Между традиции и съвремие
Озаглавих тези свои размисли по този начин, защото виждам един наболял проблем. Светът се променя с голяма скорост. Информация и нови културни влияния ни следват на всяка крачка. Понякога дори ни се струва, че не успяваме да се информираме за всичко, което се случва. Постоянно излизат книги за успешен живот и курсове за личностно усъвършенстване. Ходим на курсове за здравословно хранене и фитнес залите. Правим всичко, за което ни информират, че е добро и здравословно. И започваме да се объркваме в това да разбираме кое е правилно и кое погрешно. И докато целия свят крещи за бърза и лесна промяна и всички излагат тези и възгледи, базиращи се повече на предположения, отколкото на доказани истини, Библията си остава единствения сигурен източник за нашето знание.
Нека да се освободим за малко от влиянието на нашите приятели и роднини, както и да изоставим мнението на различни коментатори и психолози и да се обърнем към извора на нашата вяра - Бог и Неговото слово. Ще разгледаме няколко стиха, които да ни дадат светлина за промяната на сърцето, която трябва да изработим в себе си и която трябва да запазим, независимо от тенденциите на това ново време. Нека отново да видим, че няма нищо ново под слънцето, че всичко е казано и написано във вечната книга и тя е актуална и днес.
Ето три неща, които днес се толерират в света: бързата любов; бързата храна и бързото израстване (в смисъл на развитие, порастване, преуспяване). Все модни тенденции на съвремието ни, които увличат и ни превземат. И те успяват, за сметка на качеството на живот и взаимоотношенията, които постигаме.
1. Бързата храна.
Все по-малко време остава на съвременната жена, за да се погрижи за качествената храна на своето семейство. Все по-лесно е да се купуват полуфабрикати или готови храни от супер веригите. Няма да разказвам какво съдържат те. Най-общо ще кажа, че това са най-бедните на полезни вещества храни. Обикновено в готовата храна е сложено всичко, освен витамини, минерали и микроелементи, т.е. липсват полезните вещества необходими за нашето здраве. Затова пък прибягваме към хранителните добавки и ги консумираме с шепи. Днес за всичко има хапче. Бързо хранене, което руши здравето и бързо потушаване на всички симптоми на болести с хранителни добавки и лекарства.
Не е било така в миналото. Хората са произвеждали всичко по естествен начин и са се хранели балансирано и природосъобразно. Продуктите са били екологично чисти, незамърсени от химикали и препарати. Използвали са качествени подправки и плодове, и зеленчуци гледани на открито.
Ето няколко примера, от които да разберем с какво и как са се хранели нашите прародители.
А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
Битие 18:7-8
Числа 11:5. Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук...
Числа 11:5.
И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.
Йоан 21:9
Това са само три препратки, които ни показват с какво са се хранили хората в Древността. Подобни стихове има в цялата Библия. Няма да разглеждаме подробно този проблем, само ми се иска да привлека вниманието към факта, че прародителите ни са яли тази храна, приготвена по примитивен начин. Така те просто са разрешили проблема с болестите. Храната е била тяхното здраве.
Съвременността ни налага нови тенденции на бързо хранене, но доброто здраве изисква качествена храна. Колкото е по-обикновена храната и по-просто приготвена, толкова е по-богата на полезни вещества. Колкото по-просто са отглеждани растенията и животните, по естествено пораснали - толкова са по-полезни. И ако искаме да намалим болестите в семействата си първото, което трябва да погледнем е как и с какво се храним.
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
1 Коринтяни 3:16-17
Нямаме право да си правим експерименти и после да се молим Бог да ни изцери.
2. Бързото израстване.
То има физически, психически, кариерен и дори финансов аспект. Живеем във века на съревнованието. Често липсата на бързо развитие ни обезкуражава и ни кара да стартираме иновативни идеи. Под предлог, че Бог ни говори, ние често загърбваме търпението и водени от своите чувства започваме нови проекти. После се чудим защо не успяваме. Библията говори за причините на подобен неуспех.
1. И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието,
към което бяхте призовани,
2. със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3. и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.
Ефесяни 4:1-3
Като жена се срещам и говоря с много жени и това, което виждам е, че няма търпение в тях. Ако нещо се забави и не се случи във времето, в което на нас ни се иска, ние сме готови да го захвърлим и да продължим с нещо ново.
Днес разводите са обичайно явление. Никой никого не търпи. Дълготърпението не е на мода. Попитали една баба как е издържал брака им близо шестдесет години, а тя отговорила: „Живях във време, в което нещо ако се счупеше, ние го поправяхме. А сега вие бързате да го замените с ново“. Това е модерно - бързият просперитет и бързо постигнатия комфорт.
