху тях и ги надви.
„Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това. Но злият дух в отговор им каза: Исус познавам и Павел зная, но вие кои сте?” (Деяния 19:14,15)
Много вярващи хора губят битките защото вътрешният им човек не е екипиран, не е облечен с правилното „облекло”. Петър три пъти се отрече от Исус преди да стане радикалната вътрешна промяна в него. Павел дълги години трябваше да екипира вътрешното си естество за да може да влезе в пълноценно служение. Всеки минава през етапите на освещаване, но не всеки разбира доколко е важна пълнотата на този етап, който касае обличането на Божието всеоръжие. В църквата често се чуват изповеди, основани на Ефесяни 6:10-18. Гледайки тези хора, разбирам в духа си, че това са празни думи. Повечето от тях се отричат в живота си от Христовата истина и нагаждат Писанията както им харесва. Те декларират вяра, парадират с нея, но при най-малкото изпитание тичат при някой за помощ, като бебета, които чакат някой да им поднесе шишето с млякото вместо сами да си приготвят „храната”. Нашият Бог ни препоръчва да влезем в скришната си стаичка, да затворим вратата след себе си и да чакаме да чуем Неговия глас. След това със сила, знамения и чудеса да приложим чутото Божие слово в живота си и в живота на хората.
Нека Бог да благослови всички вас, които четете тези редове с такава душевна промяна, която да направи вътрешния ви човек здрав, силен и съвършено екипиран, за да устои на всички атаки на дявола.
„Молете се в Духа по всяко
време с всякаква молитва и молба, бодърствайте с неуморно
постоянство и молби за всички светии.” (Ефесяни 6:18)
Автор: Татяна Славова