Как да пазим сърцето си?
20. Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22. Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24. Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25. Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26. Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27. Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
Притчи 4:20-27
Нека поговорим какво означава да пазиш сърцето си и защо това е толкова важно на всяка жена. Да пазиш сърцето си е различно от това да пазиш себе си, тялото си или имиджа си. Ще потърсим духовното измерение на тези стихове и в частност на смисъла, който е вложен в тази фраза.
Да пазим сърцето си най-общо означава да пазиш душата си от нараняване, скърби, гордост, славолюбие, непростителност, омраза и всичко това, което се вижда зло в очите на Бога. Това не означава да си пазим своята територия, своите очаквания, своите разбирания, своите искания и да настояваме на тях. В Библията има няколко препоръки как да опазим душата си, като едновременно с това смиряваме егото си и аз ще се спра на някои от тях.
1. Научих тайната да съм доволен.
Това е първият ключ, който ни е необходим, за да опазим сърцето си.
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Филипяни 4:11-13
Защо беше успешен апостол Павел в своето служение? Защото беше научил тази тайна – да се справя не външно с обстоятелства, като ги променя, а като промени сърцето си и начина, по който гледа на обстоятелствата. Не можем да променим много ситуации, в които попадаме. Не можем да живеем в перфектните условия, така че всичко да ни харесва, да ни радва и успокоява. Но можем да променим сърцето си, като се научим да живеем над обстоятелствата и проблемите и не им позволяваме те да определят нашето емоционално състояние. Как да го направим? Като изработим благодарно отношение в себе си.
Много жени са все недоволни, вечно наранени и все търсят причина да се оплакват. И аз преди да срещна Господа бях точно такава. Все някой ми беше виновен за нещо и заливах хората около мен с личните си проблеми. Сега, години по-късно, много хора, които ме познават от преди, казват, че съм станала доста търпелива. Е, и аз трябваше да науча две много ценни истини – 1. Никой не се интересува от моите проблеми, защото всеки си има неговите и 2. Бог е, който ще разреши всеки мой проблем, а не хората. Надявам се, че ако приемете тези две истини, те ще ви направят свободни, както се случи с мен. Искрено го пожелавам на всички жени.
Как да го постигнете? Гледайте на Бога, не към хората. Сутрин, когато се събудите, Му благодарете, че ви подарява настоящия ден. После се зарадвайте, че имате подслон над главата си и храна в дома си. Благодарете Му за слънцето и въздуха, за земята, по която ходите. И започнете с радостта, че Бог ви обича и не ви е оставил да страдате повече отколкото можете да носите. Да, Той със сигурност ще ви поставя в трудни ситуации, но помнете, че без битки, няма победи. Ако не се научите да побеждавате над обстоятелствата, няма да пораснете нито духовно, нито да изградите характер.
Всъщност, знаете ли, че атрибутите на нашата личност са единственото нещо, което ще занесем със себе си във вечността? Нашите тленни тела ще бъдат заменени с нетленни, а ние ще бъдем съдени според делата си /Римляни 2:6 ,Откровение 20:12/. Коя част от нас ще бъде на съд пред Бога? Нашата личност, а не нашето физическо тяло, което ще бъде погребано. То е само за тук и за този живот, личността, която сме ние е за вечността.
Затова е толкова важно да изработим благодарно и богобоязливо сърце.
И всеки, който има тези качества, ще бъде приет от Бога.
2. Научи се да даваш, защото така радостта ти ще е пълна.
Това е втората истина, на която трябва да се научим.
Ние, жените, се раздразняваме, когато не получим това, което искаме. Съревноваваме се за внимание от страна на съпрузите си, караме се с тях, налагаме своите желания и се оплакваме от деца, колеги, приятели. Като че ли всички са длъжни да ни угаждат и да се съобразяват с нашите желания, да отговарят на нашите очаквания.
Децата трябва да мълчат, защото искаме да си починем. Съпругът трябва да се съобразява с нас и да внимава какво ще ни каже, когато се върне от работа, защото сме имали лош ден. Роднините могат да си го отнесат за несполуките. Приятелките ни пък ще разберат колко много сме онеправдани през настоящия ден и още много подобни примери могат да се дадат. И всички те показват едно и също - ние сме в „центъра на вселената“, ние и нашето време, желания, планове.
Докато не се научим да раздаваме от времето си, от ресурсите, с които разполагаме, няма да изпитаме радост от живота си. Докато фокусът е нашето Аз, сърцето ни ще е скръбно и денят - без радост.
Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
Деяния 20:35
Тук е употребена думата блажен, която има следните синоними: щастлив, честит, доволен. По-блаженото състояние на човек, който се раздава е състояние на повече щастие, повече задоволство и радост. Има и смисъл на цветущ, благополучен пълен с късмет. Ако променим гледната си точка и по този начин приемаме нещата, че като се раздаваме, ние, всъщност, сме благословени и честити, ще видим нещата от Божията гледна точка.
46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
Матей 5:46-48
Нека да поразширим малко смисъла на тези стихове. Можем да кажем и така: Ако се раздавате само, когато на вас ви се иска, каква награда ви се пада? Надявам се да се съгласите, че Бог не иска да бъдем водени от собствените си желания и емоции, а от Неговия Дух.
Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.
Галатяни 1:4
Този, който не е опитал да живее съобразно тези стихове, няма да ги разбере. Божието слово се живее, то не е само, за да си го говорим и да се поучаваме. Опитала съм го и го препоръчвам. Когато доставиш радост на хората около теб се чувстваш по-добре, отколкото ако на тебе ти доставят радост. Когато си полезен на хората около теб си по-удовлетворен, отколкото ако на тебе ти помогнат в нещо. За това задоволство говорят стиховете и то е равносилно на блаженство.
Да, иска се разпъване на тялото. Иска се да преодолееш умората, да се справиш с недоволството, но си струва. Винаги, след като си помогнал и подкрепил, след като си направил добро свръх силите си и си осъзнал своята полезност идва голямо вътрешно удовлетворение, че си извършил Божията воля.
23. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
Притчи 4:23
3ащо именно сърцето да пазим повече от всичко ? Излиза, според Словото, че то е най-важната част от нас.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
Лука 6:45
Това, което е вътре в човека, определя неговото говорене, неговите дела и поведение. Ако се допуска огорчение, завист, недоволство, съревнование, и подобни на тях, резултатът ще е разделение, разцепление, бунт, гордост, кавги, ярости и др. (Галатяни 5:19-21).
Благородното и чисто сърце ще бъде благословение първо за самия човек, защото ще му доставя радост и лекота, веселие и задоволство. Последиците от това ще се измерват и в благословение за хората около нас (това е второто) , защото никой не може да устои на любовта.
12. И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
13. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
14. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.
Колосяни 3:12-14
Когато любовта изпълва сърцата ни, няма дори да се замислим как да опазим сърцето си, защото любовта ще го изпълва и ще го пази. Бог да ни даде да познаем и опитаме от Неговата любов.
Автор: Татяна Славова