Налагаме своите амбиции върху децата си, за да не изостанат от тенденциите на новото време. Записваме ги на уроци по пиано или цигулка, без да ни е грижа, какво Бог има за нашето дете. Искам да попитам майките, които са натиснали децата си да взимат частни уроци колко пъти са се молили в скришната си стаичка и дали са разбрали, че това е Божията воля за тяхното дете. Или не искат децата им да изостават от съседските деца?.
Те, децата, достатъчно бързо порастват. Вече са толкова добре информирани и начетени, че дори не знаят какво е това детство. Израстват в информационен век с много възможности да научат правилни и неправилни неща, но далеко от нежността, допира и насърчението на своите родители, далеко от възможността да правят неща заедно с родителите си.
Бързаме да направим кариера и ако не стане по нашия начин започваме да се оплакваме от фирмата и работодателя. Време за губене няма и търсим нова по-перспективна работа. Така обикаляме от фирма във фирма.
Не на последно място идва и знанието, че ни трябват пари, много пари и точно сега. Не утре, не след няколко дни. Така човек става роб на банките и трудно се измъква. Искаме къща и кола сега и веднага прибягваме до кредити. Голямата къща, макар и с ипотека да е купена ни кара да се чувстваме по-значими.
Изобщо тенденцията към бързо израстване във всяка област говори за едно - пропуска се Божието време и възможността да оставим Бог да ни води в живота ни. Човек определя сам съдбата си и тази на своите деца и не се интересува какво има Бог сега за него.
Еклисиаст 3
1. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2. Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3. Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4. Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5. Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6. Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7. Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8. Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9. Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
Единственото, което човек може да направи е да бъде дълготърпелив и да изчаква Божието време за всичко, което е намислил. Защото Бог няма да откаже на своите си нищо от това, което е добро. Но за да го узнае, човек трябва да намери време да се моли и да се довери.
3. Бързата любов.
Днес рядко се говори за морал при младото и не толкова младото поколение. Повечето младежи се възпитават от интернет, защото родителите им са направили компромис, когато децата са били малки. Може би не са ги подтиквали да отиват с тях на църковна служба, а са ги оставяли да поспят в неделя. Може би не са държали на това да имат приятели от църквата, а са дружали с приятели, които сами са си намирали. В последствие се стига до неправилни взаимоотношения на бързо привързване и бързи раздели и разочарованията следват едно след друго.
Днес не се държи на почитта и лоялността. Уважението е само на думи, а най-често всеки търси своята изгода. Бързо се влюбваме и бързо изстиваме, защото коренът е плитък. Не сме познали пълнотата на Христовата любов и не обичаме така, както Господ ни обича нас. Единственото място, където пълнотата на любовта може да се открие е Божието присъствие, но когато човек не е посветен на Бога не разбира какво е това да обича истински.
Истинската любов е описана от апостол Павел.
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
1 Коринтяни 13:4-7
Бързата любов не може да даде тези плодове. Тя е вземаща любов и егоистична. Преди да се обича истински, човек трябва да се научи дълго да търпи да е сам, но да вярва, че Бог ще му даде най-верния другар на точното време и по единствено правилния начин.
Битие 18:12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
Какво Сара считаше за удоволствие? Да остави потомство. Да роди дете, да го отгледа и възпита - това беше копнежа на Сара. И тя не мечтаеше просто да роди дете, а искаше да има дете от съпруга си, когото тя наричаше „господаря ми“. За нея това беше съкровено желание, което тя носи десетилетия в сърцето си.
Днес това е ценност за малко хора. Не е трудно да забременееш и родиш когато си искаш и от когото си искаш. Законите на демократичните държави позволяват да не сключиш брак и да не посочиш бащата. Като самотна майка е възможно да получаваш даже повече пари, отколкото ако си семейна жена. Много жени използват този начин, за да придобиват средства от социални помощи. Една среща и детето е на път с баща неизвестен.
Отново виждаме разликата. Библията говори за ценността да се създава семейство, да се раждат, отглеждат и възпитават децата в семейни гнезда, а съвремието толерира свободомислието и пълното разкрепостяване на стандартните модели. Днес липсват все повече стойностни християнски норми и грехът все по-силно навлиза под формата на хуманност и търпимост към различното.
Понякога се чудя какво ще е следващото поколение след нас. В какво ще вярва? Какви ценности ще изповяда? Дали изобщо ще се замисля върху въпросите, върху които разсъждаваме заедно с вас сега?
Нека намерим време да се помолим за тези, които идват след нас. Отче, бъди милостив и научи твоите люде на дълготърпение и да Ти се доверяват. Дай им да опитат от сладостта на нещата, които Ти имаш за тях. Научи ги да бъдат смирени и да не загърбват това, което се е оказало добро през вековете. Нека оценят ценностите на Твоето слово. Амин.
Автор: Татяна Славова